Ангел Грънчаров казва: Това, Влади, което казваш сега, е напълно правилно и разумен човек против него няма да каже нищо…Влади казва: Този миг е знаменателен - двама привидно непримирими опоненти стигнаха до консенсус! И, доколкото този пост е за мечтите, ще си позволя да помечтая и аз:
Мечтая си за времето, когато всички - без значение от пол, политическа или икономическа, възрастова, нравствена, психологическа ориентираност, застанат зад протеста за ред и закон. Всички да осъзнаят, че преди да се размислят за посоката на движение, трябва да поискат правилата за него! И тези правила да са достатъчно градивни, че да позволят на всеки да съществува, оставяйки му избора да реши как точно да съществува! Без обвинения, без сочене с пръст, без обиди и отрова - просто, всички зад това, без което наистина не може!
После, си мисля, хората ще заговорят за свързващото, а не за разединяващото, като един. Чак тогава ще се появи възможността да се изяви големият държавник! Моето скромно мнение е, че големият държавник е този, който успява да чуе какво всички искат, и така да направи, че всички да го получат. А не този, който удря по масата, за да стане така както той иска! Когато всички в един глас поставят един изисквания пред избрания, той или ще последва, или ще бъде изхвърлен.
Големия държавник не само ще последва - той ще доразвие, и доведе до успешен завършек народните желания. И чак тогава можем да се замислим, откъде тръгнахме, през къде минахме, какво научихме, и какво още да си поискаме… Ние досега бяхме водени от едно - наш’те да са, пък после какво сабя покаже. И - guess what - наш’те дойдоха, удовлетвориха нашия мандат (”те да са”), и от там - затънаха без посока. А ние обосяхме още повече, и се хванахме за гърлата още по-лошо…
Излизам от мечтите и се замислям - това значи, ако карам колата с 20 км/ч по-бързо, Той е прав да ме глоби, и трябва да си платя ГЛОБАТА, а не подкупа. Това ме вкарва в беля, ама белята, в която аз вкарвам Държавата, давайки 20 лв. “джоб парасъ” е по-голяма… Това значи, че ако този ми дава 20 лв., приемайки ги не си оправям положението - просто “забивам още един пирон в ковчега на България”… Същото за лечението, за приватизацията, за закона, за… ти си философ - дай още примери!
А бе - мечти! Кой го е еня…
1 коментар:
Влади, не го мечтая, искам го това и правя което зависи от мен, за да се случва, колкото и нищожни да изглеждат усилията ми. Нямам време да чакам да се появи големия държавник, трябват ми хора които искат същото и се стремят то да се случва.
Публикуване на коментар