Мълчание, философия и... най-крещяща простотия

Благодаря на Бога, че ми дава сила и вдъхновение да работя и по написаването на книгата на живота ми, наречена засега съвсем условно ЛЕКЦИОНЕН КУРС ПО ФΙΛΟΣΟΦΙΑ. Вече преполових и дори гоня втората от трите части, от които тя ще се състои. Разбира се, писането на тази книга ми доставя огромно удоволствие: защото тук не става дума за "съчинителство", а за изложение на резултатите от почти 30-годишен труд.

От 30 години вече аз се занимавам всекидневно с философия - и като обучаващ се, и като преподавател. Всичко това, което сега излагам в своята книга, е премисляно години, то е преподавано, обсъждано и дискутирано безброй пъти в безчет лекции, уроци, беседи, семинари. Дано ми стигнат силите за да довърша замисленото, което се свежда наистина до нещо голямо: тези лекции по философия трябва да бъдат издадени един ден в три тома. И то само защото аз продължавам да смятам, че голямата ("дебелата") книга е "голямо зло": а ако не бъде издадена в три части, книгата ще трябва да е над 600 страници. В днешно време малцина ще дръзнат да прочетат такава книга.

Та пиша си аз спокойно своята книга, докато вчера един "добронамерен недоброжелател" ми подхвърли ето това: "Ангеле, става въпрос за чудесните ти философски есета. Там липсват коментари, което е жалко. Хората не коментират освен не само ако са съгласни но и ако не ги интересува...". Наистина, освен няколко глупашки изцепки и подхвърляния по моите лекции почти няма никакви коментари. Аз обаче не съм и очаквал да има: материята е твърде своеобразна, изисква осмисляне, асимилиране. Защото смея да кажа, че у нас такова, с каквото аз съм се заел, изобщо досега не е правено. Или ако е правено, има само 1-2 по-сериозни опита в тази насока. По тази причина е съвсем закономерен такъв един ефект: необичайните неща да се приемат с многозначително мълчание. За мен тъкмо мълчанието е голям стимул, докато коментирането би ме смутило: особено като си направя извод какъв род коментари биха били коментарите, ако ги имаше. Ето, примерно писанията на Тишо са доста коментирани: благодаря, не искам такива коментари, те не биха били чест за мен. Масовата "култура" не е нещо, което може да ме съблазни. Философията е нещо съвсем елитарно и е четиво за малцина - но за сметка на това пък какви!!!

Аз имам вече няколко отзива на читатели, които именно неимоверно ме стимулираха да продължа това, с което бях се захванал ей-така, един вид почти на шега. Но в един момент се увлякох и разбрах, че съм се захванал с нещо голямо. Точно тези читатели - които може би се броят на пръстите на едната ръка - ме стимулираха и насърчиха до степен, че да поема и да се нагърбя съвсем осъзнато с толкова и с така големи трудности. Ето за хора като тях пиша своята книга: това, че тя няма да е "популярна" или "масова" съвсем не ме смущава. Въпреки че е съвсем възможно и да стане и по-популярна отколкото съм очаквал. Защото мое предимство е яснотата и разбираемостта - в степента, в която те са изобщо постижими при философски текстове от този род. Мъча се да постигна пределно допустимата разбираемост, простота и яснота на изказа. Така че нищо чудно един ден книгата ми да се чете и от по-широк кръг хора. Дано.

А защо в заглавието се мъдри думата "простотия" ли? Даже, признавам си, първоначално исках да нарека тези записки "простотиомер", ама се отказах. Става дума за това, че понеже основна тема на философията винаги е бил човекът - с всичко, което е от свитата на човека - аз, както е известно, илюстрирам текста, ей-така, за разнообразие и за красота, с най-различни снимки. Често слагам снимките на големи философи, писали по същите проблеми. Но най-често слагам снимки, изобразяващи човека. И то не какви да е, а понякога и съвсем "скандални" снимки: изобразяващи голо човешко тяло. Защото, чини ми се, е неподходящо, снимките на човека да са на "облечени хора", да са на хора, които имат поне гащи - та моралистите да са спокойни и да не се наруши здравият им сън. Слагал съм какви ли не снимки: на произведения на Микеланджело, на Рафаело, на мнозина други. Намирал съм ги тия снимки съвсем случайно, но съм си направил една колекция, от която ги избирам. И ето че, разбира се, една определена част от публиката се престори на съвсем "фрапирана", и се чуха постепенно възгласи на сподавено, пък в един момент и на нескривано възмущение.

Най ги смути някои хора това, че тези снимки, уж "човешки", били предимно на... мъже. А пък изображения на голи мъже - не на мацета, на какички, на разсъблечени "котета с цици", с които така сме свикнали! - наистина са нещо доста скандално и то, естествено, намеква не за друго, ами за недотам "правилната" сексуална ориентация на... автора. И така, една категория "читатели" - те, разбира се, не четат, ами само гледат снимките! - се възмути дотам, че почна да ме нарича заради тия изображения как ли не: гей, педал, дори... педофил, понеже някои от изображенията били не на зрели мъже, ами на момчета! Наистина забавна е тази нашенска психология, щеше да е още по-забавна, ако не издаваше едно: простотията на такива ентусиазирани "критици".

Според тях изображенията на човешко тяло - за да има мир и... морал! - трябва явно да са поне с гащи. Примерно като статуите на спортисти пред Националния стадион в София, статуи, правени по времето на сталинизма, в началото на 50-те години. Там те са си, както се полага, с гащи. Обаче пустият му Микеланджело - явно и той не е нещо наред със сексуалната си ориентация! - е направил статуята на Давид - о, богове! - чисто гола, Давид няма гащи! И му се вижда и онази работа, поне да беше турил там някакво листо проклетникът! И ето че сега който си позволи да гледа тази статуя, безспорно, е извратен, безспорно е педал, гей, педофил или както там си искате го наречете!

Много ми са забавни недоуменията на такива малоумници, чиято простотия, естествено, е в порядъчни, т.е. колосални дози. За да ги фрапирам още повече, ще им напиша тук една мисъл, която е изказана от философ, който, изглежда, също не е бил наред със сексуалната си ориентация. И тя е: който се срамува от голотата, той се страхува от свободата. Срамът от голотата по начало си е израз на дивотия - и на простотия, щото двете си вървят ръка за ръка. Друг пък философ е казал скандалното: истински свободен е голият човек. И аз, понеже пиша за "истинския човек", няма как, слагам снимки на голи човеци, главно на мъже; е, чат пат слагам и снимки на голи жени, та да се успокоят най-непримиримите моралисти.

Които явно си имат доста дълбоки и сериозни проблеми със собствената сексуална идентификация щом така упорито и публично треперят, реват и крещят. Несмущавани даже и от така красноречивите изяви на собствената си простотия. Но то де да можеше простакът да разбере че е простак - тогава вече не би бил такъв! Как да се избави от простотията си нашенският простак - ето една прекрасна тема за размисъл! Аз май трябва да напиша нещо по нея, заслужава си. Ако не забравя, ще го направя съвсем скоро...

Добави в Svejo