Почти нищо по руските земи не се е променило

Прочетох нещо в един блог и реших да препечатам част от него тук. То е за книгата на Анна Политковская Русия на Путин, представена в паралел с книгата на Владимир Буковски Един дисидент сред архивите на Кремъл. Ето някои откъслеци, останалото можете да прочетете като посетите споменатия блог.

Почти нищо по руските земи не се е променило, не и в същността си.

Това е безмилостното заключение на книгата на Анна Политковская „Русия на Путин“. Убийствена е приликата между това, което прочутият Владимир Буковски пише в книгите си „Един дисидент сред архивите на Кремъл“, и реалността, която Политковская описва. Същото мислене, същите методи, същите политики, същата жестокост – в Съветския съюз и в путинова Русия. Всички прогнози, които Буковски прави, се сбъдват в книгата на Политковская. Всички негови обвинения са повторени в „Русия на Путин“. Цялата посока на мислите на Буковски е продължена в книгата на Политковская.

На времето обаче никой не обърна внимание на „Един дисидент сред архивите на Кремъл“, никой не се вслуша в прогнозите, никой не се защити от опасностите, които книгите вещаеха. Вероятно същото щеше да се случи и с труда на Политковская. Но явно нейните истини за непосредствената действителност бяха толкова неудобни, че доведоха до убийството на авторката на 7 октомври 2006 г. С четири куршума, в асаньора на блока и в Москва. На рожденния ден на Владимир Путин.

Всичко е като по съветско време... Сянката на комунизма, в най-чудовищния й вид, отново се спуска над нас.

Буковски отдавна беше писал за фалшивата руска демокрация, за неразбираната на Запад руска реалност. За него нежните революции в цяла Източна Европа не са нищо повече от заговор на Кремъл. „Тяхната цел беше да запазят властта на старата номенклатура при новите условия, изткласквайки в управлението едно ново поколение от манипулатори, достойни приемници на предишните“.

Какво по-добро потвърждение на думите на Буковски от образа на Владимир Путин, бившият подполковник в КГБ. Чиито образ Политковская безмилостно изкарва за прочит: „Брежнев беше противна личност, Андропов – кръвожаден, въпреки че имаше демократично лустро. Черненко беше тъп, а руснаците не харесваха Горбачов. Елцин ни караше да се кръстим, докато се чудим накъде ни водят неговите действия. Ето го и техният апотеоз – Владимир Путин.“

Вината според Буковски до голяма степен е на Запада, който не осъди комунизма, както навремето нацизма, а се подведе от фалшивата „перестройка“. „Не е нужно да хитрувате, скъпи ми господа, вие сами направихте вашия избор, като се оставихте да бъдете подмамени от перестройката и да бъдете изплашени от идеята за конфронтация.“

Вина в Запада вижда и Политковская. „Напълно очевидно е, че заздравяването властта на Путин е завръщане към съветската система. Трябва да се каже, че това стана възможно не само заради собствената ни небрежност, апатия и умора, настъпили след прекомерните революционни промени“, казва тя.

Днес гласове срещу Путин има, но както обикновено със закъснение. Световната реакция е крайно забавена и неефективна, както след книгите на Буковски, така и след тази на Политковская. А те анализират същностно еднакви проблеми.

„И преди в Русия сме имали лидери с подобен на Путин мироглед. И това ни е довеждало до трагедии, до масови кръвопролития, граждански войни. Не искам повече. Затова толкова ненавиждам този типичен съветски чекист, когато го видя да крачи наперено по червения килим в Кремъл към трона на Русия.“(Политковская)

Анна Политковская вече е лишена от щастието да гледа победоносния марш на Путин. Ще си позволим ли обаче всички ние да го догледаме докрай, та даже да го възхваляваме както сп. „Тайм“?

Добави в Svejo