Духът на капитализма от нашенска гледна точка (3)

Многократно съм писал и съм настоявал да се разбере, че прословутата "криза на българската демокрация" има ценностна основа, което означава, че поврат може да настъпи само в резултат на ценностно проясняване - или на нравствен поврат в съзнанията. Другояче казано, масово не се разбира същината, смисъла на случващото се, а най-вече не се разбира ситуацията, в която се намираме: не се разбира дори и характера на обществото, в което "построихме" и в което живеем. Не се разбират тия фундаментални неща, и то не само от "хората", ами и от техните "политически представители" и дори от "интелектуалците", което е съвсем непростимо, понеже точно тази е тяхната работа и мисия. А пък за журналистите да не говорим: мнозинството от тях сякаш живее на някаква друга планета...

Ще се постарая да опростя и поясня за какво точно става дума. У нас вече две десетилетия крайно мъчително, при ужасна съпротива, но все пак бяха осъществени редица промени, в резултат на които България вече не е същата. От социалисто-комунистическа тирания България вече се превърна в... "капиталистическа" страна. Нацията ни обаче беше половин век просвещавана от комунистите, че "капитализмът" е крайно лош и несправедлив "обществен строй", и когато в един момент самите комунисти почнаха да се борят за капитализъм и станаха капиталисти, тогава объркването на масовия човек беше тотално: защо ще се стремим към "лошото", защо така глупаво бягаме от "хубавото"?! Пълна ценностна паника и обърквация сполетя комуноидизираната (от "комуноид") ни нация, като продължителността и мъчителността на нашия преход се дължеше точно на този съзнателен фактор: хората просто не разбираха и не можеха да схванат какво и най-вече защо става така. Разбира се, никой не се нае и да им обясни по най-разбираем начин случващото се, да им го изтълкува, поради което объркването нарастваше. Определени сили - имам предвид комуноидизираната ни олигархия - сложиха ръка върху медиите, което означаваше, че у нас не се проведе така потребния, свободен и оздравителен интелектуален дебат, който можеше да постави всяко нещо на неговото място, т.е. да внесе ред и да надмогне хаоса в главите на хората. По тази причина ценностната (в съзнанията и душите) криза се задълбочи дотам, че в днешно време тя придоби очертанията на катастрофа: никой в нищо не вярва, а масовият човек беше доведен до жалкото положение само да щрака с пръсти в унес, упоен от кръшно-мелодична чалга и от вдъхновяващия мирис на кебапчета и на ракия.

Разбира се, по-издигнатите в културно и в интелектуално отношение хора също са крайно объркани и не знаят на какво да вярват: нихилизмът не просто към политическото, ами и към екзистенциалните корени на съществуването на общността придоби наистина застрашителни размери. Най-категоричен израз тази ценностна криза доби в разпадането на реформаторските десни сили, които в 90-те години изнесоха тежестите на промяната и заради своята преданост се наложи да платят тежка цена: те загубиха доверие в масовите слоеве, което отново потвърждава наличието на ценностна катастрофа. Растежът на популисти от сорта на царистите, на Атака и на ГЕРБ също е израз на тази крещяща ценностна дезориентираност на населението, а пък запазването на влияние от страна на политическите сили на самата олигархия (БСП и ДПС най-вече) също потвърждава верността на горните констатации; разбира се, трябва да отбележим, че популистичните формации също добре обслужват интересите на господстващата посткомунистическа олигархия, за която ценностният дефицит е добре дошъл - понеже й е крайно изгоден.

Това, което се случи у нас - налагането въпреки всичко на пазарно стопанство, на частна собственост, на политическия плурализъм, на демокрация и пр., като всички тези неща в своята съвкупност могат да се нарекат "капитализъм" - дълбоко в душите на огромното мнозинство от нацията се оценява като "вселенски катаклизъм", на който дължим всичките си страдания. Разбира се, на повърхността почти не личи тази ценностна съпротива и всички, даже и едновремешните комунисти, сегашни "капиталисти", сякаш са се примирили със случилото се. Но фактът, че привържениците на т.н. "стари десни" или консервативни партии (СДС и ДСБ) са намалели докъм 5-6 процента (ако можем да вярваме на социологическите проучвания, течащи под контрола и при щедрото заплащане от страна на олигархията) говори, че твърдите и ценностно прояснени привърженици на свободния пазарен строй или на капитализма у нас са нищожно малцинство. В същото време огромната част от нацията е до такава степен деозориентирана в ценностно отношение, че се люшка от подкрепа на "величеството" Симеон през глуха възхита пред трафаретния ни жалък "фюрер" Сидеров, та в крайна сметка дегенерира дотам да възприеме за свой любимец и месия "всенародния титан", мутренския пожарникар-генерал бат ви Бойко! Който придоби национална значимост не просто и само заради осъщественото с парите на олигархията колосално медийно натрапване, но и защото, предполагам, в душите на масовите наивници неговият сърцераздирателен лик се асоциира с "обаятелния образ" на незабравимия правешки простак-диктатор, на който бат ви Бойко дълго време беше и бодигард! Тия плачевни явления в нашата народна психика са крайно показателни и трябва да бъдат внимателно разнищени, което може да стане само ако сме готови да се замислим поне малко по-дълбоко.

Не само масовият човек у нас, ами и дори възпитаната по времето на комунизма "ентелегенция", да не говорим пък за т.н. "интелектуален елит на нацията", израсъл около копанята на бай ви Тодор Живков, масово не вярват в ония ценности, които в своята съвкупност представляват духовния каркас на т.н. "капитализъм", именно на свободното пазарно общество. Хората у нас не са прозрели даже простата истина, че няма друга възможна обществена форма, която да може да е алтернатива на "капитализма" и също на свободата, ами че този т.н. "капитализъм" е роден и израсъл в духовната атмосфера на вечни и универсални човешки ценности като свобода, частна собственост, лично достойнство и инициатива, индивидуалност, справедливост и законност, демокрация (политическа свобода), човешки права и т.н. Другояче, или по-концентрирано изразена, същата тази принципна позиция звучи така: мнозинството от хората у нас не са станали твърди привърженици на такава висша човешка ценноста, каквато е идеята за индивидуална свобода, а продължават да таят в душите си илюзиите за "всеобщото и колективно организирано щастие", при което не индивидът се грижи за себе си и за своя личен просперитет, ами държавата правела всичко необходимо, за да ощастливи послушните поданици, чакащи да потекат направо в устите им "пълноводни потоци от блага". По моя преценка този е пробният камък, на който се основава крещящата ценностна деозриентация, или този душевен колапс, който преживява масовият човек в днешно време: това е същинска болест на съзнанията, от която произтича цялата останала нездравина и опороченост на обществените отношения у нас.

Защото ако все повече хора прозрат, че без свобода и без право на лична инициатива просто не може да се живее, че е напразна надеждата да чакаш държавата или правителството (или бабаити кат бат ти Бойко) да те оправят, че ако желаеш да бъдеш горд индивид и гражданин, поел съдбата си в собствените си ръце, трябва да презреш зависимостта си от някакви мизерни благодеяния на властта. Едва на тази основа, т.е. ако се осъзнаят тия толкова прости зависимости - явяващи се ценности на свободния пазарен строй или на "капитализма" - нашето общество като цяло може да тръгне по-уверено към просперитета и към ценностното укрепване на демокрацията ни, която не е нищо друго освен политическа форма на свещената за човека свобода.

Тук според мен е разковничето, от разпространението на това ценностно проясненено съзнание зависи и съдбата на десните консервативни партии, които по презумпция са носители на същото това автентично съзнание: повратът към добро в развоя на демокрацията ни и спирането на жалките популистични изпълнения в политика зависи именно от този така необходим ни ценностен поврат. Десните партии, следователно, могат да възвърнат влиянието си само ако работят за разпространението на автентичното съзнание на свободния човек, което има възлово значение в битката за идейно-нравственото и личностно укрепване и оздравяване на демокрацията ни.

(Следва)

(Тази статия е продължение в поредицата от статии, наречена Духът на капитализма от българска гледна точка (2))

Добави в Svejo