Да излезем на протести: Брюксел направи каквото можа, сега вече е наш ред!!!

Управниците ни днес де факто сякаш говореха само това: "Мижете, мили ни наивни сънародници, та да ви лажем по-хубаво!". Много ми е интересна тази крайно дебелоока и дебелокожа даже позиция на главните виновници докладите на ЕК за България да са толкова унизителни. Тия доказаха за сетен път, че наистина срам нямат, а пък за съвест да не говорим! Непоправими са, и това си е! Колосален гьонсуратлък, какво друго да каже човек?!

Цял ден слушам мънкането и нелепиците, до които по същество се свеждаха изявленията на Станишев, на Кунева, на Калфин, на някои министри, ето, дори и Президентът Гоце Първанов се изказа. То не беше усукване, то не беше увъртане, то не беше лъгане, то не беше преливане от пусто в празно! А инак нищо: ни лук яли, ни лук мирисали! И само думи, думи, най-кухи думи: "ще направим програми за... ", "ще изготвим планове относно... ", "ще реорганизираме и ще преструктурираме...", "ще усвоим...", "ще реформираме...", "ще обновим..." и т.н.

Кунева даже се престара и измисли дори мото на новата кампания на правителството: "обновени усилия"! Хубаво звучи, а, какво ще кажете?! Досега усилията бяха такива, че Европа се сащиса от наглостта на тия безскрупулни лъжци и крадци, дето ни управляват, а сега "ще обновим" същите тия усилия, сиреч... още повече и по-префинено ще лъжем и ще крадем, това ли имаш предвид, наша любима еврокомисарке?! Щото тя, както е видно, ако изходим от психологическата проницателност на Фройд, без да иска каза точно онова, което се мъчеше да скрие.

Да, здраво ще усукват управниците в близките дни, и то с една-едничка и гола-голеничка цел: оставане във властта. И то независимо от това, че Европа категорично заяви, че на тия наши управници няма доверие, поради което спира луди пари, жизнено важни на страната. Толкова много пари, наши по същество пари, пари, отредени на България, пари, които щяха мощно да стимулират вървенето ни към просперитет. Е, глобява ни ЕК с тия пари, и го прави неслучайно, а пък внушението е съвсем ясно: направете нещо, сменете компрометираните си управници, отървете се от тази напаст, и ще отпуснем парите. По-ясен знак от този, които ни дават със спирането на парите, едва ли може да има: ще има пари, ама ще ги дадем на правителство, на което имаме доверие. А от нас, гражданите, зависи какво ще е правителството на България, от нас, избирателите, от нас, народа! А не от Брюксел: Брюксел направи каквото можа, сега иде нашия ред.

Да видим сега ние, българите, и то в мнозинството си, ще продължим ли да лапаме мухи, мило мляскайки сочни доматки, нарязани на салатка и примесвайки ги с лучец и ракийка, или ще скокнем, та да изкрещим така, че наглите крадци, които ни направиха за резил пред целия свят, да се изпокрият от страх в миша дупка. И не само да ги махнем от властта, ами този път и да им търсим отговорност, щото тия ни крадоха така, както никой не ни е крал!

Моето мнение е, че трябва - ако у тази наша нация са останали все пак някакви частички чест и достойнство - да направим онова, което се иска от нас, сиреч да изтикаме от властта крадливата напаст, която иначе сама, разбира се, няма да си тръгне. От нас се иска и да изритаме от Президенството оня, който създаде тази крадлива коалиция, който неимоверно разврати управляващите, оня, който осигурява политически чадър над крадливите си приятели от мафията, който също до последно крепеше Р.Петков, министъра, близък бизнес-партньор на мафиотите братя Галеви и т.н.

От нас се иска да направим нужното, та да започнем на чисто. Защото без чест не може да живее никой народ, чувате ли ме, драги ми гласоподаватели?! У вас е цялата власт, и след като тия, на които сме я предоставили, за да я упражняват в общ интерес, доказаха, че не го могат или по-скоро не го искат, в такъв случай ние сме призвани да въведем ред в държавата си, т.е. да ги лишим от властта и да я дадем на други, които трябва да могат да работят за доброто на страната. Това се иска от нас. Ако не го направим, ще продължим да си плащаме. Т.е. ще обречем и децата си на бедност и недостойнство. Нека да си свършим най-после работата, приятели, защото времето не чака: всеки ден е загубен вече с това правителство! Губим всеки ден, и то много губим! Срамота е да стоим със скръстени ръце и да търпим подобна агония на държавата ни!

Ето горчивите, но мъдри думи на един наш сънародник, които прочетох непосредствено под изявлението на Президента по повод на санкциите на ЕК спрямо България:

Накратко към тези, които ще прочетат моя коментар: срамувам се, че имам такъв президент и такова правителство. Време е да си признаем обаче, че те са част от нас, българите. Това сме ние. Ако има прераждане и ако можех да избера къде да се родя отново, това не би била тази прекрасна, но нещастна с долнопробното качество на генетичния продукт на населението си държава.

Можем, разбира се, да покажем в близките дни, че не заслужаваме чак такива упреци, сиреч можем да измием срама от челото си. По един-единствен начин: като излезем още утре на протести. Хайде наново, скъпи ми софиянци, да излизаме: ако наводним площада около Парламента тия дни, лъжльовците и крадльовците от властта, дето са се разпищолили така арогантно, мигом ще станат по-ниски даже от земята. И ще изтръгнем най-сетне кокала на властта от лакомите уста на Доган, на Дмитриевич, на Гоце и на Кобурга. Това се иска от нас. Да излезем още утре и да искаме падане на Правителството и на Президента и предсрочни избори.

Защото само едно такова достойно гражданско поведение на народа, готов твърдо и безкомпромисно да покаже непримиримостта си спрямо безобразията на тия управляващи, ще може да върне доверието на Европа към страната. А доверието към страната е безкрайно по-ценно даже от тия милиони и милиарди, които ще загубим ако продължим да търпим всичко, даже и нетърпимото. Доверието е най-ценния капитал. Управниците загубиха нашето доверие отдавна. И продължават най-нагло да си държат властта. Власт без доверие е узурпация. Ето защо трябва да отнемем любимата играчка от ръцете на Станишевчето - да му покажем, че властта може да е и опасна играчка. А такива играчки в ръце като Станишевите не бива да се дават.

Апропо, помните ли когато го избираха как щеше да се разплаче след първото гласуване когато даже прибързано се закле, а пък после се оказа, че не е още никакъв министър-председател? Ето сега дойде пак моментът да пореве малко Дмитриевич, ако не искаме да ревем ние един ден. А скоро ще дойде този ден ако не направим това, за което историята вече отдавна ни зове. Зове ни да станем народ и граждани на мястото си. Зове ни да се възползваме от функцията си на суверен. Когато дълго време суверенът спи или дреме, след това става пишман: нищо не се прощава на този свят. А всичко се плаща даже с лихвите. И какво чакаме тогава?! Докога изобщо ще чакаме?! Не се ли начакахме вече?! А?!

Добави в Svejo