Попаднах на текстта по-долу съвсем случайно в един блог, зачетох се и реших да го препубликувам и тук. Снимката е на неговия автор. Смятам, че изказаното в този текст разбиране е доста провокиращо и предразполага към един така необходим размисъл и разговор:Вкъщи
Прибрах се в Милано, онзиден. След петте месеца в България направо бях зажаднял за малко цивилизация. Сори. За това време в татковината се нагледах на толкова простотия, селяния, сивотия, грозотия, завист, мързел, малки злобни човеченца, неандерталска парвенющина и чалга, че вече няма сила, която да ме върне там (освен една приказна девойка, но това е друга тема). Дезоле, гласувайте си за кметовете-ченгета-мафиоти-комунисти, аз се спасявам.
Т.е., аз май отдавна съм се спасил, само че ми трябваше малко време в БГ, за да осъзная, че всъщност изобщо нямам никакво, ама грам хич никакво намерение да се връщам там за постоянно. Поостанах, понатрупах портфолио и опит, поотпочинах си, направих изложба, раздадох малко интервюта (не мога да си обясня откъде тоя интерес към скромната ми особа) и драс обратно към белия свят.
Прибирайки се от летището, попаднах на таксиджия, който много аргументирано ми обясняваше колко мръсен и неточен бил миланският градски транспорт… А аз мислено прехвърлях картини (видяни отдалече) на софийския такъв, и на неговите колеги с патладжанен оттенък, небрежно пушещи на фона на последния хит на Гица (примерно) в осмърдяните си, но прилежно тунинговани таралясници, блокиращи Парламента (което е малко безсмислено, защото той така или иначе е почти празен през повечето време) за щяло и нещяло… А човечецът беше с униформа, спестяваше пари, за да плаща образованието на сина си в скъп университет, и колата, естествено, беше като току-що излязла от шоурума на Мерцедес…
Чак сега усещам пълноценно колко е огромна и непреодолима пропастта между България и Западна Европа. ЕС ли? Абе я не се ебавайте… Няма абсолютно никакъв начин двете реалности да се доближат или слеят… Никакъв.
Но на кого всъщност му пука? Не се чувствам българин, нито италианец, нито глупаво обвързан с която и да било държава. Хубаво е да успееш да се отърсиш от предразсъдъците и ограниченията, които ти налага националната идентичност, отваря ти хоризонтите. Кисело мляко, Джон Атанасов, рози и хубави жени, как ли пък не. Киселото мляко ви го прави Данон, Джон Атанасов е свързан с България, колкото и Джордж Буш, а хубавите жени в по-голямата си част изглеждат като евтини проститутки.
Но мен това хич ме не касае, защото сега е 11 и нещо, току-що се събуждам, излежавам си се в леглото и и се вслушвам в приглушения саундтрак на града. Апартаментът ми е на приземен етаж в тих квартал и гледа към зелен, светъл и уютен вътрешен двор, на съседната страна на който са гърбовете на ресторант и бар, гледащи към улицата. Оттук чувам тракането на посудата в бара и сериозно обмислям да си вдигна мързеливия задник и да изпия едно капучино там, преди да е дошла Светлето за обяд. После ще отида да свърша малко работа в агенцията ми и на връщане мисля да си направя една небрежна разходка, да мина през любимата ми книжарница и да си купя някой хубав фотографски албум… И довечера смятам да гледам пак Wings of Desire и Beyond the Clouds. Вендерс-вечер :)
А това го написах на български, за да не се излагаме пред чуждьенцитье. Ще вземе да го прочете някоя английска баба и ще се откаже да си купува къща в Родопите… Или може да повлияе негативно на и без това рехавия поток немски пенсионери по грозните ни, бетонени и кичозни курорти :-)
Чао :-)
Какво ще кажете? Прав ли е човекът?
9 коментара:
Като не му харесва, да си стои където е. Няма нужда постоянно да храчи по България. Никой не я плюе така, както хрантутници като него. И аз харесвам много страни извън България, но бих тръгнал да храча всичко в нея.
Кое е храчка ????
Май, май, всичко е истина.
А, боли, да истината боли,
ама стига с тоя комуноиден манталитет, да се защитава "родината" на всяка цена, да се отхвърля и "заклеймява" всяка критика, та макар и да боде право в очите.
Така до никъде не се стига - не, стига се до там да се бранят интересите на престъпната
ченгесаро-комуноидо-олигархия, за сметка на почти лумпенизиралия се обукновен българин.
Минах по почти същия път на автора на статията. Когато някъде навън намериш признание и добра оценка на работата си, безконечните изтезания в родината стават абсолютно безмислени и глупави, махаш с ръка и си купуваш билета.
Съжалявам anonymous......
Не ми се пишат дълги мнения, въпреки че имам доста да кажа относно тая статия. Но съм уморен от работа и лекции и не ми се занимава с дребните особи като тази на горния самодоволен и самозабравил се тип. Много хора сме пътували и сме живяли из „белите страни“. Нищо ново не ни каза всъщност, само храчи. Но и там има трески за дялкане, за които никой не говори.
Допреди 2 седмици пребивавах в Германия. Сега ходя на лекции в червения бастион УНСС (липсва му само една петолъчка на фасадата) и работя нощни смени във „Фантастико“, за да се издържам. Но за нищо на света повече не се махам от България. Искам да си ходя по моята улица, която да ме води до моите семейство и приятели, които не гласуват за Гоце, Сергей Дмитриевич, Доган или Мухобойко. И с тях ще си живеем тук и България няма да бъде все дупка.
Всеки е свободен да прави избора си. Нали затова хората скачаха по митингите. Който смята, че му е по-добре навън, ОК - и сестра ми живее от 5 години в чужбина и просто няма как да кажа някаква сериозна лоша дума срещу българските емигранти. Нейно и тяхно решение. Но не може този някой от чужбина да се обръща с насмешка към всичко българско и да сипе помия. Ние тези неща си ги знаем, но стискаме зъби и се борим. А ти какво правиш? Я по-добре си пий капучиното и си чакай Светлето за обяд...
Понеже съм привърженик на различията и многообразието в мисленето и оценяването на случващото се, често публикувам и тези, които се различават от моите лични разбирания. Това, че нещо е публикувано не значи, че аз споделям изцяло или дори отчасти казаното в него; но иначе няма как да съществува плурализъм поне в блогове като моя... ако не го правя, и също ако не оставях всички коментари, то това би довело до бедност на самия блог: животът съдържа и насърчава многоликостта :-)
Има много истина в казаното за българите, но бягането от България, може да го освободи от "предразсъдъците на българската идентичност" и ще го вкара в предразсъдиците на друга .Иска се сила да застане лице в лице с проблемите (т.е. в България) за да се пребори, а не да бяга от тях и търси други/другаде
Г-н Грънчаров, аз изкритикувах написалите тези мисли, а не Вас, че сте ги публикувал. По никакъв начин не упреквам вас, ами ме е яд, че българи могат да храчат толкова много по родната страна.
Истините са такива. Като тези, описани от Ружа Братанова например. Поне в по-голямата си част и това никой не може да отрече. Това е реализъм. И въпреки че нарича Франция свой дом, тази жена не е забравила откъде е тръгнала, затова не мога да кажа нищо лошо - даже точно обратното. В тази статия по-горе обаче, усетих друго. Това ме провокира.
"....не ми се занимава с дребните особи като тази на горния самодоволен и самозабравил се тип."
Борисе, в този ред мисли не ти ли е минавало през акъла например да не бъдат допускани да се връщат в БГ тези, които критикуват отвън ??
И не само, а например и да се побийват при възможност.
Що не спретнете за целта например с Божо(Божидар Димитров - "професора") едно комитетче за заклеймяване на "дребните особи" и "самозабравилите се типове". Тази лексика ще му допадне и ще се прегърнете.
Такива дрънкала слушахме достатъчно.И ние имаме родители и приятели и не е нужно ти да ни казваш, че трябва да ги обичаме.Ако имаш аргументи срещу казаното горе, дай да ги чуем.
Ако нямаш, желая ти сили за.....
"Фантастико"....
Ванчо, искаш да ме раздразниш или? Божо Димитров ми е една от най-омразните личности в днешно време, така че тия препратки нещо не намират почва. Колкото до забрани и т.н., пак не уцели. Не съм врагът с партиен билет, когото търсиш. Който не смята, че му се живее в България, нека емигрира. Аз не съм от хората, които слагат под общ знаменател. Сред всички тия хора обаче има такива, които са забравили кои са, какво са представлявали и къде са живяли. Натам са насочени моите горни думи. Нямам нужда някой да ми се прави на баш европеец и да плюе по страната ни като камила, защото точно ние, дето живеем тука, включително миланския фотограф, сме я направили такава.
Ироничното подмятане за „Фантастико“ също нещо не ми се навръзва. С това ми се налага да се занимавам и го правя. Някак така случайно няма друг начин. По-добре, отколкото да плюя по България и да пускам намеци за Божката ДимИтров.
Ще казваш ли още нещо, Ванчо?
Ааааааааааааа - не!
Аз съм наред да кажа
Нека поцитираме малко: "Кисело мляко, Джон Атанасов, рози и хубави жени, как ли пък не. Киселото мляко ви го прави Данон, Джон Атанасов е свързан с България, колкото и Джордж Буш, а хубавите жени в по-голямата си част изглеждат като евтини проститутки."
Вижте сега, човекът само казва какво е положението сега и че така не става просто. Ето - той е имал желание да се прибере поне за малко и нашето наистина лумпенизирано ежедневие го е стреснало, уплашило, изгонило. Щото ако е имало нещо красиво и чисто тук, верно е че английските баби са си го купили или скоро ще си го купят. Аз оставам. Работя на 3 места и оставам. Даже си продавам тялото за козметични тестове и пак оставам! Защо ли? Щото мисля, че имам сили да направя нещо. И щото ме боли хората да бягат от родната си страна. Не плюя по блогове и не се занимавам с пействане на чужди публикации. Само чета и си съставям мнение и то, да си кажа откровено не е добро. Щото или се оплакваме колко е зле тука, или си правим злето. Но само с говорене аз довечера или следващата седмица ще остана гладна.
Айде - пишете си със здраве, че Борис Димов вече е на работа и сега е моментът да го заклеймите...
Публикуване на коментар