1970 година - минавах с влак през Белград. Бях сам в купето. Влязоха четирима мъже сърби и сядайки ме попитаха какъв съм. Казах че съм българин. И тогава останах като гръмнат - и четиримата започнаха гръмогласно да ме псуват и обиждат по най-просташки начин, споменаваха майка ми, сестра ми и който друг се сетите. Отначало помислих, че става въпрос за грешка. След това бързо загрях, че единствената причина за тяхната страстна шумотевица беше българския ми произход. Грабнах си торбичката и, разтреперан, изчезнах от купето. Проклех ги, и в оня момент им пожелах в яда си доста гадни неща.Грях ми на душата, след доста години, когато у тях заваляха американските бомби, изпитах тихо чувство на удовлетворение. Даже на моменти ме беше яд, че не се стреля “по-точно”. Малко нехуманно от моя страна, ама пък имах нужда от малко разтоварването от идиотската травма, нанесена ми на “гостоприемната” сръбска земя. В действителност не им го желаех..
Иначе кафаните на столицата им ухаеше с чудесен кафеен аромат (тогава нашите “ухаеха” на пот), в “Робна куча” ухаеше на приятен парфюм, за което им завидях. И имаха много стока и все по-хубава от нашата.
Азбучна истина е за съжаление, че тези хора винаги са били възпитавани в омраза към българското, всеки ще извади примери от опита си при контакти с тях.
През 2002 година минах с автобус през Сърбия. На сръбската граница граничните служители на братската православна страна ни свалиха всички от автобуса (жени, деца, възрастни хора), наредиха ни в една линия на метър един от друг с отворени куфари в краката. Получи се зловеща дълга верига от хора, която ме стъписа. Минаха с кучета, които ровеха с муцунуте си в багажа ни. Гледаха на нас като на отрепки и ни подвикваха. Сравнявах положението си с филмите за нациските канцентрационни лагери и нашите подобрени издания от Ловеч, Слънчев бряг и Скравена.
Отново ги проклех и им пожелах все същите гадни неща. Обещах си повече да нямам никакъв допир с братята православни сърби и до ден днешен го спазвам като правило.
Днес вече съм доста обезпокоен, че клетвите ми хващат...
А вие, сърбофили и други разни от “братските православните славянски дъги” и путински “къси съединения” - вървете по дяволите!
Все пак нека си спомним, че съветското (сега руското) късо съединение е най-дългото късо съединение, а съветските (сега руските) болни са най-здравите болни...
Наистина са много болни, колко жалко...
(Автор: Задунайский)
Няма коментари:
Публикуване на коментар