Един от приятелите на блога ми предостави текст за Песталоци. И понеже всичко, в което съзирам ценност за нас, съвременните хора, съм готов да го подкрепя, затова публикувам в удобен за ползване вид предоставения ми текст. Ето трите части, на които го разделих заради по-лесното ползване:Слово за Хайнрих Песталоци (1)
Слово за Хайнрих Песталоци (2)
Хайнрих Песталоци: човекът е целта на човека (3)
Ето малък откъс от публикацията, който звучи крайно вълнуващо и актуално:
Всички мисли на Песталоци са насочени към единствената цел - да разпространи хуманизма... Както когато му дойде времето, зрелите плодове падат от дървото, падат в ръцете на човека, така и човечеството ще събере най-благородните плодове от стремежа да се разпространи хуманизмът. Не е нужно, поне от наша страна, да се стремим направо и към други висши, но външни блага. Те сами ще ни дойдат. Те приличат на славата. Който се стреми към нея, който в своя стремеж мисли за нея, не я достига, не я получава. Славата е неминуема последица на истинския стремеж. Така гледам аз на борбите за външни неща. Ние трябва да мислим само за развитието и разпространението на хуманизма!!! Песталоци ни дава блестящ пример за това. Той не е мислил за нищо друго, живял е за това, той е бил цял погълнат от това, той е търпял и страдал за своя стремеж и умира за своята идея.
И така ще направим и ние. Всяка мисъл, всяко предложение, всеки съюз, насочени към хуманизъм, към природосъобразно развитие на човешките сили, към повишаване нивото на всички класи на човешкото общество ще срещнат в нас дейни сътрудници! Всяко мнение, тенденция, институция, насочени към обратното, ще срещнат във всеки от нас противник, и то един неуморим противник, който им противодействува през целия си живот. Като великия, безсмъртен човек, когото чествуваме днес, да мислим, да се стремим и действуваме за всестранното разпространение на хуманизма и да се опълчваме срещу всякакъв вид нехуманност и като него, ако трябва, да страдаме и умрем за нашите идеи.
Това е, надявам се, че мнозина от нашите учители и възпитатели ще се зачетат и замислят върху проблемите, които Песталоци е поставил толкова отдавна. Но които въпреки всичко си стоят за решаване пред всеки възпитател на младежта и днес.
Няма коментари:
Публикуване на коментар