Чудна снежно-бяла мистерия на битието ни налетя, но...

Когато преди около месец една моя приятелка, живееща в Канада, ми се похвали, че там е завалял пухкав сняг - признавам си, жестоко й завидях. В Пловдив в последните години сняг рядко вали или ако вали, е съвсем малко и скоро се превръща в лепкава кал. Но ето че вчера цял ден валя великолепен сняг и сега градът е покрит с чудна бяла покривка: завиждаш ли ми ти сега, Елено, скъпа ми канадска приятелко!

Наистина навън е една бяла мистерия на битието: толкова е прекрасно, че с думи не може да се опише! Вчера няколко часа обикалях из града в снега - не мога да опиша възторга си! Всичко е така бяло, снежно бяло, превъзходна вакханалия на белия цвят в нашия бял свят е навън - нима това не е чудесно?! Горко на душите, които не усещат и не се радват на тази красота, която се посипа изведнъж така разхитително върху нас...

За философите пък най-доброто време за философстване е когато снегът бавно пада на големи парцали и така скрива видимия свят с бялата си пелена - та тази игрива многоцветност, с която сме свикнали, да не отклонява съзнанията им от истинското и същностното. Ето такъв аргумент използвал великият Хайдегер когато Гьобелс го поканил да се премести в Берлин и да стане пръв философ на Райха. Хайдегер отказал по климатични съображения: снегът в Берлин бил немилостиво носен от вятъра на остри иглички, а пък за философа снегът трябвало бавно да пада на едри парцали и да скрива видимото, та да се устреми духът му към същинското битие. Представете си как Гьоберс е чел това дълго-дълго писмо за снега, с което лукавият Хайдегер така иронично-подигравателно отхвърлил поканата - равна всъщност на заповед, защото Хайдегер тогава е бил член на нацистката партия! Та не само Хайдегер, но и аз също безкрайно обичам снега и се радвах вчера като дете на тази чудна бяла мистерия на битието...

Разхождайки се по улиците на някак си притихналия побелял град въпреки магията на обсипалата ни отвсякъде красота пак се срещах тук-там с нашенци, които злобно проклинаха "гадната природа", която направила така, че да не могат да си изкарат колите. На едно място двама пък за малко да се сбият пред очите ми: единият сложил колата си на обичайното място на другия. Който му крещеше да се маха от "неговото място" и заплашваше да го убива. Разбира се, другият нашенец също налиташе на бой, и един старец се намеси да ги разтървава. Аз само се спрях и промълвих и на двамата:

- Хей, приятели, отворете очите си и погледнете каква красота е наоколо! Как можете да се карате в този момент? Радвайте се на снега, прегърнете се, вижте как всичко около нас е така бяло и красиво!

Двамата изумени се спряха и ме погледнаха. За миг се втрещиха, а пък в следващия момент единият се съвзе и промълви:

-Тоя пък кога успя да избяга от лудницата бе?! Каква красота беее?! Я си върви кротко по пътя и бягай та се скрий зад стените на лудницата...

Отминах усмихнат двамата свададжии, които продължиха да си крещят, ама някак си поомекнали малко по причина на... тъжния факт, че един очевидно луд човек като мен се бил радвал на снега. Усетил съм, че когато се държа странно и ме обявяват за луд, то тогава някак си съм истински свободен и мога да кажа всичко без риск да ми разбият устата. Голямо предимство е това: да си луд у нас, сред толкова много нормалници! Опитайте някога да се държите като луди, пробвайте: интересно и полезно е. Сега разбирам защо великият Стамболов така силно е крещял някога на събранията на комитетите, съставени все от дребнавички и подло страхливи тогавашни нашенци: "Лудост, лудост ви трябва, господа! Без капка лудост отечество не се освобождава!". А пък приятелят му Ботев е добавял: "У нас свестните смятат за луди..." Поразително е това единомислие между двамата ни титани. Но аз пък как се отплеснах и къде отидох, нали почнах да пиша за снега?! Изглежда наистина съм луд, може и да е прав оня кресльо като ме изгледа така кръвнишки вчера, когато го призовах да се радва на снега...

Продължих си разходката. Особено красиво стана когато мръкна. Не ми се прибираше у дома. Но се прибрах на топло в един момент. С нежелание се откъснах от красотата навън. Спах и сънувах всичко в бяло. Тази сутрин ставам и гледам в студиото на Дудучко Бареков четирима подмазвачи хвалят батка им Бойка че бил очистил от снега целия столичен град. Появи се и той, татанът, с каскет на глава като бай си Тодор едно време, и сам се похвали за "добре свършената работа". Бях се зарекъл за тоя нагъл тип да не пиша вече, щото ми се повдига вече като го видя, ама ето, няма как. Той е нашият кошмар, той навсякъде, ето, дори е и в моя блог. Което показва, че явно и аз не съм съвсем наред. Цялата нация е обезумяла от този кух фукльо. Понеже медиите ни го навират даже в носа - с повод и без повод. Карай, ще се пати, и лудите, и умните ще патим от тоя; ама ние от ума си патим, какво да каже човек вече не знае...

Да завърша с нещо друго, което за малко да пропусна: как ние, българите, се разминаваме в пъртините, проправени в снега. Забелязах следното вчера, струва ми се интересно. Да, тясно е, и когато на двама срещуположно вървящи им се наложи да се разминат става нещо твърде любопитно. Понеже никой не ще да отстъпи настрана и да направи път, понеже всеки от двамата чака другият да нагази в снега и да му стори път, то в един момент, в последния момент, и на двамата им се налага да нагазят в снега! Защото, изглежда, от инат до последния момент всеки от тях е чакал другият да отстъпи! Това според мен е доста показателно и говори за нещо важно от характера ни като нация: не разбираме свободата, и по тази причина взаимно непрекъснато се прецакваме, опитвайки се да метнем другия. И в крайна сметка всички сме прецаканите. Защо аз, нека той да стъпи в снега и да ми стори път - така всеки си мисли и се преструва, че не забелязва идещия срещу него.

И за да не се сблъскат и двамата нагазват в снега: поне и двамата да сме прецаканите, а не само аз! А колко е по-лесно единият да прояви малък жест и да направи път. Не, няма такова нещо. Аз обаче, не бързайки, правех път на всички. Гледаха ме доста странно: държах се не по нашенски. Сигурно и те са ме смятали за луд. Майната им, аз просто се радвах на снега!

Добави в Svejo