Путинецът Гоце и големият член без… шлем

Ще се постарая по-долу да изтълкувам по един психоаналитичен маниер поведението на нашия президент, който носи толкова звучното агентурно име Гоце. И който така нежно и сърдечно се прекланя пред своя кремълски вдъхновител, носещ безкрайно сексапилното и емблематично по българските земи име Путин.

Цялата нация и целият свят видяха как Гоце, възпитан в безпрекословно подчинение и раболепие пред висшестоящия, стоя в най-верноподанически и екстатичен делириум пред своя кремълски идол за преклонение, неслучайно носещ, както казах, безкрайно изразителното по българските предели име Путин. Защото сякаш самата съдба ни даде знак като тури за президент на Русия кагебеец с не с какво да е име, а тъкмо с името Путин, та да се отвратим поне малко от своята робска сервилност пред тираничната империя на североизток от границата ни. Ала не би: голямата част от нацията ни преглътна непристойното за българите име Путин и продължи да благоговее пред “освободителката”, която май пак иска да ни освободи даже от самата свобода.

Визитата на Путин мина като най-пошъл театър на абсурда, режисиран от твърде некадърен режисьор. Главно действащо лице беше Гоце, любовно взрян в руския президент с толкова нежното име Путин. То не бяха усмивчици като на позастаряла девица, на която най-после е дошъл дългоочаквания момент на дефлорация, то не бяха поклони, то не бяха теманета, то не беше кършене в кръста и мазно целуване на ръчици. Замириса и засмърдя на милиционерщина от най-долна сталинистка проба. Като капак на всичко руският мафиот Кобзон запя на развален български език “Мая страна, мая Балгария!”. Те, милите ни доскорошни поробители, още си чувствали България като своя! Ако народът ни имаше чувство за достойнство в този момент, щеше най-малкото да си скъса червата от повръщане. Но не би: залата неистово ръкопляскаше. Самият Путин – нищо че в качеството си на офицер от КГБ е изцяло кастриран откъм усет за човечност – изглежда се чувстваше на моменти неудобно от сервилността на наш Гоце, надминал себе си блюдолизничество и угодничество. Но Гоце все пак, бидейки президент на някаква уж суверенна държава, трябваше поне малко от малко да крие сърдечните си пориви към своя кремълски кагебистки началник. Вас, господа съдебни заседатели-избиратели, нима не ви беше срам в тия моменти, в които българският президент, усмихнат нежно като непорочна девственица, се кланяше на самодържеца Путин?! Мен, признавам си, ме беше срам, беше ме прекалено много срам, а за вас не знам…

От прекомерни сърдечни и радини вълнения Гоце Първанов в края на краищата се оля тотално и изръси толкова простотии, че накара психоанализатори като мен да изтръпнат от внезапно открилата им се и така благодатна възможност да потвърдят бляскаво правотата на своята наука. Ето моя милост например в този момент просто не знае откъде да започне: баналният иначе Гоце този път ненадейно щедро, даже разхитително, се изяви откъм най-интимната си същност. Но ще се постарая да бъда кратък и съвсем ясен, понеже психоналитичният материал, който президентът ни предостави така щедро по време на визитата на Путин у нас, ще остане в съкровищницата на фройдизма и постфройдизма.

Нали чухте блестящата фраза на Гоце за това, че България била получила по време на това посещение един голям… член! От много вълнение президентът казал “член”, а всъщност бил искал да каже “шлем”. Но си каза член, в което именно е предизвикателството: това не е невинна грешчица на езика, а спонтанен изблик на безсъзнателна енергия, който показва нещо много важно и голямо, нещо, имащо съдбовно значение за съществуването на психичната личност на президента Гоце тук и сега. Не, това не значи, че милият ни усмихнат Гоце просто е изкрейзил, че е на път да грохне психически, не, не е така. Аз бих могъл да изтълкувам най-прецизно и да открия точния смисъл на този словесен гаф, за което обаче ще ми е нужно повече време. Тук обаче съм длъжен да кажа поне това.

Шлемът е нещо, което пази главата, нали така? Без шлем противникът може да те прасне по главата със сабя или ятаган така, че да ти я разцепи както се цепи презряла диня. Шлемът затуй е твърде важен за битките, щото пази най-важното, главата. От друга страна Гоце все пак е историк, е, той е доказано пишман-историк, ама все пак е историк. Така че той не може да не знае, че нашият титан Стефан Стамболов навремето е бил съсечен най-жестоко в центъра на София, и то насред бял ден, от македонски терористи, вдъхновени за зловещото си деяние, разбира се, от московско злато или поне от рубли. На съзнателно ниво, ала под натиск от страна на животинската част на психиката си, Гоце изведнъж решава да говори за шлем, като асоциацията с убийството на Стамболов е, чини ми се, съвсем неслучайна, напротив, съвсем закономерна е. Гоце добре знае какво чака противниците на Русия, той освен от вродена подлостчица се подмазва на московския си господар и вероятно от страх: все пак обектът на неговото преклонение, именно таварищ Путин, е с ръце, оцапани до лактите с кръв. С кръвта между другото и на невинните дечица от Беслан. Гоце, самосъзнателният Гоце като “бивш” комунист, разбира се, е достатъчно извратен, за да не счита, че убийството на невинни е престъпление или садизъм, не, напротив, те, комунистите, го смятат това за геройство. Но и най-големият и най-презрян нагаждач и подлизурко, като е страхливец по душа, крие в най-потайните кътчета на душата си невероятно силен страх, и под този вътрешен натиск като под действието на мощен вакуум в психиката на Гоце избликва спасителната мисъл за шлем, който, ако човек си го тури на главата, може да предотврати съсичането й.

Явно на това основание Гоце така старателно се снишаваше и кланяше пред Путин: понеже е все пак доста гузен за туй, че като виден антинатовец все пак не намери смелост да работи по-усърдно за интересите на Русия, ами стигна дотам да се кланя доста усърдно и на “своя приятел” Джордж. Чувствайки се виновен пред своя кремълски господар за тези измени, Гоце направи всичко, за да му угоди, и не му стигна това да подпише всичко, което кагебеецът поиска, ами почна да ниже и елейни слова за “щедростта на Русия”. Впрочем, прочетете статията, в която самите руснаци доста са сащисани от крещящата неадекватност на българския президент – те там достатъчно добре описват неговата подлизурковска патология.

Но да продължим пряко в преследване на целта си. Значи поради гузност Гоце се замисля за шлем, който да го предпази ако не от съсичане на главата, то поне от някой и друг пестник, с който гагебеецът-каратист току-виж го цапардосал по главата. Шлемът дава сигурност, и на това основание Гоце зинва да каже “шлем”, а казва… “член”! Ето този е сюблимният момент, който е невероятно силно предизвикателство за специалиста-психоаналитик.

“Членът” спонтанно замества “шлема”, защото, знайно е, пенисът също има глава, която пък до такава степен е изпълнена с нервни окончания, че е мястото, където тялото усеща най-силните удоволствия по принцип – сексуалните. Следете сега мисълта ми: шлемът крие онази, другата глава, а пък членът, бидейки сам по себе си надарен с глава, си има природен и специфичен “шлем”, който обаче е доста подвижен, има се предвид кожичката, която в пубертетната възраст младежите така усърдно манипулират, та да усетят невероятно силното удоволствие, съпровождащо оргазма и семеизпразването, еякулацията. Гоце пък в момента е поставен в доста позоряща го зависимост от Доган, един политик, принадлежащ към малцинството у нас, което има обичай да обрязва пениса си още на най-млада възраст. Предполага се, че Доган е обрязан, и Гоце, изпитващ невероятен страх от това Доган да не продължи да го употребява в един най-унизителен за мъжа сексуален смисъл, сиреч несъзнавано настройвайки се към ужасното усещане да бъде употребен отново и то директно-анално от рязания пенис на Доган, ето на тази именно основа мислейки за “шлем”, казва “член”. Освен това наш Гоце, бидейки сърдечно и дори любовно привързан към руския президент, подобно на дори на курвите изпитва все пак известно неудобство че му изневерява с Доган, което подсилва пренасянето, така че той просто е нямало как да не произнесе “член”, мислейки уж за “шлем”. Е, успокояващо обстоятелство е поне това, че и пенисът си има изкуствен “шлем”, и това, знайно е, е презервативът. Тази асоциация допълнително усилва толкова символическата замяна на “шлем” с “член” в произнесената с такова еротично-умилително и нежно изражение на лицето от президента Гоце, който сякаш току-виж и е изпитвал в този момент поне душевен, ако не телесен оргазъм, намирайки се така близо до своя любимец Володя. Явно е обаче, че Доган жестоко ще отмъсти на Гоце за изневярата, знае се добре как, и Гоце и на тази основа съвсем спонтанно замества “шлем” с “член”.

Това е главното в моето тълкуване. Не твърдя нищо за фатални промени в сексуалната ориентация на президента Гоце Първанов, понеже тук, както, надявам се, се разбра, става дума за сексуално-политическа, а не за чисто сексуална символика. Гоце и Зорка са чакали Володя и Людмила, ала тази последната не дойде. Ако тя беше дошла, Гоце нямаше може би да изпадне в тия унизителни за мъжествеността му гафове, защото тогава, нищо чудно, самата Зорка да му беше забила едно кроше в кратуната: жените съвсем презират своите мъже ако те имат несъзнавано желание-страх да не бъдат употребени анално, пък независимо от кого, независимо дали от Путин или пък от Сава.

Явно ченгетата от ДС и КГБ, каквито са и Путин, и Гоце, пък и неговият кошмар Доган, на всичко отгоре се отличават с недотам задоволителен сексуален живот, което и е предпоставката за такива хомосексуални инверсии, каквито констатирахме в прочувствените интимни изповеди на нашият президент Гоце Първанов, произнесени в присъствието на неговия московски сърдечен вдъхновител Володя Путин. Безсъзнателният страх на нашия путинизатор Гоце Първанов от големи членове е израз на дълго потисканото от този човек и все по-разяждащо го чувство за вина, което води до паническия страх от отмъщение на така дълго лъганата и окрадена наша благодушна нация – и това се символизира от крехката надежда за защита, свързвана с… големия шлем. Ако нашата нация не беше така благодушна, отдавна разните гоцета да си бяха получили заслуженото. На такива и члена им да откъснеш пак им е малко. Но понеже сме така благодушни, те, гоцетата, са разгащени вече дотам, че са способни не само майката си, но и родината си да продадат. Гоце оня ден направи така, че по най-унизителен начин, именно кръшно прегънат в кръста, и замислен при това за един голям член, намиращ се изотзад него, продаде суверенитета на България на своя кремълски господар Путин.

А за невинно и тъпо ухилената благодушна нация остава това, което обикновено се дава в такива случаи: един превъзходен и еректирал голям член. Това всъщност без да иска ни каза оня ден единственото искрено нещо, което е останало у нашия съвсем фалшив президент: неговата потисната безсъзнателно-сексуална психика. Неговото “ТО” според дефиницията на откривателя му, д-р Фройд. Това “ТО” на Гоце Първанов, отчаяно от нашето благодушие като нация, ни даде ясен знак чрез президентския лапсус за големия член-шлем, та да почувстваме поне малко от малко спасителното отвращение от самите себе си. “ТО” винаги е благородно и така ни прави една услуга. Нищо че има усещането, че май сме доста безнадежден и съвсем тежък случай…

Добави в Svejo