
С този човек засега сме говорили няколко пъти само по телефона, но имам чувството, че се знаем отдавна. Той прочете две от моите книги, последните (БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА и СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ) и има достойнството да ми каже, че е приел написаното в тях все едно че е написано от него самия! Това е най-голямата оценка, която пишещ човек може да получи от читател. Аз пък получих от него две негови книги - той също, бидейки крайно интелигентен човек, пише и издава книги - като втората искам да ви представя сега. Тя се нарича ПЪТЕШЕСТВИЕ ВДЯСНО и представлява подборка от ценни мисли на най-известните и значими творци от дясно-консервативната и либерално-либертарианска насока на политическата философия. Явно г-н Иванич, загрижен за идейно-ценностното проясняване на автентичното дясно у нас, е издал тази книга именно в помощ на ония, които се занимават с политика, ала едва ли са много-много наясно с ценностите на дясната философия. Ето откъс от негово интервю, излязло тия дни във в-к ВЕСТНИКЪТ:
- Съществуващият вакуум в нашата политическа реалност. И друг път съм заявявал, а и в книгата съм отбелязал - ние в СДС нямаме достатъчно изявена и изяснена политическа идейна идентичност... Ние сме мечтали - не само аз, а стотици хиляди - че СДС е силата на бъдещето; тя е тази, която ще промени България, която ще я обнови и духовно, и материално и ще създаде новия български свят...
Това, че г-н Иванич подкрепя СДС, а аз най-вече ДСБ, съвсем не ни пречи да общуваме най-нормално и по човешки. Което означава, че ако двете ръководства се споразумеят, нищо не пречи двете политически сили в подходящ момент да се обединят. Което означава, че заедно могат да бъдат сериозна алтернатива в българския политически живот на фона на наближаващото господство на такива чалга-милиционерски формации като ГЕРБ и АТАКА, претендиращи да са "десни". И това доживяхме да видим, майчице мила: милиционерите да се мъчат да се представят за десни!
Та ето искаше ми се да ви представя своя задочен приятел от Монтана г-н Иван Иванич и неговата нова книга. Това - Иван Иванич - е оригиналното му име, то не е псевдоним. Та значи има един такъв колоритен човек в Монтана, който е пристрастен към каузата на демокрацията и който въпреки трудностите е със заразяващо силен оптимистичен дух.
Имам чувството, че той - такъв, какъвто живее в представата ми - е нещо като обобщен образ на многострадалния български седесар, какъвто можете да срещнете във всяко българско село, градче или град. Българският седесар, който въпреки многото си разочарования не само че изнесе главните трудности на прехода, ами и даде своя решаващ принос за триумфите на българската демокрация. Горд съм, че и аз принадлежа на този човешки тип - и никога няма да изменя на ценностите, които ни сродяват. Напротив, според силите си ще помогам докато дишам за разпространението на тия свети за нас ценности. Нали така, г-н Иванич?
1 коментар:
Имаше някъде една негова хубава статия "Аз съм един мръсен седесар", опитах се да я открия , но не успях.
Каменов
Публикуване на коментар