"Лявото не винаги убива, но винаги лъже…" - това са думи на колумбиеца Николас Давила. Аз искам тук да го коригирам ето така: "Лявото винаги убива, дори и когато само лъже...". Защото смятам, че лъжата също е убийство, може би дори и по-гадно, и по-жестоко, и по-извратено...Впрочем, в интерес на истината съм длъжен да спомена, че заслугата за горното твърдение е на един мой приятел - инж. Димитър Щерев, човек антикомунист и християнин. Аз тук ще се опитам по-пълно да изтълкувам какво той имаше предвид.
Подхвърлих тази горчива констатация на едно място и се оказа, че левите там скокнаха като ужилени да се бият: явно такава формулировка им бърка дълбоко в душата. Което пък показва, че е истина. Ето защо си заслужава да се развие подобна мисъл по-детайлно. Макар че тия, които разбират, не се нуждаят от обяснения и тълкувания. А пък на тия, дето не искат да разберат, никакви обяснения не могат да помогнат...
Това, че лъжльото също убива, е съвсем близко до ума: той убива истината, а покрай нея и нравствеността у себе си. Безнравственият лъжльо не е друго, освен мъртвец в морално отношение. Тия, които лъже, той също ги умъртвява: защото, подвеждани по лъжата му, те също пропадат в нравствено отношение. Тогава неминуемо загива тяхното достойнство: излъганият не може да е достоен човек. Да убиваш достойнството, нравствеността, човечността у хората е убийство, не по-малко жестоко от всяко друго убийство. Ето защо това, че лявото винаги лъже непременно води до приемането на извода, че то винаги и убива: нищо че лъжата е някак си по-префинено, по-рафинирано, но за сметка на това пък не по-малко жестоко убийство. Защото идеалните неща, свързани с морала и духа на човека, са не по-малко важни от самия физически живот: те самите са израз на духовен живот. Убивайки чрез лъжи, измами, фалшификации духовното у човека, потискайки и мъчейки се да унищожат духовния живот в човешката общност, левите и комунистите отново и отново се представят като най-патологични убийци - като каквито ще бъдат запомнени в историята.
Един от възразилите ми в оня форум си е сложил аватар на масовия убиец Че Гевара - кумирът на левите по целия свят, кумирът на нашия левак Мартин Карбовски също. И Сталин е техен идол също, да не говорим за Ленин. Лявото е еманация на злото, на разрухата, на нихилизма, на деморализацията на общността. Правете си сметката в такъв случай защо сме в такова окаяно положение след като се оказва, че не само управниците ни са предимно леви лъжци и шмекери, но и мнозинството от народа ни живее с леви илюзии и се храни с леви лъжи! Разбира се, в този ред на мисли трябва дебело да подчертая, че Тони Блеър примерно или пък Барак Обама или г-жа Клинтън нямат нищо общо с лявото.
А ето сега непосредственият повод да пиша тези неща. У нас се смята, че да се лъже не е чак толкова осъдително. Ето типичната реакция когато някой си позволи да каже, че лъжата също е убийство, ала от друг род: "Много тежки думи, бе!!! Той светът ще обезлюдее, ако всяка лъжа е убийство. Аз не съм чувал да има честен политик. Просто политика и лъжа са взаимозаменяеми и не само в България... ". Разбира се, същият не пропуска да добави: "Щото пък некомунистите са ангелчета...". Само Костов е пропуснал да спомене, чудно защо ли?!Тази наша търпимост към лъжата много ни е коствала обаче: дори често у нас обичат да говорят за някакви си "благородни лъжи". И не се замислят, че ако една-единствена лъжа е "благородна", то на това основание, подобно на прецедент, всяка друга лъжа може да почне да претендира, че също е "благородна". Тогава, по тази логика, в един момент ще се стигне дотам да се смята, че да се казва истината е съвсем неблагородно. Или че е пълно падение и безсрамие да си позволиш лукса да говориш истината или да живееш с нея.
И в тази деградирала, изцяло деморализирана обществена атмосфера у нас е съвсем нормално управниците ни постоянно да лъжат, и то не как да е, ами сякаш с някакво извратено чувство на гордост. Всички лъжат: като почнеш от президент-агента Гоце Първанов, та минеш през лъжливия мальчик Дмитриевич, през дъртия доказан лъжльо Кобурготски, та спреш пред такива най-банални лъжльовци като Румен Петков примерно или цялата лъжлива компания във властта. Че държавен глава ни е доказан лъжец е ужасен символ: то символизира че сме нация от лъжци или поне сме нация, която обича да я лъжат. Която сякаш е пристрастена към лъжите. Която изглежда не може без лъжи. Това, че сме се примирили с лъжата, е нещото, заради което постоянно си страдаме - и си плащаме цялата цена даже с лихвите. Защото в тия неща прошка няма: наивността, малодушието, слабостта винаги се наказват.
Ето сега Румен Петков примерно има за задача да прави доклад за ситуацията в МВР, на която самият той е причина: смятате ли, че няма да лъже?! А Дмитриевич нима му вярва: не му вярва, но у нас вече е норма да се лъже! Ако в тази атмосфера някой вземе да говори истината, става крайно неприятен: като Костов примерно, който е неприятен кажи-речи на всички! А виж ако някой само си лъже, и то съвсем опашато и безсрамно, тогава започва да се издига в очите на привикналото към лъжи народно тяло: неръкотворен пример за този феномен е възходът на народно-медийния любимец бат ви Бойко Борисов.
Шедьовър в това отношение е излезлият вчера доклад на парламентарната комисия "Куйович". Прочетете, насладете се, всичко в него е само лъжи. Коя от коя по-големи и по-нагли. Другарите тук надминаха самите себе си в лъженето. Ако такъв доклад се представи в Парламента на някоя друга страна, възмутеният народ няма да остави от този парламент тухла върху тухла. А у нас нищо: народът се прозява и ляпа мухи! Майната му: заслужил си е съдбата щом му липсва и най-малка способност да се възмущава от лъжи!
А лъжата наистина е убийство, и то крайно жестоко: лъжата погубва съвестта и на лъжците, и на лъганите. Примиреността спрямо лъжата е симптом за нравствена деградация и деморализация, равносилни на смъртта във физическия смисъл, и дори превъзхождащи я по значимост. Защото за пълните нравствени дегенерати-лъжльовци физическата смърт е същинско избавление: с лъжата не е леко да се живее, защото самия живот почва да вопие против крещящата повсеместна неправда!
Така е устроен този наш живот, че нищо не остава ненаказано: ето затова и страдаме, защото сме допуснали лъжата навсякъде, даже в душите си. Тя разлага, мърси, извращава и убива постоянно. А само истината може да донесе духовен покой и умиротвореност в сърцата ни. Без истината сме заникъде. Без нея сме мъртва в духовно отношение и затова безперспективна нация, чието бъдеще е съвсем нерадостно...
Няма коментари:
Публикуване на коментар