Нещо ново: психологически форум за политика!

Искам тук накратко да разкажа за една кратка историйка, която може би показва известна промяна в отношението към моето така провокативно блогърстване, което разбуни преди време духовете с появата ми в иначе доста заспалото и така суетно блогърско братство. И доведе дотам, че се прочух като най-лош и най-обруган по всякакви форуми, сайтове и онлайн-издания на вестници и пр., че бях обявен за "гнусен спамър", "родоотстъпник" и не знам си какъв вече. И, разбира се, бях баннат отвсякъде, дори и от форумите на десните партии, с които уж имаме еднакви ценности: ама и там е пълно с подмазвачи и мръсници, които само дебнат някой да не е като тях и го прогонват мълниеносно. Но ето тия дни получих една съвсем неочаквана покана. Ето го всичко съвсем документално, та да не рече някой че си измислям:

Здравей! Систърът ми си направи форум за психология наскоро. Има и секция за "Политическа психология", за която се търси модератор. Тя ме пита да препоръчам някой подходящ, дето да разбира от политика и от психология. Сетих се за теб. Искаш ли модераторско място за тази секция? Ето линк към форума й.

Бре, получих това, и то от човек, който сам ме банна от форума, на който той е модератор. Странна работа. Аз отказах, позовавайки се на огромната си заетост, което си е самата истина. Погледнах форума и иначе ми хареса. С мъка отказах обаче, признавам си, ама човек не може да се разкъса. Обаче получавам, пак съвсем неочаквано, следното писмо, и то от неговата "систър":

Разбрах, че не можеш да си мод при мен. Аз пък толкова много се надявах да се съгласиш. Чела съм какви теми пишеш в "Политика" и много ги харесах. Даже като разбрах, че един от админите тук предлагаше да те баннат за постоянно много се натъжих, че няма да има какво интересно да се чете в "политика" като те махнат. То си е така. Почти не се пише там, откакто си тръгна. Ако се размислиш за предложението ми за модско място, пиши ми. Ако проблемът е само във времето, аз съм склонна да се включвам с наглеждане, пък ти да влизаш и да пишеш, когато можеш.

И аз отвърнах, няма как, така:

Е, бива те за психолог обаче, и съм на път да отстъпя: успя да ме предразположиш като похвали статиите ми, а, знайно е, такива като мен са суетни хора :-) Ще се договорим и ще помогна с каквото мога, само дето трябва да намерим удачната форма за сътрудничество, та и работата да върви, и форумът да има полза. А пък и аз да мога да си гледам другите неща, защото наистина имам много работа. Помисли и предложи какво се иска от мен, казваш да пиша статии, ами аз всеки ден си ги пиша. Не можеш ли да ползваш статиите ми от блога, да откриваш сама теми по тях, пък аз да идвам чат-пат и да се включвам в дискусиите, като наливам масло в огъня по моя си маниер? Както го и правех във форума на брат ти, пък той се възмути че съм бил рекламирал блога си, и ме банна така жестоко - аз още съм си баннат, впрочем, и сега пиша от друга регистрация, която случайно се получи.

Значи приемам да си сътрудничим, но това означава, че трябва да имаме взаимен интерес. Аз не смятам, че ако откриеш някаква тема във форума си и ползваш началото на моя статия в блога, а пък след това сложиш забележка, че всеки, който иска да прочете статията ми докрай, може да иде на съответния адрес в блога (и дадеш линк), то това е непростим грях. То заради тези връзки съществува и интернет, той е мрежа или паяжина от връзки, ама какво да ти обяснявам: хулят ме и ме ругаят по разни сайтове и форуми че съм бил рекламирал блога си като давам връзки към него. Ето напоследък и от онлайн-изданието на ДНЕВНИК съм баннат, но там има за админи едни велики блогъри, и те ме гонят отвсякъде, особено пък от блогагрегаторите, щото съм им бил засенчвал с изявите си техния имидж: те трябвало да са най-великите! Абе глупости колкото искаш, какво да ти разправям, ти като психолог ги знаеш тия неща.

Ами това е, пиши си мнението и след преговори можем да се споразумеем. Брат ти ме изгони, ти ме каниш сега, не зная какво да кажа вече. Може и да си експериментираш с мен, знам ли? Та кажи какво мислиш и ще се уговорим за всичко.

Ами това е тази история, която сега тече. Момичето скоро ще ми отговори ако не е вече отговорило. А иначе посетете и вие форума й, приятели на моя блог, и помогнете форума й да заживее, наистина е много хубав. Защото си заслужава човек да встъпи в дискусии с мислещи и интелигентни хора, каквито са и създателите му, и вие, читателите на моя блог.

Добави в Svejo