"Kosovo je Srbie!", "Russie - pomozi!" и реакциите на нашите национални предатели, на нашите сърбомани-русофили

Избягвах да се изказвам по темата за Косово, защото за мен този казус е ясен: всяка нация си има неотменното право на самоопределение и на свобода. Обаче странните реакции на нашите комшии сърбите, а също и на нашите тукашни сърбомани-русофили (най-вече тези от БСП) просто си плачат да бъдат коментирани. По тази причина сядам най-после да опиша своята позиция.

"Бракята-сърби" се изложиха и опозориха тотално с този техен най-нагъл патриотарски национализъм - понеже вместо да приемат с достойнство станалото и неотвратимото, предпочетоха именно да станат за съжаление и резил. С което илюстрираха, че си заслужават участта: загубиха заради тъпи милошевски емоции и Косово, комай вече не остана какво да губят. А ако продължават по този начин, няма да се очудя ако загубят и още, та да стане така Сърбия да се свие до областта около Белград. Ето как едно славянско племе, живеещо с остарели и неадекватни представи за света и за отношенията между нациите, се държи така, че само се опозори до крайна степен: Косово било "сръбска земля"! Само дето не сърби живеят вече върху тази земя, а пък ясно е, че хората са по-важни от земята. А насила не можеш да накараш хората (косовците) да искат да са част от Сърбия, след като не ги уважаваш, след като не зачиташ правата им, след като си мислиш че с насилие и с грубости можеш нещо да постигнеш. Ето защо сега сърбите така неистово пищят, което им е за поука, понеже наистина всеки народ си заслужава участта.

Стигнаха дотам да шантажират цяла Европа, пък и Америка: който признае Косово, щял да си има разправии със Сърбия! И някои сякаш се уплашиха - такива като нашите тукашни сърбомани-русофили, сиреч като нашите извечни национални предатели. Които толкова много обичат Сърбия, а още повече им е драга на сърцето по-скоро Русия, че простиха всички сръбски издевателства спрямо България. Като се почне от това как сърбите, подскокоросани от Русия, ни забиха ножа в гърба по време на нашето Съединение. Или пък как след Втората световна война сърбите и титовистите направиха всичко за да надъхат срещу България македонците, да ги направят най-яростни сърбомани, да сърбизират даже и езика им, та да откъснат многострадалната Македония от своята майка България. Нека сега тия у нас, дето така неистово реват за "униженията на Сърбия" по повод на Косово да се запитат поне малко за българските унижения с нашите коварни "братя", които толкова пъти са се сговаряли с кой ли не срещу нас, а най-често са се сговаряли срещу нас с "матушката Русия".

Обаче в историята и също в междудържавните отношения водеща роля трябва да имат не някакви тъпи исторически емоции, а само истината. Затуй позицията пък на нашите извечни предатели - русофилите и сърбоманите - е толкова унизителна, имам предвид позицията на нашите комунисти-социалисти. Които въртят, сучат, усукват, кривят се как ли не, само и само да не проявят поне капчица достойнство: да признаят правото на народа на Косово да бъде свободен. И се държат така само защото не им пука за нашия национален интерес да сме с най-развитите, свободолюбиви и културни нации, ами само гледат как да се подмажат на Русия, на бащицата си Путин по-скоро. И Гоце вдън земя се покри в тия дни, и правителството, и Парламента даже с една декларацийка не ще да излезе, всички най-угоднически мълчат за да не обидят Сърбия, т.е. да не обидят Русия.

Ето защо са и така смешни и жалки тия сръбски вопли, които съм турил в заглавието - и за които не съм сигурен много-много дали са правилно изписани по сръбски език. Уж искат да стават европейци пустите му сърби, пък се държат като най-диви и изостанали в представите си балканци, които позорят най-вече себе си, но и Балканите, пък и нас като поне малко по-европеизирани вече балканци. Не че и у нас няма русофилско-азиатска гнус, която прави всичко за да ни откъсне от Европа и от цивилизования свят. Но нейната песен вече отдавна е изпята, та по тази причина е толкова отвратителна и смешно-жалка в абсурдните си опити да върне времето назад. За щастие вече не сме обаче нито 1885-та година, нито 1912-1913, нито 1917, нито 1919, нито 1939, нито 1949, нито 1992, нито дори 1999-та, ами сме 2008 година. Тоест двадесет и първи век сме вече...

Добави в Svejo