УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПОСЛАНИК,Щастлив съм да чуя положителните констатации, които представителят на ЕС неотдавна направи за нашия напредък. Вероятно те са съобразени със строги критерии, неподатливи на различни тълкувания. За жалост аз живея в тази страна и познавам нещата отвътре. От моя гледна точка нещата просто не стоят така!
И тъй бих казал, че ситуацията в нашия политически живот най-кратко може да се опише със следната метафора:
Оперетен театър. Пиесата се поставя от зъл, отмъстителен автор - абсурдист. Той е засегнат, че 45 годишните му усилия са останали неоценени. Сега се подвизава в ролята на режисьор като внимателно е направил микс от обичани пиеси на други известни писатели, поставил е герои, говорещи познати на всички реплики, но разместени по такъв начин и с такъв подтекст в изпълнението, че всяка мисъл всъщност внушава точно обратното на това, което формално казва.
Мизансценът е разделен така, че на важните места имат достъп само определени, “изпитани” отдавна актьори и никой друг. Когато се наложат смени, новите повтарят до умопомрачение пак същите безмислени реплики, на които, също така неуморно други актьори “опонират” с подобни безмислици и всичко се повтаря действие след действие. Кога – режисирани, кога – спонтанно от публиката - се чуват възгласи на недоумение и възмута. Но веднага услужливи клакьори-социолози и представители на четвъртата власт чевръсто обясняват, че “това е театърът, от който се раждала демокрацията!”
Зрителите не могат да си тръгнат. Имат правото обаче, накрая да хвърлят по едно развалено яйце. Но пък трябва през следващите четири години отново да гледат същата пиеса, изпята с още по-фалшив глас. Повечето са така отчаяни и обезверени, че дори не си правят труд, а и без това вонята наоколо е ужасна.
Ето така се пее “Арията на демокрацията” у нас!
Наистина, отчита се наличие на демократична конституция, многопартийна система и свободни избори, гражданско общество, пазарна икономика, “независими” НПО, свобода на словото. Приеха се безброй закони и какви ли не правилници: цели томове с хиляди страници, синхронизиращи нашето законодателство с това на ЕС. Член сме на НАТО и ЕС.
Само че, това ли бе целта? Всички тези впечатляващи, казано без ирония, успехи са само помощни средства, стъпки и елементи. За да станат органични части от сградата на демокрацията – те трябва да се съчетаят просветлени от идеята, че над Човекът (по Божия воля) няма нищо и всичко друго: Конституция, закони, правителства, силови структури и т.н. са категории от по-нисък ранг и до колкото съществуват, то е единствено за да му служат. Защото целта е щастието на човека!
Тази идея, ако я има, ражда живот в коя да е демократична система! Всичко търпи промени, ново тълкуване и процедури, налагат се поправки, само тази идея трябва да остане непокътната. “Защитата” на тази идея никога и никъде не е достатъчна!
Това, което наблюдаваме обаче, днес у нас е една разбъркана, лишена от истински живот компилация, някакъв политически урод, автора на който, за разлика от д-р Франкенщайн, се е стремил точно към този резултат!
Тук няма дори следа от тази идея! И всеки, който познава “режисьор-постановчикът”, бабувал на нашия преход знае, че до колкото зависи от него – никога няма и да я има.
Защото всичко, всичко в което той е вярвал, умеел и правил с цялата си воля е било насочено срещу този идеал. Защото той е служител, той е ударната гвардия на идеала-антипод – и до днес!
Въпросът не е дали има ресурс да направи това, защото фактите сами дават отговора. Въпросът сега е как прехвърля в съзнанието на народа отговорността от вече постигнатия безобразен резултат върху самата демокрация и тези, които я защитават.
Така липсата на елементарен морал, ненаказуема престъпност и грабеж, пълната недосегаемост пред закона и корупцията в които живее елита, се представят като систематични недостатъци на самата демокрацията и като така, трябвало да се приемат сякаш са неизбежно зло.
Дори не трябвало да се търси законно възмездие за грабежа, защото ако не били тези, все едно щели да са други, подобни явления имало навсякъде, така че – “забравете!”: мечтата на всеки бандит.
И най-ужасното е, че подобно замазване на вината се изрича от този, който в йерархията на държавното управление е призван да бъде морален стожер пред обществото. Човекът, който държи информационните масиви за всички крупни стопански престъпления (и не само), понеже са под негово разпореждане заявява “вече няма данни – всичко е замазано”. Стожерът има нужда от стожер, информираният има нужда от информация. Какво да се каже повече?Като посланик в една суверенна страна Вие трябва да работите, контактувайки със представителите й и приемайки реалностите които съществуват, независимо дали ги оценявате положително или не.
Като представител на най-великата демокрация и нейн флагман, обаче, Вие сте длъжен да защитите принципите й. Защото идеала на Демокрацията е олицетворение на самата справедливост, законност и морал и всеки, който, дори само на думи и лицемерно, казва, че се стреми към този идеал, е длъжен да спазва повелите му.
Да се прехвърля вината от болната глава върху здравата е не само гнусно и недостойно, но може и трябва да бъде разобличено. Така поставено това изискване вече не е намеса във вътрешните работи, а грижа и защита на този идеала, а от там - грижа и защита на обикновените хора, защото това всъщност преследва той. Да се премълчи пред лицето на подобна измама и манипулация е равносилно на предателство изобщо спрямо всяка правда.
Колко тъжно е, че днес в страната няма достатъчно чисти политици и общественици с авторитет, които да изрекат и канализират тези простички истини за нашия преход, които са в измъчените сърца и на устата на всички българи. И това е така, защото тези, които са допуснати и единствени могат да “изразяват и формират” общественото мнение са част, обслужват и защитават този паразитиращ върху снагата на демокрацията, елит.
А най-ужасното е че, отвратен и отчужден от предателството на своите водачи, народът в несретата си повече вярва на пропагандата, изфабрикувана като активно мероприятие точно от креатурите на споменатия вече “мрачен режисьор”. Така знанието за фундаментално значими и същностни цели, правилната оценка на които имат структуроопределящо значение, изобщо не се поставят на дискусия: не се обсъжда идеала като цел, добро и лошо, морал, обществено приемливи за всички задачи, ляво, дясно и какво те изразяват и трябва да преследват в демократичната държава - всичко се профанира до едно надвикване и надплюване.
За жалост, това, коeто трябваше да бъде пътеводната светлина по нашия труден път, потъва днес в мъгли от безпринципно говорене, популизъм и полуистини, които душат обществения ни живот.
В крайна сметка величието и просперитета на един народ се измерват в неговата воля за служба на Правдата. Днешният елит, отгледан от бившата ДС, безнадеждно е забравил отговорността и мисията, която всеки народ има пред Бога. Потънал в разгул, грабеж и неправда, той просто е неспособен да отговори на високите изисквания, които тази задача поставя и която точно той трябваше да припознае като своя главна цел. Това е един негоден елит, който сее ден след ден зараза, елит, вършещ точно обратното на своето призвание! И за доброто на народа той незабавно трябва да бъде отсранен от командните висоти.
Традициите и изискванията на Вашата професия може би не ще Ви позволят да дадете израз публично на подобна теза, или дори да се съгласите с нея. Наистина това е въпрос, който по необходимост трябва да се постави и реши в средите на българското общество. Но това е истината, г-н Посланик. Време е да се признае, че България е болна, слаба и болна пред един “морален вирус”, от който не знае как да се избави. И нали точно слабия и болния се нуждаят от подкрепа и лекарство!
Америка има много приятели днес у нас, кои искрени, кои - не. Тя е особена страна, могъща, с огромен икономически, финансов, политически и интелектуален ресурс, която привлича като магнит. Но не богатството и силата я правят такава, каквато е, не помощите, които раздава, а величието на този идеал. Тя е такава, защото е готова да го сподели с всеки, отворил сърцето си за него. Настоящият елит на България е напълно глух за това!Вярвам, че Духовните принципи са сила, но за да се проявят в цялата си благотворна мощ и у нас те преди всичко трябва да бъдат защитени, изречени и изискани, но не лицемерно, с половин уста от подставени лица: Бог не дава благословията си на лъжци и двуличници.
Този “елит” така или иначе ше бъде подменен! Нека все пак сега това да не стане под ръководството на ДС, защото резултатът вече сме го виждали.
Бъдете приятел на България в името на тези принципи, които бранят обикновените и честни хора. Само те - хората, имат право да кажат дали администрацията защитава техните интереси или не. Всички отчети и статистики, които същата тази администрация съчинява и защитава пред комисаря на ЕС не струват нищо пред убеждението на хората, че каквото се прави е единствено в угода на същата тази администрация, на същия този “елит”.
От тази гледна точка, която е единствено вярната, промяната не само, че не е завършила, тя просто не е започвала .
Вашата страна може да помогне още много за създаване на условия за натрупването на такава критична маса, която ще позволи да си свършим сами работата. В нашите условия, при този противник, повярвайте ми, това ще бъде трудна задача.
Такава една подкрепа би било повече от всякаква финансова помощ, отпускана някога на страната. Нека довършим започнатото с толкова мъка.
Аз принадлежа към кръгове, които пострадаха от режима и от това, което претендира и се представя за демокрация днес може би повече от всички други. То просто се случи, без да съм го търсил. Наложи ми се да опозная мощта на бившите служби, а и на техните послушни слуги в администрацията по десетки начини, да придобия болезнени познания и квалификация, които не съм търсил. Трябваше да понеса и понасям и до днес целия абсурд, който се излива върху всеки тъжител, тръгнал да защитава правдата си у нас и знам отвътре какво точно разбира под демокрация администрацията у нас и на кой господ “служи.”
Мотивиран съм и имам познания и идеи да вложа силите си за това, което други народи в по-леки условия вече постигнаха и съм сигурен, че мнозина у нас са готови на същото. Да се гледа отстрани днес би било предателство.
Затова Ви моля за среща, с Вас или излъчен от Вас дипломат, на която да изложа своите виждания по въпроса по-подробно.
24.08.07 г. София С уважение: Р. Нацев
Няма коментари:
Публикуване на коментар