Една разтърсваща книга на Ориана Фалачи

Става дума за книгата “СИЛАТА НА РАЗУМА”, написана от световноизвестната журналистка Ориана Фалачи. Издадена е от Издателска къща “МаК”. С издаването на тази книга ние, българите, можем да открием какво е автентична журналистика. Журналистика с ясна, твърда и безкомпромисна позиция, каквато почти не познаваме. Разтърсваща журналистика и публицистика. Журналистика, която има капацитета да променя света. Журналистика, каквато у нас вече няма.

Аз лично преди няколко години четох нейни анализи, които тя беше писала под прясното впечатление на атентата от 11 сетември. Бях потресен: такъв експресивен и силен текст не бях чел никога! Писан сякаш с кръвта на сърцето. Да, представете си, журналисти като Ориана Фалачи имат и сърца! Ясно е защо вестници като "Ню Йорк таймс" и лондонския "Таймс" са й предоставяли години наред страниците си...

А какво ще кажете за текста по-долу? Чели ли сте такова нещо? Може твърденията й да са "крайни", но Ориана Фалачи има достойнството да ги защищава със страст и дори с жар:

Във вековната мечта на синовете на Аллаха – да унищожат кулата на Джото и кулата в Пиза, да разрушат църквата „Св. Петър” в Рим, или Айфеловата кула, или Биг Бен, аз виждам повече глупост, отколкото стратегия. Защо да унищожават ценностите на един свят, който на практика вече е тяхна собственост? Свят, където Коранът е новия „Капитал” на Маркс, Мохамед е новия Маркс, Бин Ладен е новият Ленин, а 11 септември е превземането на Бастилията и Зимния дворец.

Ето няколко думи за самата книга, които чета в една рецензия:

„Силата на разума” е противоречива книга и сигурно мнозина ще се почувстват засегнати от нея. Дори ще осъдят писателката, както се случи в няколко западни страни през 2004 и 2005 г. Тя получи и безброй смъртни заплахи. Защото О.Фалачи си позволява гласно да изрече обезпокоителния факт, че ислямът иска да завладее Запада. Беше принудена да напусне Италия и да потърси убежище в апартамента си в Манхатън. Върна се в родната Флоренция, за да умре там на 15 септември 2006 г.

Тази книга вероятно няма да бъде посрещната еднозначно. Но да се запитаме: в колко ислямски страни християните имат същата свобода, каквато имат мюсюлманите в Европа и Северна Америка? Нека читателите прочетат книгата и сами си отговорят. Със силата на разума.

Ето сега малък откъс от самата книга, който ме впечатли силно. И от който можете да усетите поне отчасти патоса на нейното писане:

Точно така! Европа спи вцепенена като Троя. Но една болест се възроди. Болестта, която миналия век направи фашисти от италианците, които не бяха фашисти, която направи нацисти от германците, които не бяха нацисти, направи болшевики от руснаците, които не бяха болшевики. Сега тази болест превръща в предатели тези, които не са предатели. Това е смъртна, страшна болест. Нарича се страх.

Болест, подхранвана от опортюнизма и конформизма, която ражда страхливци и убива повече хора, отколкото рака. Това е болест, която за разлика от рака е заразна и поразява всички, които й се покоряват. Лошите и добрите, умните и глупавите, честните и безчестните. Видях ужасни неща, причинени от страха в съвременната Еврабия. Неща, несравнимо по-грозни от войната, която преживях.

Защото ние живеем и умираме в страх. Видях водачи, които се представят за герои, а всъщност вдигат бяло знаме, защото се страхуват. Видях либерали, които се представят за защитници на светското общество, но пеят песни в прослава на Исляма, защото се страхуват. Видях приятели, истински и набедени, които тихо застанаха на моя страна, но после ме забравиха, защото се страхуват. Те се покориха на страха и сега са мои врагове. Но най-ужасното, което видях, са бранителите на свободата на мисълта и словото – журналистите, учителите, така наречените интелектуалци.

И така, това е една книга, която поражда и размисъл, и дискусии, и най-ожесточени противопоставяния и спорове. Защото смело говори за онова, за което всички най-малодушно мълчат. Една книга, която заслужава да бъде най-внимателно прочетена...

Добави в Svejo