Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

четвъртък, 7 февруари 2008 г.

Да мечтаем, но да не сме фантазьори

По предложение на младия блогър Ст.Касчийски отговорих на няколко негови въпроси. Получи се интервю, което е част от негова поредица разговори с по-известни блогъри. Публикувал го е в блога си под заглавието Ангел Грънчаров: “Правилно, “путинофоб” съм, но не съм и русофоб”. С любезното разрешение на младия блогър препубликувам този материал и в своя блог:

- Здравей, опиши се накратко, като въведение. Наблегни на личния аспект, а не толкова на блогърския.

- Здравей, за себе си предлагаш да говоря? Женен, имам син на на 19 години. Ходил съм и войник. Учил съм в Русия, тогава СССР, в Санкт Петербург, тогава му викаха “Ленинград”. Като личност съм особняк, не конформист, прям, критичен, ценя приятелството, обичам философията, психологията, историята, а също много държа на истината и на свободата. За мен човешката личност с нейната свобода е най-важното. Което значи, че споделям десните политически ценности. Какво друго? Много други хубави неща мога да кажа за себе си, ала нека да бъда по-скромен :) Абе с две думи: разбран човек съм като личност.

- Бих добавил, че си личност, която или я харесват или я хулят. Казваш че си демократичен, това ясно личи в блоговете ти. Но Джон Патрик е казал: “Демокрация — това е правото да направиш неправилния избор.” Смяташ ли че хората имат нужда от някаква насока, чисто демократична?

- Аз изобщо не претендирам че съм непогрешим; често греша и след това се разкайвам; всеки греши, ако има някои хора да са ми неприятни, това са хората, които се мислят непогрешими. А за демокрацията какво да ти кажа, това всъщност е свободата; у нас сякаш има масово разочарование от демокрацията и от политиката, с голяма доза основание, но в никакъв случай не бива да се отказваме от свободата

- Наистина безгрешни хора няма. Да конкретизираме за младото поколение, бъдещето на България. Ти самият имаш доста опит с него, имаш и син. Интересно ми е какво мислиш за “нас”. Почти не съм виждал теми в блога ти за тях, а съм сигурен, че имаш много да кажеш. Смяташ ли, че то упада?

- Наистина, аз претендирам, че доста добре познавам младите хора, понеже всеки ден контактувам с тях. Интересни са ми, и не смятам, че са в упадък. В криза и в безпътица е възможно да са, но това е нормално за възрастта, пък и за времето, в което живеем. Те се лутат, търсят, грешат, падат, стават, но блажени са търсещите: който тропа, нему ще се отвори. :) Не знам защо си останал с впечатление, че не пиша за тях, аз пък смятам, че почти всяка моя публикация в блога е адресирана директно към младите. Постоянно ги провокирам, имам много читатели, за които зная, че са млади хора. Специална тема за това какви са днешните млади може и да нямам, но иначе поставям проблеми, които няма как да не интересуват една или друга категория млади хора.

- Смяташ че е виновно времето в което живеем. От известно време това е тема на моите разговори, напоследък и събирам в списък с проблемите в България. За мене си съм чул много мнения и предложения. Кажи ти какво мислиш за положението на страната и за това как може да се подобри. Няма да се откажа да търся отговор на този въпрос.

- У нас нещата в страната в последните години не търпят благоприятен развой, независимо от това, че външно погледнато имаме успехи: влязохме в ЕС, има напредък в икономиката и пр., но тези постижения се обезсмислят ако бъдат погледнати под друг ъгъл. Първо от сегашното и предишното правителство се пропиляват златни шансове за по-бързи темпове на растеж и приближаване към просперитета: пропиляха се много възможности, което ни обрича още поне 30-40 години да сме най-бедни в ЕС. Това е ужасно. Хората са станали граждански неактивни и апатични, налице е както казах недоверие към механизмите на демокрацията, а това е страшно. Появи се крайно неразумна вяра в бабаити като бат Бойко, които щели да ни оправят, този възход на популизма говори за израждане на усета за свобода у огромно количество съвременни българи. Това значи, че възкръсват стари стереотипи и един отвратителен манталитет от времето на комунизма, а именно очакването, че държавата ще ни реши всички проблеми и от нас се иска само да си намерим любещ и грижовен бащица, който да ни оправи. Руснаците загазиха хептен с тия илюзии, ние се движим директно след тях.

- Смяташ ли че хората търсят лидер, водач, който да ги води. От психологическа гледна точка.

- Да, човек, който не вярва в собствените сили, си търси водач, вожд, който да се погрижи за него. Много хора у нас не могат да намерят основа за една вяра в собствените сили, която означава коренен поврат в развитието на личността и решителното й тръгване по пътищата на свободата. Ако нещо особено ни е потребно сега, то е това да се култивира особено у младите хора едно по-развито самосъзнание за свобода, което ще ни приобщи към европейския ценностен космос, който именно се базира на извънредната и безусловна ценност на човешката свобода. Западът - Европа и Америка - са една единна цивилизация на свободата, към която ние трябва да принадлежим не формално, а по същество, подобно на духовна общност.

- Спомена положението в Русия. Ти си виден “путинофоб”, но какво ти е отношението към държавата, която е дала и взела много на България. Едни от най - хубавите ти спомени са от там. Това ли е причината да си толкова пламенен по тази тема или е от чисто демократична нагласа.

- За това как ще се подобри положението в страната, как ще се спрат неблагоприятните тенденции, които аз обобщавам с термина “путинизация на България”, моят възглед е че трябва да се научим да разпознаваме стойностните и сериозните политици. Има такива политици, които казват истината, и точно по тази причина са неприятни на мнозинството, което обича ония, които му се подмазват, обича мошеници като бат Бойко… Има и загрижени за България политици, за жалост те не са популярни, а пък и медиите ги оплюха тотално в едни платени от мафията пропагандни кампании. Това примерно се случи с един Иван Костов например, който пак си остава по мое виждане най-сериозният и компетентен политик у нас. Правилно, “питонофоб” съм, но не съм русофоб. Аз обичам Русия, но обичам и демокрацията, а в Русия сега е ужасно за демократично настроените и свободолюбиви хора. Там вече убиват по политически причини. Русия вече не е демократична, там е налице диктатура. Нашият път и геостратегически избор е със Запада, и то по ценностни подбуди. Когато Русия стане демократична, и с нея ще бъдем, защото там от векове се води битка между “западници” и “изолационисти-славянофили”, всъщност между евроеизъм и азиатщина. Засега азиатщината в лицето на Путин триумфира… Не бива по глупави сантиментални причини (”Русия - двойната ни освободителка”!) да си пропиляваме шансовете да заживеем нормално и цивилизовано, не сме й длъжни вечно на Русия. А за жалост днешните ни управници са готови да ни продадат на Путин. Впрочем, руските шпиони у нас правят предателството си срещу заплащане, така е било винаги, не се подвеждайте да им вярвате че всичко било заради безкористните им чувства към “освободителката”, не бъдете наивни!

- Наскоро завърши своята: “КРАТКА ЛИЧНА ИСТОРИЯ НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ“. Смяташ ли че е прекалено “лична” и какво би казал ако те упрекнат, че не е обективна?

- Ами ще си помисля, че съм си постигнал целта: аз точно това исках! Аз съзнателно приех тази позиция, “обективна истина” в историята няма. Аз смятам, че това е нещо крайно необходимо, то е изглежда едно от най-ценните неща, които съм написал в своя блог. “Обективната историческа истина” вещае една безлична, студена, безчовечна, суха, отблъскваща човешкото в нас история-басня, която всъщност е правена по калъпа на марксистко-комунистическата историография. От която, за съжаление, още не сме се отърсили. Трябваше да бъдат казани без недомлъвки тия неща.

- Добър отговор. Следват двата ми задължителни въпроса. Какво мислиш за расизма като цяло, за етническото напрежение в България и за самите цигани? Както и коментар за събитията от лятото.

- В България засега силно етническо напрежение няма, слава Богу. За циганите какво да мисля: това е етнос, който е доста различен от нас, но това не значи, че трябва да го отблъскваме и да сме високомерни с него. Сред циганите има всякакви хора, има и свестни, има и лоши, както, впрочем, е и сред нас. Ние сме общо взето толерантен народ, е, някои цигани ни провокират и силно дразнят, но пък се иска време тия хора да променят начина си на живот, и това, ако го забелязвате, става с всеки изминал ден. През лятото това беше “драматизация” за отклоняване на вниманието на балъците от реалните проблеми, например скока на цените, който засяга и българи, и цигани. Нас медиите, ако си го забелязал, доста ни подценяват и постоянно разиграват разни кампании за отклоняване на вниманието; това са най-пошли манипулации, които за жалост са доста успешни при немислещите ни съграждани. А те, уви, са едно мнозинство

- За финал разкажи някоя забавна или любопитна случка от личния/служебния живот. Нещо разпускащо.

- А сега де, как да се сетя за такава случка?! Питам едни млади хора наскоро: съществува ли българска мечта? И ми отговарят какви ли не неща, общо взето казват, че няма такава, което, между другото, е доста лошо. А един казва така: Има българска мечта! И тя е, ние, българите, си мечтаем за това: да имаме хубав, удобен и уютен дом; да имаме добре платена работа; да имаме красива и… перверзна жена, и, накрая, да имаме умни дечица! Ето това каза този младеж… Значи българинът си мечтае да има красива и развратна жена :)

- Така благодаря ти за отделеното време. Финални думи?

- Да мечтаем, но да не сме фантазьори. Ето това е моето финално пожелание.

3 коментара:

Анонимен каза...

Ангилчу речи:

"Аз изобщо не претендирам че съм непогрешим; често греша и след това се разкайвам; всеки греши, ако има някои хора да са ми неприятни, това са хората, които се мислят непогрешими."

Гришиш, Ангилчо, гришиш, ама ни са покайваш!

Значи Костов можи да бъди министъръ барабар с комунягити, а Царя, Господ сили да му дава, ни можи да съ коалира за да спаси Отечиствоту! То таз логгика многу намирисва, би баби!

Баба ти кату човек та попита защо Костов беши министър в правителствуту на Димитър Попов, защо Костов замаза сичли Луканови грабьежжи и защо дади Нефтохима на Путинг.

И ощи многу нища та попитах, ама мълчиш кат пукалъ! Или пък ми викаш, чи съм била тайн агентъ, или чи съм била искуфялля чирвена бабичка. Или ма трийш, отнемаш ми думата, значи.

Разбири, аз ни съм чирвена бабичка, баба ти ни обича комунягите, щоту зеха нивицити и дюкянчиета на ората и щоту са прости кат галоши.

Баба ти обича нашия Цар, Господ да го поживи, щоту й мъдър и благородинь!

А ти ни ми давашъ да съ изкажжа, ами чак ми съ плачи от обида, тъй да знайш!

И затуй си помисли убавичко, та да ти са изяснят некои нища. И да ни ми отнимаш думмата повичи, чу ли!

Анонимен каза...

Г-н Грънчаров,
понеже сте десномислещ човек, съветвам ви да си потърсите и да изгледате речта, с която губернатор Мит Ромни се отказа от президентската надпревара в САЩ и подкрепи сенатор Маккейн, въпреки неприязънта между двамата; чуйте посланията му, ценностите му, вярванията му. Аз лично бях доста отчаян след тая реч, щото лъсна пълната разлика между нашите политици и тия в САЩ - у нас няма и един човек да е на една трета от нивото на Мит Ромни.
Особено ми хареса като каза:
"АМЕРИКА НИКОГА НЕ БИВА ДА Е ЗАВИСИМА ОТ ТАКИВА КАТО ПУТИН, ЧАВЕС ИЛИ АХМАДИНЕДЖАТ!"
Но цялата му реч беше брилянтна.

Николай Павлов каза...

Не е за вярване, че това момче е само на 16 (поне така пише в профила му). Моите поздравления!