Обществото е цялост и реалност, "изтъкана" от интереси – интереси на индивидите, групите и корпорациите, които го съставят. Следователно разбирането на държавната организация, създадена за постигане на баланс на интересите, се свежда до разгадаване на конституиращата сърцевина на многоликата и динамична система от интереси, които се изразяват в сферата на т.н. политически живот. Впрочем, а съществува ли всеобщ човешки интерес?За интерес на "обществото като цяло" трудно може да се говори – обществото не е "персона" (личност), то няма съзнание за да може да има интереси. "Общественият интерес" следователно е абстракция, опитваща се да схване и изрази общото в изключителното многообразие от индивидуални интереси. Такива абстракции (от рода на тази, например, че "всички искат спокойствие или сигурност" и пр.) винаги влизат в противоречие с особените интереси на някои отделни групи, поставящи се в такъв случай "извън обществото" (например комунистическата мафия си позволява да прави всичко онова, което е вредно за дълбокия и коренен човешки интереси на цялата общност, в нашия пример за всички престъпни групировки съвсем е неизгодна стабилността). Съществува групиране на индивидуалните интереси в зависимост от принадлежността на индивидите към съответните групи, с което ще се заемем по-късно.
Тук мога само да отбележа във връзка с дискутирания въпрос ("има ли всеобщ обществен интерес"?), че съществува следната интуитивно долавяна зависимост: онова, което е полезно – истински полезно обаче! – за индивида, е полезно и за общността, съставена тъкмо от индивиди. Обратното обаче не е вярно, трудно могат да се открият индивиди, чиито интерес точно да съответства на безотносителен спрямо индивидите "обществен интерес".
Когато се сметне, че обществото има свой особен и различен (от този на индивидите) интерес, т.е. когато обществото бъде превърнато в "голяма личност" или в някакъв "свръхиндивид", то това е израз на неоправдано хипостазиране на обществената цялост, откъсната от индивидите и противопоставена на техните действителни интереси. Подобно откъсване и обособяване на общество, противопоставено на съставящите го индивиди, всъщност не е друго, а превръщане на нечий частен или групов интерес в интерес на… "самостоятелната и независимата от индивидите обществена цялост". Това означава, че някаква част от обществото си присвоява правото да олицетворява "цялото общество", т.е. да представя своя особен интерес за интерес на цялото, на нацията, държавата и пр.
Ясно е, че това не може да стане другояче освен чрез потискането и пренебрегването (стъпкването, елиминирането) на всички останали интереси – както индивидуалните, така и груповите. Описаното преобразяване на един особен интерес в "обществен интерес", явяващо се същност на комунистическите, национал-социалистическите и фашистките политически режими, е аномалия и дори хипертрофия на естествената и саморегулираща се система на интересите, която е характерна за нормалното общество с неговото изключително многообразие на действителни интереси. Става дума за незаконно присвояване или узурпиране на обществения интерес от някаква самозабравила се група в обществото, опитваща се да наложи свой политически монопол. Затова за да се отреже завинаги възможността за установяване на подобни вредни за индивидите и техния живот режими, опиращи се на един фалшив "обществен интерес", трябва окончателно да се развенчае спекулацията и фикцията за "всеобщите интереси", които, понеже реално не съществуват, се монополизират чрез измамата от групи и групировки, бясно ненавиждащи демокрацията, свободата и правата на човека.Това означава да се признае, че съществуват единствено безкрайно разноликите и динамични индивидуални интереси, а всички други интереси (групови, корпоративни, съсловни, държавни, политически, национални и пр.) не са друго (самостоятелно и откъснато от интересите на индивидите), а са само съчетание, баланс, спонтанно равновесие и дори трудно постижима хармония на действителните интереси на индивидите, съставящи общностите и обществото като цялост. Следователно ония политици, които са склонни, обичат да апелират към "общите интереси" и към "обществения идеал", да говорят за абстрактната "солидарност" и за "спойката" ни в "общностния живот", постигана чрез налагане тъкмо на тяхната претенциозна воля, с това само показват нечиста съвест, склонността си да лъжат и мамят колкото се може повече неразбиращи коренните си интереси индивиди.
Наистина политическите предложения са от такъв характер, че те трябва да са "интересни" или да съответстват на интересите на колкото се може повече хора или индивиди, но все пак трябва да се признава и това, че няма политическо предложение, което да е полезно в еднаква степен на "всички". (Дори ако то наистина съответства на интересите – дълбоките, коренните, същинските! – на преобладаващи мнозинства, то и тогава някои части от тях не съзнават това и, следователно, не искат да го признаят.) Шарлатаните в политиката обаче никога не разграничават индивидуалния интерес като основа на всеки друг – освен може би своя собствен! – те са винаги отдадени на "всеобщите интереси" и на "хората като цяло", което само е свидетелство за скрити подбуди и морална нечистоплътност.
Щом като основа на всичко е индивидът с неговата свобода, с неговия индивидуален и особен частен интерес, то това признание вече е автентичната ос, около която всичко друго се върти. Индивидите, преследващи интересите си, по непринуден начин съставят групите, които пък на основата на поощрявани вътре в тях самите различия обособяват особения си групов интерес, т.е. корпоративният интерес, изразяващ стремежите на корпорациите (групите, сдруженията, асоциациите от всякакъв род и пр. като приватна, частна общност). Различните индивиди, опиращи се тъкмо на различията си, формират групи, изразяващи и защищаващи тяхната раз-личност; интересът пък не е нищо друго освен осъзнатост и дори усет към различността, интересът всъщност е различността, сама изразяваща себе си като раз-личност.
На основата на индивидуалните различия по естествен начин и непринудено се пораждат различни групи, т.е. групите, насърчаващи индивидуалната различност на съставящите ги индивиди. Оттук нататък многообразните групови интереси (тъй като и групите като такива биват подложени на групиране, т.е. малките групи влизат в по-големи и т.н.) се нуждаят от балансиране и регулиране – което е същност на политическия, а също и на държавния живот. Как изобщо става това, т.е. какви са възможните подходи при решаването на задачата за балансирането на индивидуалните и социалните потребности и интереси? (Всяка група като част от обществото е носител на своеобразен социален интерес.)Групите сами по себе си и вътре в себе си правят само това: да регулират отношенията и интересите, благодарение на които изобщо съществуват. В резултат на това изкристализира и се прояснява особения частен интерес на групата, който по-нататък се представя на арената на реалния сблъсък на групови интереси, каквато всъщност е самото общество. Огромна част от синхронизиращите се групови интереси се регулира непринудено и всекидневно заради същината на самата работа, т.е. по силата на необходимостта да се живее и общува съвместно. Групите в зависимост от спецификата на дейността, която осъществяват, влизат в многообразни отношения помежду си и така постигат една саморазвиваща се свързаност (структура), даваща профила и лицето на оная част от общността, която те въплъщават.
Синхронизирането на индивидуалните, груповите и междугруповите интереси чрез спазването на предварително зададени правила (все повече усъвършенстващи се, бидейки необходимост на съвместното съществуване на много индивиди) е същност на обществения живот в нормалните общества, основани на принципа на спонтанната саморегулация, а също и на договарянето, на обществения договор.
(Следва)
(Източник: А.Грънчаров, УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА: източниците на достойнството, успеха и богатството)
1 коментар:
Публикуване на коментар