Нашенски родни смехории и ужасии

Майк Рам, един доста интересен субект на родната блогосфера, продължава героичните си опити да даде "обективна оценка" на книгата ми СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ. И същевременно се мъчи, доколкото може, да поокаля моята личност, един вид да ми отмъсти, щото моята книга явно доста е подразнила някои най-интимни струни в душата му. Той написа вече две части, в които изля възприятието си, възприятие, което илюстрира верността на тезата, че доста хора у нас страдат от крайно неверни представи за случилото се след, пък и преди 1989 г. Което и доказва, че книгата ми е една потребна книга.

Та първата част на неговата крайно интригуваща "рецензия" излезе преди няколко дена, сега можете да прочетете втората, в която авторът сякаш е надминал дори себе си. Аз лично, признавам си, от сърце се посмях на увъртанията му: личи си, че комунизмът продължава да си лежи в някакво ъгълче на иначе обширното сърце на този "модерен ляв". Тук съм извадил най-сюблимните откъси от толкова измъчената рецензия на любезния ми критик:

... Затова тук трябва да поясня за по-младите ми читатели, че обществото, в което живяхме през периода 1944-1989 г., винаги се е наричало “социалистическо”. Комунизмът, по дефиниция, дадена на 20-ия конгрес на КПСС, (нещо, което бяхме длъжни да зубрим в училище), е едно утопично общество, презадоволено с материални блага, което едва ли някой е вярвал, че може да бъде изградено, но всички се стремяхме поне малко да се доближим към него. Даже ако се замислим малко по-дълбоко, ще си признаем, че и сега всички хора се стремят към някаква форма на комунизъм, ако приемем, че “комунизъм” е равностойно на “пълна материална задоволеност”. Ако не успеем да го постигнем за всички, то поне гледаме за себе си да успеем...

... Оттук насетне в книгата многократно се изтъква яростната и героична борба, която лирическият герой е водил срещу комунистическите демони - “другарите”, както ги нарича авторът - злите хора, които жестоко потъпквали свободата на хората и ги превръщали в роби. Не става ясно, обаче, кои точно са тези хора. Ясно е само, че трябва да ги изтребим до крак. Комунисти са всички преподаватели в университета, комунисти са всички политици, с изключение на СДС (макар, че и там половината са комунисти), такива са и поне половината от българския народ, които в един или друг момент са дали своя глас за БСП...

И т.н., и пр., все в този дух. Стремял се е колкото се може повече да ме оклевети, да ме оплюе, да ми припише твърдения, които и в ума не са ми минавали и не могат да минат: вижда се, че злобата на тия хора, на тия болни мозъци, все още е колосална, а пък за съвест и морал при тях изобщо не може да се говори. Да бе, вижте какво научавам за себе си, че бил съм агитирал ни повече, ни по малко това: "... трябва да ги изтребим (комунистите де, кои други, бел.моя, А.Г.) до крак!". Че изобщо не е чел книгата ми си личи веднага, той сам си признава това в първата част, е, поразлистил я е, погледнал е тук-там, бръкнала му е обаче в здравето и от нерви е седнал да съчинява глупавата си "рецензия". Самият факт, че не може да усети колко се излага е показателен за нивото на интелигентност и култура на този човек. Той също, естествено, никак не може да разбере, че да се изказваш "пределно компетентно" по въпроси, от които съвсем не разбираш, е нещо, което умен човек няма да допусне в никакъв случай.

Той се казва Майк Рам, блогър и позакъснял мечтател на уж отишлия си комунизъм; пардон, забравих, според него и такива като него комунизмът... още не бил идвал. Ей, Рам, ами Катин да не е утопия също, а? Ами Белене, ами човешките трупове, хвърлени на прасетата, това какво е: социализъм или комунизъм? Я ми поразясни, че ти по ги разбираш тия работи! За ГУЛАГ чувал ли си бе, Рам? И кога ще дойде комунизмът, а, Рам? Или за вас, комунягите, той вече дойде? Как да не е дошъл, та вие сте все добре охранени капиталисти, за вас явно комунизмът, както го разбирате (и както винаги сте го разбирали!), а именно като "пълна преситеност", отдавна вече е дошъл...

Добави в Svejo