Вчера, слушайки и четейки новините и размишлявайки върху тях, изведнъж усетих колко много ми е омръзнало да се ядосвам, да се възмущавам, да коментирам, да споря по политически въпроси. И в един прекрасен миг съзнанието ми беше огрято и стоплено от една наистина прекрасна мечта, за която искам ето сега да ви разкажа.Моята мечта е да станем страна от типа на развитите демокрации в Америка, Франция, Англия. В които всичко е нормално, мечтата ми, сиреч, е да станем една от нормалните страни. В които гражданите, след като гласуват за своите си избраници, им дават доверието си, а пък политиците се захващат за общите работи. А пък в същото време гражданите, обикновените хора си се занимават със своите си, с личните си грижи и проблеми. Защото политиците в тия страни, с нищожни изключения, не са маскари и крадливи разбойници като нашите, ами са солидни хора с морал и съзнание за достойнство. Там те неотклонно работят за провеждането на една политика, за която са се ангажирали пред избирателите си, и от която няма да отстъпят и на сантиметър. Това са политици-държавници с високо съзнание за мисия, за които общият интерес е единствена доминанта. И затова там с политика се занимават най-успешни хора, или хора, които са преуспели в личния си живот, именно са богати, състоятелни и свободни хора. А не мижитурки и аутсайдери като нашите, дето ламтят за общото, дето лиги им текат като си представят колко хубаво ще крадат когато се докопат до властта.
Значи мечтая си напоследък все по-често за един такъв момент, когато и у нас ще се появят политици с едно високо и нравствено съзнание за мисия и дълг пред общността. Политици, които всеотдайно работят единствено за общия, за държавния интерес. И по тази причина гражданите са изцяло освободени от грижата да ги следят, да ги подозират в нечисти намерения, да се ядосват, да се възмущават всеки ден, да се вълнуват, да коментират и да спорят. Тия в Парламента си мечтая да работят, а пък аз да бъда изцяло освободен от бремето вместо тях да мисля за това накъде вървим, защо наникъде не вървим, защо всичко е така объркано, изкористено, нечестно. Аз искам политиците да си вършат съвестно работата, а пък аз изцяло да се посветя на моите си любими занимания, на професията си, на моето си лично и човешко дело. А не както е сега аз всеки ден да мисля вместо политиците ни за това, което е тяхна работа, ала те не я вършат както трябва, не да си зарязвам работата или да си губя ценно време, за да се занимавам с нещо, което е тяхна работа. За която съм ги избрал, но която те са зарязали, та са запретнали ръкави да ме крадат, да ме лъжат, да се издевателстват над търпението ми.
Това, всъщност, е моят коментар на последните решения на тристранната коалиция. Аз нямам никакво доверие на Доган, Дмитриевич и на Симеонча. Нямам доверие и на напористия кандидат за властта, бабаит и пич бат Бойко. Просто като го видя ме обхваща невероятно силно недоверие и дори погнуса. Защото усещам, че този е не по-малък мошеник и лъжльо от тия, срещу които говори, а може би е и по-голям лъжльо и мошеник даже и от тях. Честно казано, имам доверие от сегашните политици единствено в Иван Костов, най-мразеният политик у нас. Защото той е направил много добри и исторически значими неща за България - и има познанията, смелостта и способността и тепърва да ги върши. Аз затова гласувам за този политик – той е и пловдивски депутат. Него именно продажните олигархически медии го оплюха тотално и по поръчка. И точно по тази причина ми дадоха сетното доказателство, че щом тъкмо него плюят тези продажници, значи той именно е най-чист: понеже те истинските мошеници не ги плюят, напротив, възхищават се от тях. Аз съм го казвал и писал, но ще повторя: щом за тях идеал-фаворити са Гоце, Симеон и Доган, щом тия последните за тях са добрите, аз предпочитам да съм с “лошия” Костов.
Ех, как мечтая повече да са политиците, които работят за България, а не за себе си. Пък аз на спокойствие да си се отдам и посветя изцяло на своите книги, на своята си работа. За политика да се сещам само преди избори, та да видя докъде са докарали нещата и да преценя кой от тях е най-добрият. А не, както е сега правят повечето от сънародниците ми: те търсят и да подкрепят оня, който им се чини че е по-малкото зло! Аз пък смятам, че няма “малко” и “голямко” зло, а че ако нещо е зло, то си е зло, и за него не трябва да се гласува: само доброто трябва да бъде подкрепяно.Ето тази е моята чисто гражданска, пък и лично човешка мечта. Прекрасна е, нали? Искам нещо толкова малко, нещо толкова просто: всеки да си върши работата. Политиците – своята, аз пък – моята си. Искам политиците ни да ни оставят на мира, да си седнат на задниците, и да заработят вече не само за себе си, ами и за България. Да мирясат най-после тия лъжльовци и далавераджии, да се махнат щом са чак такива боклуци, пък да дойдат нови хора с нужното съзнание за морал и за отговорност. Има такива политици, млади и неизвестни, ала те са изритани на заден план от арогантните нахалници. Има ги, предполагам, във всяка една партия.
Ала ние, гражданите, за да ни се сбъдне нашата мечта да бъдем оставени на спокойствие от нашите политици, трябва да направим нещо, та да стане това, което така силно вече искаме. Изнемощели сме от политика, писнало ни е да сме такива вечни жертви на политиците, не можем да търпим повече да се издевателстват над нас. Омръзна ни да ни лъжат и баламосват, а пък в крайна сметка само ние да сме прецаканите. Ние, гражданите, трябва, следователно, да направим нужното, та поне веднъж ние да прецакаме нашите арогантни крадливи политици, да ги изритаме от топличките им места, и да турим на власт хора достойни и със съзнание за дълг.
Ето, идва този момент, историята ни дава един шанс: вотът на недоверие през другата седмица! Приятели, дайте да направим нещо и да изметем тази напаст! Дайте всички да отидем на площада пред Парламента! Дайте да накараме разгащилите се мошеници, които ни управляват, пак да затреперят пред нашия гняв – както трепереха през 1997-ма! (За справка: питайте Гоце как е треперил тогава!) Да им покажем, че не те са ни господари, но че ние сме им господарите, а пък те са ни слугите! Да направим една нежна революция, която най-после да ни освободи нас, гражданите, от калпави политици и от всекидневни грижи около политиката. Можем да направим това! Длъжни сме да го направим! Ако не го направим, заслужаваме си тогава участта!
Та имам си една мечта, казах и написах си я. А вашата мечта каква е?
8 коментара:
Е, нямя да е на твойто, колкото и да се тръшкаш! Винаги ще управляваме ние, а ти и твоите приятелчета ще ни слугувате и ще ни забавлявате. И голо хоро ще ни играете даже! Понякога ще ви подхвърляме по някое огризано кокалче и ще си кефим, като ви гледаме как ще се избиете кой да го грабне.
Ами щом мислите така, най-много да доведете хората до положение да скочат и да ви скъсат най-после главите: то българинът е доста търпелив, ама като скочи, майка ви жална тогава на ченгетата, на милиционерите и на комунягите!
Няма да разкъсат нас, а тези, които им посочим ние. Скотовете са толкова изпростяли, че няма и да се усетят, че пак ще бъдат изпързаляни.
Много смело пишем от сянката на анонимността...
Няма ненаказано зло, рано или късно, вие или децата ви ще плащат сметката и не се гордейте със злото си. Господ забавя, но не забравя.
Хубава мечта, но за съжаление само мечта по няколко причини.
Диагнозата на българските политици е вярна, тук няма две мнения. Всъщност основната причина за състоянието на България не са особеностите на българите като народ и на българските политици, а руската намеса. България е такава, каквато е не защото българите го искат, А ЗАЩОТО МОСКВА ГО ИСКА. ОСНОВНО СИ ОСТАВА РУСКОТО ВЛИЯНИЕ, ОСЪЩЕСТВЯВАНО ВЕЧЕ НЕ ОТКРИТО КАТО ПРЕДИ 1989, А МНОГО ПО-ЗАВОАЛИРАНО, НО ВЪПРЕКИ ТОВА НЕ ПО-МАЛКО ЕФЕКТИВНО.
Представата за западните политици обаче е прекалено идеализирана. Всъщност и демокрацията в крайна сметка не е нищо друго, освен форма на организиране на олигархията. Всички отрицателни явления, които се наблюдават в посткомунистическата политика, ги има макар и в повечето случаи в не чак толкова драстична форма и в старите демокрации.
Освен това западните политици в последните 50 години определено са деградирали. Те са продукт на комерческото общество на потреблението и са полуобразовани и изключително ограничени хора. За съжаление най-интелигентните хора в разитите демокрации не се занимават с политика, което улеснява плановете на Москва и Пекин.
Най-опасният момент обаче е този, че и западните политици съвсем не служат безкористно на своите народи. Без да се разпростирам ще кажа, че степента на влияние и инфилтрация на Москва и Пекин в западните политически кръгове се подценява. Тук ще спомена само имената на Шрьодер и Берлускони и тяхната дружба с Москва, ни списъкът може да бъде продължен.
По принцип избягвам да критикувам нашите приятели американците, защото Америка е последната и единствена преграда пред „Световния Октомври”, т.е. световното господство на Москва и Пекин, но все пак ще кажа, че в последните 20 години Америка два пъти избираше – меко казано – проруски настроени президенти, за които имам големи съмнения доколко служат на американските интереси. Москва знае, че американската компартия няма шансове да спечели избори, затова използва лявото крило на Демократическата партия за своите цели. Въобще в американската политика поне от 1975 насам има много странни моменти, които навеждат на разни мисли.
„Пък аз на спокойствие да си се отдам и посветя изцяло на своите книги, на своята си работа. За политика да се сещам само преди избори, та да видя докъде са докарали нещата и да преценя кой от тях е най-добрият.“
Има, разбира се, и аполитични философи, които се отдават на абстрактни занимания без непосредствно отношение към делничната политика, но истината е, че ако не всички, то мнозина от големите мислители като Платон, Аристотел и Сенека са живеели със своето време и злободневните проблеми на обществото. за нас днес те самите са някакви абстракции и легенди, но всъщност по-голямата част от творчеството на Платон се концентрира около държавата и политиката. Той дори прави неуспешен опит да реализира своите идеи, което едва ли не завършва трагично за него.
Разбира се, в духа на философията е да се търси и вечното, извънвремевото, да не се живее само в този исторически момент, в който поради една случайност се намираме.
Иначе няма вече нищо „нормално” в т.нар. „нормалните” страни начело със САЩ. Хората и политиците са дезориентирани, моралните ценности се рушат, хедонизмът и шопинг-манията са превзели света и светът отива към катастрофа. Така че за да перифразираме Троцки-Бронштейн: дори някой да не се интересува от политика, политиката ще се заинтересува от него.
Всеки човек, рано или късно понася последиците от своите мисли, думи, действия или бездействия. Всеки носи пълната отговорност за стореното, колкото и да си мисли, че няма разплата.
А мечтата на Ангел, я споделям напълно. Тя е и една моя мечта, предполагам, че е мечта на всеки честен и почтен човек, който обича свободата.
Публикуване на коментар