Ами лесно. Като си на чалга интелектуално ниво - белязано и оплодено от духовни корифеи на нацията като Азис, Дим Дуков, проф. Вучков и пр. И като баламосваш читателите си с вселенски "премъдрости" от сорта на тези, които съм подбрал днес.
Най-четено например в WordPress.com на 4 януари е вълнуваща публикация, касаеща един съдбовен въпрос: НЕ! На женските мустаци!. Заглавието й, разбира се, е в оригинал. Следват трепетни мисли по темата Любов на заем. Тишо, разбира се, прави сензация със своето Интервю с вампира, което е интелектуална провокация, сравнима само с постижения на духовни титани като Азис и проф. Вучков. Народът чете и размишлява също и над фундаменталния въпрос Какво означава “уиски”? И т.н.
Аз пък пиша... лекции по философия и всеки ден публикувам по една. В тази връзка искам да се извиня на читателите на блога за мъчението, на което ги подлагам напоследък: да публикувам главно лекции по философия в един блог, имащ общо взето по-различна насока. Всъщност искам нещо важно да обясня и поясня в тази връзка: всъщност провеждам един експеримент. И моля за разбиране.
Да съобщя обаче нещо, за което може би не всички се досещат или пък си дават сметка. Който се е зачел в тия лекции няма как да не установи, че те не са публикация на някакви мои записки от минало време, а, напротив, са съвсем нови и свежо написани. Аз, разбира се, ги публикувам преди всичко с учебна цел, и то като първо важно дело, с което се заема моята т.н. СВОБОДНА ВИРТУАЛНА АКАДЕМИЯ. На трето място искам да отбележа, че за мен тези лекции са нещо много важно, което от години отлагам, и ето че сега се захванах да направя нужното, та най-после да изложа своите възгледи по философия - и писането на тези лекции ми доставя огромно удоволствие, пиша, другояче казано, с вдъхновение. И понеже съм упорит, ще доведа тази работа до успешен край - дай Боже да ми стигнат силите. Казвам това, защото влагам в работата си много сили и енергия и на моменти се чувствам крайно претоварен.
А сега конкретно към проблема, който искам да осветля. Защо казах, че това е експеримент? Ами установих, че в дните, в които публикувам само лекция по философия, посещаемостта на блога пада двойно - сиреч у нас, в България, такива "духовни неща" като философията и пр. съвсем не се пласират. По тази причина реших да проверя каква част от аудиторията на блога ще издържи на най-редовно публикуване само на философски лекции: оказа се, че една трета от редовните читатели останаха, а пък останалите, явно, са крайно разочаровани, че ги занимавам с такива "непристойни неща" - философия, духовност, истина, идеи, мислене и пр. Разбира се, това не е упрек, а проста констатация: философските текстове безспорно изискват една по-различна и специфична нагласа, която съвсем не е разпространена в интернет, където човек иска набързо да се информира за това-онова, а не е склонен да се задълбочава в прекомерно сериозни неща.
Аз вече си направих някои изводи от експеримента и даже се замислям дали да продължа с публикациите на лекциите по философия или да си дам почивка в писането им. Разбира се, мога да продължа да ги пиша, но да не ги публикувам тук, в основния блог, ами да ги изнеса изцяло във виртуалната академия. Ето по този въпрос ще се радвам да ми дадете съвет. Как смятате, дали този блог трябва да продължи търсенията си в области, които третират по-фундаментални, вечни човешки проблеми? Или трябва, както е обичайно в блогосферата, да се концентрирам и аз около мимолетното, преходното, всекидневното, емпиричното - как мислите? Ще очаквам с интерес вашите оценки и препоръки. За което ще ви бъда най-искрено благодарен.
Най-четено например в WordPress.com на 4 януари е вълнуваща публикация, касаеща един съдбовен въпрос: НЕ! На женските мустаци!. Заглавието й, разбира се, е в оригинал. Следват трепетни мисли по темата Любов на заем. Тишо, разбира се, прави сензация със своето Интервю с вампира, което е интелектуална провокация, сравнима само с постижения на духовни титани като Азис и проф. Вучков. Народът чете и размишлява също и над фундаменталния въпрос Какво означава “уиски”? И т.н.
Аз пък пиша... лекции по философия и всеки ден публикувам по една. В тази връзка искам да се извиня на читателите на блога за мъчението, на което ги подлагам напоследък: да публикувам главно лекции по философия в един блог, имащ общо взето по-различна насока. Всъщност искам нещо важно да обясня и поясня в тази връзка: всъщност провеждам един експеримент. И моля за разбиране.
Да съобщя обаче нещо, за което може би не всички се досещат или пък си дават сметка. Който се е зачел в тия лекции няма как да не установи, че те не са публикация на някакви мои записки от минало време, а, напротив, са съвсем нови и свежо написани. Аз, разбира се, ги публикувам преди всичко с учебна цел, и то като първо важно дело, с което се заема моята т.н. СВОБОДНА ВИРТУАЛНА АКАДЕМИЯ. На трето място искам да отбележа, че за мен тези лекции са нещо много важно, което от години отлагам, и ето че сега се захванах да направя нужното, та най-после да изложа своите възгледи по философия - и писането на тези лекции ми доставя огромно удоволствие, пиша, другояче казано, с вдъхновение. И понеже съм упорит, ще доведа тази работа до успешен край - дай Боже да ми стигнат силите. Казвам това, защото влагам в работата си много сили и енергия и на моменти се чувствам крайно претоварен.
А сега конкретно към проблема, който искам да осветля. Защо казах, че това е експеримент? Ами установих, че в дните, в които публикувам само лекция по философия, посещаемостта на блога пада двойно - сиреч у нас, в България, такива "духовни неща" като философията и пр. съвсем не се пласират. По тази причина реших да проверя каква част от аудиторията на блога ще издържи на най-редовно публикуване само на философски лекции: оказа се, че една трета от редовните читатели останаха, а пък останалите, явно, са крайно разочаровани, че ги занимавам с такива "непристойни неща" - философия, духовност, истина, идеи, мислене и пр. Разбира се, това не е упрек, а проста констатация: философските текстове безспорно изискват една по-различна и специфична нагласа, която съвсем не е разпространена в интернет, където човек иска набързо да се информира за това-онова, а не е склонен да се задълбочава в прекомерно сериозни неща.
Аз вече си направих някои изводи от експеримента и даже се замислям дали да продължа с публикациите на лекциите по философия или да си дам почивка в писането им. Разбира се, мога да продължа да ги пиша, но да не ги публикувам тук, в основния блог, ами да ги изнеса изцяло във виртуалната академия. Ето по този въпрос ще се радвам да ми дадете съвет. Как смятате, дали този блог трябва да продължи търсенията си в области, които третират по-фундаментални, вечни човешки проблеми? Или трябва, както е обичайно в блогосферата, да се концентрирам и аз около мимолетното, преходното, всекидневното, емпиричното - как мислите? Ще очаквам с интерес вашите оценки и препоръки. За което ще ви бъда най-искрено благодарен.
8 коментара:
Първо - много си готин в гръб ;)
Сега на въпроса - сериозните неща не се четат. Или се четат от много малко хора. Котират се текстове, които предизвикват по-елементарни страсти.
Един малко страничен пример. clubs.dir.bg са калпави откъм качеството на дискусиите форуми. Но пък все още са най-посещаваното място в dir.bg Справка:
http://www.alexa.com/data/details/traffic_details/dir.bg?compare_sites=&range=2y&size=medium&y=r#top
Чисто егоистично бих "си поръчал" ;) да пишеш сериозните, фундаменталните неща на едно място, а останалите на друго. Познай, кое ще посещавам? Не позна - онова със сериозните работи.
Наистина е по-добре да разделиш нещата. Понякога обикалям на бързо информационни сайтове и избрани блогове и търся кратки коментари по актуалните теми. Когато имам повече време /рядко/, се зачитам и в лекциите ти. Трябва различна нагласа за двете и за това е по-добре да ги оформиш като отделни. Така всеки ще знае за какво те посещава.
Мисля, че трябва да редуваш темите. Примерно 3-4 философски лекции на седмица и в малко по-достъпна форма, като за лаици, като мен, да ми се събуди интереса. Лекциите изискват задълбочаване в темата и повече време, а обикновено искам да събера повече информация и от други сайтове и блогове, които чета. Когато искам по задълбочено да чета и имам време знам къде да ги намеря систематизирани. Виртуалната академия е добро решение.
А снимката е трепач.
Карина.
В това, че се занимаваш с "духовна работа" е похвално. Но трябва да се проеме фактът, че хората, които се интересуват от това са 2-3% (по статистика). Не може да се угоди на всички - а и необходимо ли е? След като някой задоволява духовните си потребности с Азис си е лично негов избор.Според мен важното е да уловиш другите 3%. :)
Съгласен с казаното от г-н Бедров. С тази разликата, че все пак изчитам и лекциите. Те предварително ли са подготвени или всеки ден оформяш по един текст? Интересно ми е от гледна точка на възможна връзка на лингвистични елементи употребени от теб, със събития и статии от бг медиите.. :) Адмирации, г-н Грънчаров!
Благодаря на всички за изказаните мнения и препоръки. На sylph отговарям на въпроса така: всяка лекция я разработвам за първи път, но на основата на едно помагало по философия, наречено ЛАБОРАТОРИЯ ПО ФИЛОСОФИЯ, което издадох преди няколко години. Но в помагалото има само въпроси за самостоятелно осмисляне, а сега аз за първи път давам своя отговор на въпросите, които съм формулирал тогава. Разбира се, правя и много промени във формулировките на самите теми и пр. Работата ме е увлякла, да видим какво ще се получи в крайна сметка...
Ехе, блазе ти! :) С пожелание за несекващо вдъхновение.. :) Успех, бъди здрав!
Четенето на тези лекции е балсам за душата ми. Не съм изненадана от резултатите на експеримента. У по-възрастните словосъчетанието лекция по философия предизвиква неприятни спомени, а масата от по-младите не консумират тази духовна храна. Нормалните у нас вече не са много. Радвай им се, защото те оцеляват въпреки пошлостта. Не без основание имаше въпрос дали всеки ден пишеш лекциите - нали все още и в университетите се четат допотопности. Мисля, че трябва да продължиш.Господ до ти дава здраве и енергия за да правиш това, което така добре можеш.
Публикуване на коментар