Е, стига, не мисли напразно, че нито миг не си щастлив,И нужно ли е все да тичаш сред радостите мълчалив!
Налей ми чашата! По-скоро, винопродавецо, не знам
ей този въздух, дето вдъхвам, дали ще го издъхна жив.
И помисли какво и колко на този свят донесох аз.
Какво ще отнеса, когато настане моя сетен час?
О, пий! Смъртта към всички е справедлива –
над пияни и трезви - има все еднаква, неотменна, тежка власт.
Кой казва, че бил Бог неумолим?
Той е добър, а ние май грешим.
Ти в кръчмата умри сега от вино -
ще те приеме той невъзмутим.
О, мъка, мъка във сърцето, останало за миг без страст,
без пламенна любовна болка, без щастие, без весел час!
Ден без любов е като облак, разсеян в кръглото небе,
безплоден, замъглен и мрачен, не спуснал капка дъжд над нас.
За това, че не говоря, нямам никаква вина
Аз съм длъжен да запазя свойта истинска цена:
знам достатъчно и точно на тълпата същността,
та пред нея да разкрия цялата си светлина.
Трезв ли съм - не зная радост, ставам тъжно мълчалив.
А пиян - светът за мен е като винен свят мъглив.
Но там, някъде в средата, имам малък светъл миг,
дето просто го обичам, че съм в него още жив
И отляво, и отдясно ми шептят: не пий, Хайам!
Сокът лозов е отрова, виното е враг голям
Виното е враг. . . Тогава на лозата пий кръвта,
Към врага нали ни учи тъй самият наш ислям!
Съборил ни е на земята, като из блюдо, този свод
и ни залива със неволи, и ни полива с глад и пот.
На каната и твойта чаша единствено се довери,
че между тях тече пенливо кръвта на нашия живот
Пий! Мъката на твоя ден е вездесъща.Върти се шеметен света по орбита могъща
Все някога прахът ни свят ще се превърне в тухли,
и някой сиромах от тях ще си направи къща.
Омръзнаха ми хитреците, непосилно ми тежи!
О, виночерпецо, наливай! И ако можеш - заложи
пред чекмеджето на кръчмаря молитвения ми килим;
не само на слова аз мразя дълбоко светите лъжи.
На никой философ не станах с нещо мил
обаче види бог дали съм съгрешил.
Да, аз съм нищо: и нещо днес не ми е ясно,
дори не зная аз защо съм се родил!
С приятели се радвай, докато си млад;
изпий, изпий до дъно чашата си, брат!
Ако земята е била с вода залята,
защо да не потънем в този винен свят?
Уви, не е безкрайно дълго на дните бялото платно,
да преживееш без любима и вино - грях е страшен, но
защо ли за света да мислим дали е стар, или е млад:
щом трябва да умрем - не е ли за всички всичко все едно?!
Да се поддаваш на тъгата си - е грях. Не влизай в тази пустош
додето не прелистиш книгата на всички погледи и устни.
Живей сред радостта и влюбено наливай пламналата чаша:
преди мига да хванеш здравата - мисли го вече за изпуснат!
Попитах мойта чаша, във нея впил уста:
“Какво ще стане с мене, щом спре при мен смъртта?”
И устни в устни впили, така ми отговори:
“Пий! Няма да се върнеш отново на света!”
Няма коментари:
Публикуване на коментар