Да мечтаем, но да не сме фантазьори

По предложение на младия блогър Ст.Касчийски отговорих на няколко негови въпроси. Получи се интервю, което е част от негова поредица разговори с по-известни блогъри. Публикувал го е в блога си под заглавието Ангел Грънчаров: “Правилно, “путинофоб” съм, но не съм и русофоб”. С любезното разрешение на младия блогър препубликувам този материал и в своя блог:

- Здравей, опиши се накратко, като въведение. Наблегни на личния аспект, а не толкова на блогърския.

- Здравей, за себе си предлагаш да говоря? Женен, имам син на на 19 години. Ходил съм и войник. Учил съм в Русия, тогава СССР, в Санкт Петербург, тогава му викаха “Ленинград”. Като личност съм особняк, не конформист, прям, критичен, ценя приятелството, обичам философията, психологията, историята, а също много държа на истината и на свободата. За мен човешката личност с нейната свобода е най-важното. Което значи, че споделям десните политически ценности. Какво друго? Много други хубави неща мога да кажа за себе си, ала нека да бъда по-скромен :) Абе с две думи: разбран човек съм като личност.

- Бих добавил, че си личност, която или я харесват или я хулят. Казваш че си демократичен, това ясно личи в блоговете ти. Но Джон Патрик е казал: “Демокрация — това е правото да направиш неправилния избор.” Смяташ ли че хората имат нужда от някаква насока, чисто демократична?

- Аз изобщо не претендирам че съм непогрешим; често греша и след това се разкайвам; всеки греши, ако има някои хора да са ми неприятни, това са хората, които се мислят непогрешими. А за демокрацията какво да ти кажа, това всъщност е свободата; у нас сякаш има масово разочарование от демокрацията и от политиката, с голяма доза основание, но в никакъв случай не бива да се отказваме от свободата

- Наистина безгрешни хора няма. Да конкретизираме за младото поколение, бъдещето на България. Ти самият имаш доста опит с него, имаш и син. Интересно ми е какво мислиш за “нас”. Почти не съм виждал теми в блога ти за тях, а съм сигурен, че имаш много да кажеш. Смяташ ли, че то упада?

- Наистина, аз претендирам, че доста добре познавам младите хора, понеже всеки ден контактувам с тях. Интересни са ми, и не смятам, че са в упадък. В криза и в безпътица е възможно да са, но това е нормално за възрастта, пък и за времето, в което живеем. Те се лутат, търсят, грешат, падат, стават, но блажени са търсещите: който тропа, нему ще се отвори. :) Не знам защо си останал с впечатление, че не пиша за тях, аз пък смятам, че почти всяка моя публикация в блога е адресирана директно към младите. Постоянно ги провокирам, имам много читатели, за които зная, че са млади хора. Специална тема за това какви са днешните млади може и да нямам, но иначе поставям проблеми, които няма как да не интересуват една или друга категория млади хора.

- Смяташ че е виновно времето в което живеем. От известно време това е тема на моите разговори, напоследък и събирам в списък с проблемите в България. За мене си съм чул много мнения и предложения. Кажи ти какво мислиш за положението на страната и за това как може да се подобри. Няма да се откажа да търся отговор на този въпрос.

- У нас нещата в страната в последните години не търпят благоприятен развой, независимо от това, че външно погледнато имаме успехи: влязохме в ЕС, има напредък в икономиката и пр., но тези постижения се обезсмислят ако бъдат погледнати под друг ъгъл. Първо от сегашното и предишното правителство се пропиляват златни шансове за по-бързи темпове на растеж и приближаване към просперитета: пропиляха се много възможности, което ни обрича още поне 30-40 години да сме най-бедни в ЕС. Това е ужасно. Хората са станали граждански неактивни и апатични, налице е както казах недоверие към механизмите на демокрацията, а това е страшно. Появи се крайно неразумна вяра в бабаити като бат Бойко, които щели да ни оправят, този възход на популизма говори за израждане на усета за свобода у огромно количество съвременни българи. Това значи, че възкръсват стари стереотипи и един отвратителен манталитет от времето на комунизма, а именно очакването, че държавата ще ни реши всички проблеми и от нас се иска само да си намерим любещ и грижовен бащица, който да ни оправи. Руснаците загазиха хептен с тия илюзии, ние се движим директно след тях.

- Смяташ ли че хората търсят лидер, водач, който да ги води. От психологическа гледна точка.

- Да, човек, който не вярва в собствените сили, си търси водач, вожд, който да се погрижи за него. Много хора у нас не могат да намерят основа за една вяра в собствените сили, която означава коренен поврат в развитието на личността и решителното й тръгване по пътищата на свободата. Ако нещо особено ни е потребно сега, то е това да се култивира особено у младите хора едно по-развито самосъзнание за свобода, което ще ни приобщи към европейския ценностен космос, който именно се базира на извънредната и безусловна ценност на човешката свобода. Западът - Европа и Америка - са една единна цивилизация на свободата, към която ние трябва да принадлежим не формално, а по същество, подобно на духовна общност.

- Спомена положението в Русия. Ти си виден “путинофоб”, но какво ти е отношението към държавата, която е дала и взела много на България. Едни от най - хубавите ти спомени са от там. Това ли е причината да си толкова пламенен по тази тема или е от чисто демократична нагласа.

- За това как ще се подобри положението в страната, как ще се спрат неблагоприятните тенденции, които аз обобщавам с термина “путинизация на България”, моят възглед е че трябва да се научим да разпознаваме стойностните и сериозните политици. Има такива политици, които казват истината, и точно по тази причина са неприятни на мнозинството, което обича ония, които му се подмазват, обича мошеници като бат Бойко… Има и загрижени за България политици, за жалост те не са популярни, а пък и медиите ги оплюха тотално в едни платени от мафията пропагандни кампании. Това примерно се случи с един Иван Костов например, който пак си остава по мое виждане най-сериозният и компетентен политик у нас. Правилно, “питонофоб” съм, но не съм русофоб. Аз обичам Русия, но обичам и демокрацията, а в Русия сега е ужасно за демократично настроените и свободолюбиви хора. Там вече убиват по политически причини. Русия вече не е демократична, там е налице диктатура. Нашият път и геостратегически избор е със Запада, и то по ценностни подбуди. Когато Русия стане демократична, и с нея ще бъдем, защото там от векове се води битка между “западници” и “изолационисти-славянофили”, всъщност между евроеизъм и азиатщина. Засега азиатщината в лицето на Путин триумфира… Не бива по глупави сантиментални причини (”Русия - двойната ни освободителка”!) да си пропиляваме шансовете да заживеем нормално и цивилизовано, не сме й длъжни вечно на Русия. А за жалост днешните ни управници са готови да ни продадат на Путин. Впрочем, руските шпиони у нас правят предателството си срещу заплащане, така е било винаги, не се подвеждайте да им вярвате че всичко било заради безкористните им чувства към “освободителката”, не бъдете наивни!

- Наскоро завърши своята: “КРАТКА ЛИЧНА ИСТОРИЯ НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ“. Смяташ ли че е прекалено “лична” и какво би казал ако те упрекнат, че не е обективна?

- Ами ще си помисля, че съм си постигнал целта: аз точно това исках! Аз съзнателно приех тази позиция, “обективна истина” в историята няма. Аз смятам, че това е нещо крайно необходимо, то е изглежда едно от най-ценните неща, които съм написал в своя блог. “Обективната историческа истина” вещае една безлична, студена, безчовечна, суха, отблъскваща човешкото в нас история-басня, която всъщност е правена по калъпа на марксистко-комунистическата историография. От която, за съжаление, още не сме се отърсили. Трябваше да бъдат казани без недомлъвки тия неща.

- Добър отговор. Следват двата ми задължителни въпроса. Какво мислиш за расизма като цяло, за етническото напрежение в България и за самите цигани? Както и коментар за събитията от лятото.

- В България засега силно етническо напрежение няма, слава Богу. За циганите какво да мисля: това е етнос, който е доста различен от нас, но това не значи, че трябва да го отблъскваме и да сме високомерни с него. Сред циганите има всякакви хора, има и свестни, има и лоши, както, впрочем, е и сред нас. Ние сме общо взето толерантен народ, е, някои цигани ни провокират и силно дразнят, но пък се иска време тия хора да променят начина си на живот, и това, ако го забелязвате, става с всеки изминал ден. През лятото това беше “драматизация” за отклоняване на вниманието на балъците от реалните проблеми, например скока на цените, който засяга и българи, и цигани. Нас медиите, ако си го забелязал, доста ни подценяват и постоянно разиграват разни кампании за отклоняване на вниманието; това са най-пошли манипулации, които за жалост са доста успешни при немислещите ни съграждани. А те, уви, са едно мнозинство

- За финал разкажи някоя забавна или любопитна случка от личния/служебния живот. Нещо разпускащо.

- А сега де, как да се сетя за такава случка?! Питам едни млади хора наскоро: съществува ли българска мечта? И ми отговарят какви ли не неща, общо взето казват, че няма такава, което, между другото, е доста лошо. А един казва така: Има българска мечта! И тя е, ние, българите, си мечтаем за това: да имаме хубав, удобен и уютен дом; да имаме добре платена работа; да имаме красива и… перверзна жена, и, накрая, да имаме умни дечица! Ето това каза този младеж… Значи българинът си мечтае да има красива и развратна жена :)

- Така благодаря ти за отделеното време. Финални думи?

- Да мечтаем, но да не сме фантазьори. Ето това е моето финално пожелание.

Добави в Svejo