Как изглеждаме в очите на "външните българи"

Позачетох се в коментарите под текста Вкъщи и открих, че са твърде интересни и показателни. По тази причина публикувам и тях, като преведох само латиницата за да се четат по-лесно:

Comment by Umberto Eco — October 31, 2007 @ 3:53 pm: Стига де Коле, и все пак не е чак толкова зле! Поне е забавно тук!

Comment by brani — November 2, 2007 @ 11:25 am: “… нито глупаво обвързан с която и да било държава. Хубаво е да успееш да се отърсиш от предразсъдъците и ограниченията, които ти налага националната идентичност, отваря ти хоризонтите.” Абсолютно вярно!

Comment by Peyo — November 2, 2007 @ 1:28 pm: Хаха, добре си го описал :-) Честно казано, след като преправих апартамента си на фарадеева клетка (т.е пълна изолация) и съм скопил звънеца на външната врата от близо 10 години, с цел филтрация на всякаква досадна паплач, изобщо не ми е трудно да се изолирам от цялата простотия. А въпросната простотия навън вече достига критичната си маса. Не мога да разбера, откъде по дяволите, изпълзя всичката сган, която кръстосва улиците, задръства движението и тротоарите, паркирайки всевъзможни дараци, или ходейки на компактни, мякащи дружинки, ръфащи гренясали банички. Напоследък си представям града като сива географска карта, с няколко червени точки - местата и хората, които ме интересуват. Лесно се чертае маршрут по този начин, пускаш права линия и отиваш до точка Б. На практика обаче, е доста по-трудно. Та, седенето вкъщи е своеобразно решение :-)

Comment by dimitar — November 5, 2007 @ 12:49 pm: Напълно съм съгласен - ... се нагледах на толкова простотия, селяния, сивотия, грозотия, завист, мързел, малки злобни човеченца... Бях пристигал в България. Същото забелязах или по-точно прочуствах, но и мен нещо не ме тегли в България :-)

Comment by Ani — November 5, 2007 @ 1:21 pm: В къщи... последния път, когато брат ми се прибра, каза че е намерил „цаката” на носталгията. Когато му стане мъчно за БГ, купува си билетче, идва си и в рамките на само един ден и вече има категорично убеждение, че мястото му не е тук…. И си отива у дома, у дома в Малта. По дяволите, Ники, много си прав!!! Когато прочетох това, което си написал, минах през всички emoционални форми на състояние... бях ядосана и гневна, и обидена и и и и..., но си прав, всичко, което казваш е истина, истина е, че БГ е „страна на чудесата” и има крещяща нужда от хора като теб, като всички мои близки и приятели, които са навън… но нищо не прави по въпроса, да не кажа, че това й е най–малката грижа. Мога да пиша още… до утре даже, но смятам, че е достатъчно, достатъчно, за да застана зад теб и хората, които обичам и страшно много ми липсват! Чао засега, че все пак съм на работа :-) Успех!

Comment by zlatkata — November 7, 2007 @ 12:32 pm: А пък аз адски много се кефех че съм си българин… И на мен понякога ми се иска да избягам, и на мен ми е мръсно, задушно и гадно, но винаги се кефя на някой, който е успял да се измъкне и да направи нещо... нещо по-различно… пожелавам ти много успехи по широкия свят, Борисов! Пожелавам ти много слава! И ти пожелавам да намериш сърце да обичаш България, въпреки че е на светове от цивилизацията…

Comment by Nikola — November 7, 2007 @ 12:37 pm: :-) Златката: Ама аз си обичам България, и още как. Прекрасно място, само дето е пълна с българи :-)

Comment by Aleksandra — November 10, 2007 @ 9:13 pm: Прочетох написаното от Вас в Capital Light, страхотно е! Как може нещо толкова вярно и потискащо да е сграхотно, не знам, но е така. Сега, когато най-после имам собствен business, осъзнавам, че нищо не искам повече от това да се разкарам от България и тя да занимава мислите ми само, когато пиша подобни неща и аз. Тази сутрин си представях как се връщам след време и давам интервю, в което изреждам всичко, което не ми липсва, но вече няма нужда, Вие сте го сторил (при това brilliantly) вместо мен и вместо всички напуснали и напускащи тази нелепа страна. Не знам с какво си изкарвате хляба, но определено пишете добре.

Comment by asktisho — November 11, 2007 @ 11:11 am: По принцип не обичам българите, които живеят в чужбина, да мрънкат колко е скапано всичко, особено ако са интелигентни и цивилизовани хора като теб, защото ако се замислиш, Борисов, тук останаха само неандерталци поарди простата причина, че вас, готините, ви няма… Иначе с всичко останало, което си написал, съм съгласен. Все едно си ми взел думите от устата. Направих няколко есета на тема “За българското и българщината” в блога и там хората много се разлютиха по темата, че българките изглеждат като евтини, зле прикрити и добре съблечени проститутки. Националната идентичност наистина ограничава и е малко тъпо в 21 век да милееш за една държава с вечно празен парламент, която ограби дядо ти и баща ти, а а сега се опитва да ограби (респективно изгони някъде далеч) и теб. Така че, за съжаление, мястото ти определено не е тук. Пък и ти си дойде, свърши добра работа, поснима, пописа, даде интервюта и си замина. Тези, дето си стоят постоянно тук с баничката и толкова не направиха. Желая ти на добър час и винаги си добре дошъл у дома! :-)

Comment by йозеф — November 11, 2007 @ 12:02 pm: За жалост, всичко, което си написал, е напълно вярно… “простотия, селяния, сивотия, грозотия, завист, мързел, малки злобни човеченца, неандерталска парвенющина и чалга”… Поздрави!

Comment by Петър — November 11, 2007 @ 10:19 pm: “И в Париж има гъски. Ако би вие пратили някое магаре да се учи не само в Париж, а и в Лондон, то това магаре би ви се върнало пак магаре, защото неговата глава е създадена само да държи едни глупости. Аз познавам много младежи, които отидоха в Париж “патета”, а върнаха се “гъски”. Когато в една глава няма това, щото е потребно за една човешка глава, то господарят и си остава во веки веков овен.” Заменете в написаното от Каравелов Париж с Милано и ще стане много забавно.

Comment by Милан — November 11, 2007 @ 10:27 pm: Актишо, Мерси че ме нарече неандерталец, (както и всичките останали към 7.000.000 българи, живеещи в България). Караш ме да се замисля, мамка му, защо не отида в Италия, Испания и пр. и да стана Хомо Сапиенс. Имам един въпрос изведнъж ли се получава, излизаш извън България и хоп ставаш нормален мислещ човек или постепено с времето като при еволюцията (само че за по-кратко време) се преврърщаш в такъв. Извинявам се че аз “неандерталеца” се намесих във вашите възвишени космополитски теми на размисъл и наблюдение. Лично за автора, който не познавам, обаче явно не е стъпвал другаде извън София и не е видял друг курорт освен Sunny-то(лично впечатление от поста му), а успя да шибне цяла България под общ знаменател му пожелавам приятно изкарване в Милано. И да се замисли за крайността на постовете си защото иначе изглежда жалък и злобен. От едно селско, завистливо, малко, злобно човече. Peace

Comment by Svoboda — November 12, 2007 @ 12:36 am: Господине, Вие просто не принадлежите на никого и на нищо. Нито ЕС, нито България, нито която и да е реални или имагинерна територия могат да запълнят празнотата в душата Ви. Това, което сте написали, е повърхностно, жалко и далеч от сложната действителност “България”. Не, не искаме да си гласуваме за ченгетата, но хората все още не вярват и няма как да повярват, че има демокрация. Тя е фасадна или дирижирана, или контролирана. Мръстотията е колкото “вътрешноприсъща”, толкова и външно наложена от некадърни управляващи, които не я забелязват от профучаващите си автомобили. Данон развали киселото мляко и сега то е като нескопосан крем с нишесте. Но няма кой да им се опълчи, защото са “европейци” и разбират от маркетинг и реклама :-) Хубавите жени в България не са по модните подиуми, така че… представите Ви са доста объркани. Хубаво е, че си мислите, че сте се спасил. Но това е твърде спорно :-) Останала Ви е българската “злоба”, невъзможността да преминеш отвъд опаковката, за да вникнеш в дълбочина. Чуждопоклонничество, което е далеч от разбирането на проблемите на отделните общества: стремежът към лъскавината на всяка цена, но дали тя прониква по-надълбоко и оставя следи или плод на някаква по-дълбока промисъл??? Отношението Ви, смесено и твърде наплювателско “насам”, странно патетично “натам”, е разбираемо с оглед на професията, която упражнявате и вероятно на възрастта Ви. Поживейте още. Може би животът ще Ви научи и на друго виждане :-) Бъдете щастлив. Не е необходимо да се измъчвате с размисли и сравнения. Всъщност днешната political agenda има най-голяма нужда от хора като Вас. Консуматори и производители на опаковки :-) Съдържанието е излишно :-) Не се измъчвайте повече с него…

Comment by Д-р Дулитъл — November 12, 2007 @ 1:07 am: Толкова си прав, че ми става тъжно. А коментарите на “патриотите” ме правят още по-тъжен. Имам неприятното чувство, че т. нар. “българщина” ще надживее българската държава. Радвам се, че си намерил своето място в света. Желая ти успехи!

Comment by vilain — November 12, 2007 @ 3:15 pm: Здравейте на всички! Аз съм българка, която от 5 години живее в чужбина (2 в Швейцария и 3 във Франция), омъжена сам тук, работя, плащам данъци и си купих къща. Винаги с огромно желание и нетърпение се връщам в България. Гордея се че съм българка и знам че в България има не малко проблеми за решаване, но честно казано и в другите държави преди да влязат в Европа е имало такива проблеми, така че съм оптимист и вярвам че и в България нещата ще се оправят. Няма да е толкова трудно ако хората се опитат да се променят мисленето, действията, реакциите си… Аз се връщам в България два или три пъти в годината и наблюдавайки хората, мога да кажа открито, че са малко озлобени и не са отворени за промени. Труден период ще настъпи в България и се надявам хората да го приемат и да допринесат за по-бързото му осъществяване. Ако всеки човек, живеещ в България се погрижи поне малко за чистотата й, положението няма да е така критично. И родителите трябва да научат децата си да се грижат повече за родината. А за корупцията няма да говоря, там нещата са много сложни. Мога само да се надявам хората да са по-оптимисти, че да мине леко преобразяването. А и още един съвет, хората да си варчат добре работата. Един пример, когато влязах в един магазин за обувки, продавачката си остана навън с цигарата… Естествено не можах да си купя нищо. Това са малки неща, които дразният всеки европеец, които почива в България или българи, които живеят в чужбина и са свикнали на по-добър сервиз. И в България услугите могат да се подобрят, но това зависи само от желанието на хората.
Чакам с нетърпение следващата ми ваканция януари месец че да си отида на гости в България. Поздрави на всички и късмет и смелост за промените. Всичко се променя рано или късно. Десислава Иванова

Comment by Дошева — November 14, 2007 @ 11:40 am: Плюя на такива като теб! Евала пич. Ти си най-добрия. Единственото, което ще ти кажа, че ако съдбата ти беше да се родиш в някоя по-южна и по-източна страна, Италия щеше да я гледаш през крив макарон. А можеше и да не доживееш до 5 годишна възраст. Така че, поне това е причина, да кажеш едно “Благодаря ти, МОЯ РОДИНО” Бъди щастлив! :):):):):)

Comment by vesela — November 15, 2007 @ 1:27 pm: Страшно сте талантлив, наистина! Но… пази Боже сляпо да прогледа.

Comment by MorelloBlossom — November 25, 2007 @ 7:22 pm: Вкъщи… от другата страна. 10.11.2007; 11:25 Заваля. Сняг заваля. За първи път в София. Поне в моята София. И го сънувах този сняг. Чаках го. Исках го. Обичам го. Обичам и този град, където птиците не отлитат на юг може би просто защото няма птици. Където къщите са пред срутване и това ги прави приказни, загадъчни, истински. Обичам шума на трамваите и как мирише в метрото. Обичам пътуването в автобус, защото никога не ми се е налагало да пътувам толкова дълго с автобус във Враца. обичам начина, по който хората могат да са напълно чужди и безразлични дори на 2 сантиметра разстояние. Обичам възможността да мечтая небивалици и невъзможници в тази празна претъпканост. Обичам улиците. Нощем. Обичам светлината през дърветата, зад сградите, когато се прокрадва по начин, който само тя си знае. Обичам шума и това усещане за живот, което пращи дори в тъмата на най-дълбоката нощ. Обичам да минавам нощем покрай пазара Вазов, когато всички плодове и зеленчуци са покрити със стари черги и усещането е като дом.

Заваля. Сняг заваля. Събота сутрин е. И обичам. Просто обичам.

Comment by pepo_penev — December 2, 2007 @ 2:20 pm: “Единственото, което ще ти кажа, че ако съдбата ти беше да се родиш в някоя по-южна и по-източна страна, Италия щеше да я гледаш през крив макарон. А можеше и да не доживееш до 5 годишна възраст. Така че, поне това е причина, да кажеш едно “Благодаря ти, МОЯ РОДИНО”” А ако съдбата ти бе да се родиш в някоя от по-западните и северни страни изобщо нямаше да знаеш що става тука. Но предполагам, че това е пример за мисленето днес у нас - защо да се стремим да сме по-добре, като можеше да сме толкова по-зле… Нали така, другарки и другари, ама не бързайте да бягаме към хубаво, я вижте колко по-лошо има в Африка! Поздрави за успехите, Борисов, също и за изказванията.

Добави в Svejo