Вчера най-сетне бях в София за да видя отпечатана новата си книга СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ. Получила се е в добро полиграфично изпълнение, хареса ми. Днес изпращах по пощата екземплярите, които бях обещал на спонсорите на книгата. Изведнъж ми хрумна една идея: да подаря по един екземпляр от книгата си на най-известните и авторитетни блогъри, на някои журналисти и дори на някои политици. Речено сторено, ето, днес разпращам на доста хора следното писмо:Уважаеми г-н (г-жо)...
Тези дни излезе от печат моя нова книга, която представлява опит за психологическа и философска интерпретация на най-новата ни история, на случилото се с всички нас след 1989 година та до наши дни. Развивам една необичайна гледна точка, която ми е много интересно как ще се възприеме от моите съвременници.
В тази връзка реших да подаря по екземпляр от книгата на част от ония наши сънародници, на които имам доверие, които са авторитетни представители на българските медии или на общественото мнение у нас, също така на политици, които са участвали в събитията след 1989 година или пък са повлияли в една или друга посока на събитията. Общо 100 екземпляра от книгата си искам да подаря по този начин. И Вие сте в списъка на влиятелните по моя преценка личности, на които искам да подаря екземпляр от книгата си.
По тази причина Ви моля да ми напишете адрес, на който да Ви изпратя своята нова книга СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ ("Кратка психологическа история на съвременна България").
Благодаря Ви много за отзивчивостта. Извинявайте за притеснението. С уважение: Ангел Грънчаров
Ето това писмо днес разпращам на различни хора. На всякакви хора пращам книгата си: като се почне от... Тошо Тошев и Слави Трифонов, та се стигне до Иван Костов и Симеон Втори. А от блогърите съм подбрал около 20 най-авторитетни и смислени човека, на които да подаря книгата си. Не се изненадвайте ако и вие получите такова писмо. Това означава, че сте сред хората, за които държа непременно да бъдат информирани за моята гледна точка, за една по-различна интерпретация на най-новата българска история. И също така на нашата толкова причудлива понякога българска народна психология, която продължава силно да ме интригува и удивлява...
7 коментара:
Добра идея.
Интересни ще бъдат отзивите им.
Каменов
"Благодаря Ви много за отзивчивостта. Извинявайте за притеснението. С уважение: Ангел Грънчаров"
Само махни това: "Извинявайте за притеснението.", просто... тъпо е.
Аз искам да е тъпо, щото като всички правят само умни неща около мен, то аз, за да се различавам от тях, трябва да правя чат-пат и тъпи :-)
Добре де, не ти ли се е случвало като имаш гости и те на излизане да кажат "Ако има нещо извинявайте." Миии... де да знам, тъпо е. Оценявам опита ти за ирония, ама признай си, че не стои добре дова изречение там.
Аз разбирам, че когато ти изтърсят една критика, необоснована и груба, като моята, то:
а) се обиждаш и отвръщаш пак грубичко;
б) се обиждаш и подминаваш мълчаливо;
в) се обиждаш и отвръщаш шеговито (както сега);
г) или пък не се обиждаш и се запитваш "тоя защо така мисли, дали пък вярно не е тъпо";
Последното е най-трудно, защото аз не си изказах мнението приятелски, а направо се изцепих като простак и това, разбира се, те подразни. Извинявай. (ама пак си е тъпо, де) ;-)
Мисля, че моята реакция в случая не е интересна за обсъждане. Въпросът е приключен. Не приемам съвети от този род...
Да, интересни ще са отзивите, а също и първоначалния отклик. Обаче имам усещането - дано не се сбъдне - че по-голямата част от тия хора ще си спестят както отзива, така и отклика. Не вярвам, че един Ахмед Доган или един Симеон - основни герои в книгата ми - ще благоволят да снизходят от пиедестала си, та да направят някакъв отклик или отзив, или изобщо да имат някаква реакция. Но, от друга страна погледнато, липсата на реакция само по себе си също е една превъзходна и много изразителна реакция: мълчанието е така красноречиво за тия, които го разбират...
"Мисля, че моята реакция в случая не е интересна за обсъждане. Въпросът е приключен. Не приемам съвети от този род..."
Точно в това е проблемът. :)
Публикуване на коментар