Днес бях в моя роден край, в Долна баня. Понеже е празник, нарича се Заговезни, а пък по нашенски му казваме "Поклади" - защото вечер се палят огромни огньове по площадите. Като деца с нетърпение чакахме да мине зимата та да ходим в гората да берем едни иглолистни храсти, смърчови, дето така хубаво пращят и миришат като се хвърлят в огъня.Като ги докарвахме с каруци и камиони даже, правихме огромна клада, а пък вечерта тя се запалваше: голяма радост беше! Възрастните стояха отстрани, напичаха си гърбовете на огъня, и си пийваха греяна ракия и винце, а пък после се хващаха и на хоро, разбира се. Като поутихне огънят, всички се напреварвахме да го прескочим. А пък на по-малките деца им правехме нещо като "долап", така май му се викаше, един прът, на единия край на който е вързан наръч слама. Та това съоръжение се палеше в огъня, пък после се въртеше: голяма феерия! Децата се кадяхме здравата и миришехме дълго на дим - абе хубави празници бяха. Но тази вечер не можах да остана, понеже няма как. А младежите пак бяха отишли в гората да берат материал за огъня. А вечерта Долна баня отново ще се озари от много клади, ще се озвучи от народни песни и от радостни възклицания - за да се изгони зимата далеч, за да се пречистят хората чрез огъня и да станат по-добри!
Видях се с майка ми и брат ми, и с една възрастна леля, на 82 години, най-възрастната от рода ни в момента. И с нейната дъщеря, която живее в София, но сега се грижи за майка си. И с други роднини се видях и им подарих от моята нова книга. Малко странно ме гледаха: книгите по нашия край сякаш не са много "ценен продукт", ама се радваха, хорицата. Нямам какво друго да им подаря...
Та във връзка с този празник искам да кажа, че днес се иска прошка. Хората се срещат, ръкуват се, целуват си ръка, и си казват: "Прощавай ако има нещо! Хора сме и грешим нерядко. Прости ако можеш..." Хубав обичай е това, ето затова искам да го въведа и тук: поне веднъж годишно ние, различни хора, които даже не сме се виждали в очите, ала често спорим невъздържано, караме се, обиждаме се, абе правим всякакви глупости, то поне веднъж годишно да си искаме прошка и да си прощаваме.Само така можем да станем и по-добри. Ето затова моля всички, които съзнателно или несъзнателно съм обидил през годината, откакто имам блог: простете ми, хора, ако можете, моля ви за прошка! Аз от своя страна прощавам на всички, които сте ме обидили. А пък вие си решавайте относно моя апел да им дадете прошка. Знам едно: като си прощаваме, и като молим за прошка, ще станем и по-добри. Друг начин няма. Дали ще доживеем деня, в който примерно и Гоце да каже: простете, българи, много ви лъгах, искам прошка! Вярвате ли да дойде някога този ден? Аз, въпреки доброто си сърце, не вярвам че някога ще дойде...
Няма коментари:
Публикуване на коментар