Въпросник: надеждата и... безнадеждността

1.Знаете ли обикновено на какво се надявате?

2.Колко пъти е нужно да не се сбъдне някоя ваша надежда (например в политиката), за да се откажете от нея, и удава ли ви се това, без да си създадете веднага друга надежда?

3.Завиждате ли понякога на животните, които сякаш живеят без надежда, например на рибите в аквариума?

4.Когато в личния ви живот най-после се сбъдне някоя надежда, колко време обикновено смятате, че това е било истинска надежда, тоест, че нейното осъществяване действително означава за вас толкова много, колкото сте мислили десетки години наред?

5.От коя надежда сте се отказали?

6.Колко часа на ден или колко дни в годината се задоволявате с по-скромни надежди: да дойде отново пролетта, да ви мине главоболието, нещо да остане в тайна, да си тръгнат гостите и тъй нататък?

7.Може ли омразата да породи някаква надежда?

8.На какво се надявате в международното положение;
а) на разума?
б) на някакво чудо?
в) че ще продължава както досега?

9.Можете ли да разсъждавате без надежди?

10.Можете ли да обичате един човек, който рано или късно започва да възлага малко надежди на вас, смятайки, че ви познава?

11.Кое ви изпълва с надежда?
а) природата?
б) изкуството?
в) науката?
г) историята на човечеството?

12.Достатъчни ли са за вас личните надежди?

13.Да предположим, че правите разлика между своите собствени надежди и надеждите, които възлагат на вас другите (родители, учители, будители, приятели, любовници). Несбъдването на кои надежди е по-мъчително за вас?

14.Какво очаквате от пътуванията?

15.Ако знаете за някого, че е болен от неизлечима болест, давате ли му надежди, които самият вие схващате като измама?

16.Какво очаквате вие в обратния случай?

17.Кое укрепва личните ви надежди:

а) окуражаването от страна на другите?
б) прозрението за собствените ви грешки?
в) алкохолът?
г) почестите?
д) сполуката в играта?
е) хороскопът?
ж) това че някой се влюбва във вас?

18.Да предположим, че живеете с голямата надежда (например, че “човек за човека е брат”) и имате приятели, които не се присъединяват към тази надежда – отслабва ли това вашето приятелство или вашата голяма надежда?

19.Как се държите в обратния случай, тоест, когато вие не споделяте голямата надежда на ваш приятел: чувствувате ли се по-умен от него всеки път, когато той преживее разочарование?

20.За да мислите и действувате съобразно с някоя надежда, нужно ли е да я преценявате като човешки осъществима?

21.Никоя революция не е осъществила напълно надеждите на тези, които са я извършили; вадите ли от този факт заключението, че голямата надежда е нещо смешно, че революцията е излишна, че само който живее без надежди, си спестява разочарования и тъй нататък? и какво очаквате от такова спестяване?

22.Надявате ли се на задгробен живот?

23.С какво съобразявате всекидневните си постъпки, решения, планове, разсъждения и прочее, ако не с някаква определена или смътна надежда?

24.Случвало ли ви се е в продължение на един ден или на един час да останете действително без никаква надежда, дори и без надеждата, че някога всичко ще свърши поне за вас?

25.Когато видите някой покойник, кои от неговите надежди ви се струват маловажни - неосъществените или осъществените?

от Макс Фриш – драматург и писател (Швейцария)

Добави в Svejo