Солидарност: днес, в деня на гей-парада, аз също ще бъда гей!

Призовавам към този апел да се присъединят: Господин_И, реформистът Кънев, Комитата, защитничката на човешките права Н.Огнянова, Д.Горчева, П.Стойков. Позволявам си да призова призованите да призоват други блогъри, та да се получи вълна от реакции: не бива в този момент, когато някои се гласят да пребиват "обратните" довечера, подличко да се мълчи! По мое мнение де...

Проблемът с масовите идиотски реакции против гей-парада стана прекрасен тест за реалната нравствена ситуация у нас: нетърпимостта срещу различността е колосална. Което означава, че комунизмът не е помръднал и на сантим от главите на множеството. Защото комунизъм не е нищо друго освен варварска и зверска нетърпимост спрямо личността и различността: забележете, коренът на раз-личност е личност! Сиреч, ако не сме различности, няма да сме и личности. А комунизмът е най-дива злоба срещу личността и различността: толерантен комунизъм просто няма и не може да има. Та тия, които се праскат с юмруци по космясалите гърди и се хвалят с нетолерантността си, разбират ли сега с какво по-точно се хвалят?!

Разбира се, срещу правото на свободна изява на своето различие от страна на хомосексуалните възразиха, крещейки, всички ретрогради: тук е и партиархът-ченге, тук са и мюфтиите-ченгета, тук са и, разбира се, всички владици-ченгета, тук са лумпенизираните патриотарски слоеве около Расате, Атака, ВМРО (неслучайно е казано: "Национализмът е последното убежище на комунизма!"; другояче казано: "Патриотизмът е последното убежище на негодниците!"), тук се наредиха и лейтенантът от милицията "отец" Боян Саръев, тук е Сергей Дмитриевич и кой ли не: всички негодници се затърчаха да хвърлят и те своите съчки на кладата, на която трябва да бъдат изпечени и изгорени ония, които имали една вина: че не били като "нас"!

Интересно е, че мнозина от изявените ни "интелектуалци", известни журналисти, блогъри и пр. предпочетоха да не си създават излишни главоболия и затова най-благоразумно си замълчаха: зер, все пак, този озлобен срещу различността народ не бива да го настройваме срещу себе си я! Политиците пък масово мълчат когато се погазват по най-варварски начин елементарни човешки права и когато се раздухва такава дива истерия на нетърпимостта: мълчат, понеже трябва да съблазняват електората, а пък, знайно е, у нас истината не е предпочитана стока сред политическото съсловие. Една партия, на която лепнат етикета "защитница на педалите", е обречена да бъде извадена завинаги от политическия живот, защото разгневения масов избирател не прощава: ето затова мълчат политиците ни.

Та идиотският лозунг на нашите дни "Бъди нетолерантен - бъди нормален!" сега триумфира, а пък заради героичните си заслуги в борбата срещу толерантността Боян Расате вече със сигурност ще влезе в Парламента. А иначе, знайно е, че битката на такива лумпени свършва точно с изпълнението на този предел на мечтите им: да стоиш в Парламента, нищо да не правиш, и да ти плащат за това! И такова паразитиране се нарича "патриотизъм" и дори "политика".

Тия неколцина, които имаха доблестта да се възмутят, шепата хора, които не могат да мълчат когато "широките народни маси" биват насъсквани да искат нарушаването на човешките права на наши сънародници, които не са като нас в едно-едничко отношение, именно сексуалното, та ето тия хора, които си позволиха лукса да бъдат толерантни и също да бъдат европейци в тая масова и толкова дива балканска и комуноидна психопатична атмосфера, в този момент вече нямат друг изход, освен да заявят твърдо ето това: "Днес, в деня на гей-парада, аз също ще бъда гей!". И да направят нужното да отидат и да подкрепят парада.

Това именно е достойното и човешко поведение. Защото там ще открият, че протестиращите и искащите уважение на своето човешко право да бъдат различни хора са човешки същества също като всички нас, че ние, колкото и да сме различни, можем да бъдем и човечни, че сме длъжни да зачитаме различията си, да се уважаваме и да се подкрепяме. И трябва да се борим за тия неща, защото без тях съвместният ни живот става невъзможен. Защото без тия елементарни права на зачитане на другостта и различността общият ни живот няма как да не се превърне съвсем скоро в същински кошмар. И то даже още по-страшен кошмар от оня, който живяхме съвсем доскоро, ала имахме неблагоразумието да забравим. Забравихме, защото ни е прекалено къса паметта...

Добави в Svejo