Публикувам тук предговора на книгата, която завърших тия дни и която сега изпращам на своя издател (Изток-Запад). Нарекох я Порив към безкрая, а пък подзаглавието, на което се спрях, е: Какво трябва да правя за да бъда себе си по най-добрия начин. Разбира се, все още мога да търся и по-добро заглавие, но за момента това ми се вижда най-подходящо. Благодаря на ония, които във връзка с моя молба се свързаха с мен по имейла и ми дадоха ценни съвети относно избора на заглавие. Тези хора в знак на моята благодарност ще получат екземпляр от неиздадената още книга - разбира се, когато тя излезе. А това трябва да стане по мои предвиждания докъм средата на септември. А ето сега и самия предговор на книгата, който публикувам тук за първи път:Ще се опитам да представя най-напред необходимостта на книгата, която написах – и която в някакъв смисъл е резюме на мои дългогодишни и упорити търсения и размисли. Книгата, която нарекох Порив към безкрая, външно погледнато, е един систематичен курс по философия, в който обаче и твърде експресивно се тълкуват вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.
Избрах подобна форма, именно курс лекции по философия, защото тя ми осигури така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време се стремях да бъда близо и да не изневерявам на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитвах се да приобщавам съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека. Моята идея беше да преведа своя читател през ония изморителни изкачвания по лъкатушещите пътища на живота, които в крайна сметка ни довеждат и пренасят във вечното царство на духа. На духа, носещ в себе си всичко най-ценно за човека: истината, доброто, красотата, светостта. На духа, винаги побеждаващ абсурдите. Доколко съм успял в осъществяването на своя замисъл ще отсъдиш ти, любезни читателю.
От друга страна погледнато, моята книга, която сега с вълнение представям на читателите си, е изложение на основите на една премислена и основателна екзистенциална философия. Екзистенциална е философията, която на всичкото отгоре е и прекалено лична: защото не може да е безлично онова, което единствено може да ни осигури растеж на собствената личност. Аз разбирам книгата си като “теория” на саморазбирането, понеже тя може да изиграе ролята на водач в онова съдбовно пътуване към самия себе си, което в крайна сметка ще роди здравата, силна и достойна личност. Но в тази връзка трябва особено да подчертая и това, че в размислите за т.н. първи начала на съществуващото и на съществуването човек в едно непресекващо усилие поставя сам фундамента на субстанциално определената, сиреч отговарящата на високото предназначение на човека суверенна личност. Другояче казано, на свободната личност, понеже в крайна сметка съвременният човек разбра и се убеди, че да бъдеш човек означава да бъдеш свободен. Да разбираш самия себе си, да осигуряваш на своята вътрешна сила и същност простор за изява и разпростиране е най-отговорната мисия на свободния, на ангажирания с бъдещето си човек. Книгата ми е в състояние да приобщи своя читател така силно към величавия универсум на свободата, че в един момент той да се влюби завинаги в нея. Това ще преобрази живота му, такъв човек ще стане нов човек, богат с най-непреходни богатства – и устремен към невероятни постижения.
Казват, че Мартин Хайдегер, великият философ на ХХ век, който даде на света Германия, бил наредил да изпишат на пътната врата на своя дом следното библейско изречение: “Най-много от всичко пазете сърцето си: защото в него са изворите на живота”. Така този най-проницателен и дълбок мислител, вникнал в самите основи на съществуването и открил благодарение на това здравия фундамент на човешката свобода, е показал патоса, сърцевината на единствено подходящия метод, на който може да се опре т.н. “човекознание”. Тоест истински човеколюбивата философска антропология, осигуряваща ни близост с нашата най-съкровена в същото време интимност. Опитах се да представя част от най-великите постижения на тези философски области, и то именно такива, каквито са те за мен, за един търсещ истината философ, посветил живота си на разкриването и овладяването на ония тайнства, без които животът ни губи смисъла си.От друга страна погледнато, книгата ми няма как да не приобщи съзнанието на читателя към толкова вълнуващите мистерии на човешкия дух, проникнал се от неудържимо влечение към съкровищницата на Духа и на Божественото само по себе си. Твърде много книги са написани върху тия неизчерпаеми теми, човешката духовна култура съдържа невероятно богати откъм смисъл и мъдрост прозрения на плеядата търсещи умове на човечеството. В своята книга се опитах във възможно най-кратка и ясна форма да представя най-важното от това неоценимо богатство на духовната култура. Ето защо в някакъв смисъл моята книга говори най-вече за най-необходимото, т.е. за онова, без което не може. Тя представя и описва арената, на която е шествал векове наред вечният и неуморен човешки дух, а наред с това прави необходимото да ни приобщи към неговите приключения и авантюри, към неговата вдъхновена одисея. Разбира се, най-важното условие да се случи това е възприемчивостта на душата, нейната податливост към чистата мисъл, нейната откритост към призива на самото битие да бъдем себе си по най-дръзкия начин. С други думи казано, моята книга е предназначена за търсещи и свободни духове; съжалявам, но на останалите с нищо не мога да помогна. Ала – и това трябва особено да подчертая – искрите на божествения дух тлеят в душата на всеки един от нас; от всяко отделно човешко същество обаче зависи кога те ще се разгорят и ще породят оня неугасващ пламък, който поражда патоса на съществуването, достойно за гордия, за имащия понятие за своята мисия и несклонен да се подценява човек.
Разбира се, всяка книга само по себе си най-добре говори за онова, което представлява – и за идеята, която е оживотворявала и е оправдала раждането й. Съзнавам изцяло, че задачата, с която се нагърбих, захващайки се с писането на такава рядка книга, не е от леките. Напротив, е особено трудна – но също така е и наистина благодарна и дори благодатна, бих си позволил да кажа и това. Не мога да опиша чувството, което движеше ръката ми, не мога да ви намекна даже за ентусиазма, който ме овладя, когато почнах да напредвам в писането на книгата на моя живот, каквато е тази. Смея да я нарека така защото в нея съм изразил всички ония идеи, които са ме вълнували от юношеството ми та чак до ден днешен, до деня, в който съм вече съвсем зрял и доста преживял човек. Всички мои досега написани и издадени книги са все стъпала и подстъпи към настоящата, която ще увенчае търсенията, които ме импулсираха в моето философско и човешко дело. Всъщност философията, смея да заявя това, се превърна в първо дело на живота ми – освен, разбира се, самия живот, който се постарах да го изживея по достоен за философа начин. Всеки човек, живеейки, го прави на някакви основания, които, ако се опита да ги постигне в тяхната чистота, ще успее да се доближи до градивните елементи на неговата лична и изстрадана философия. В този смисъл без философия просто няма как да се живее.В своята книга показвам убедително, че животът ни може да се изживее по подобаващ начин само ако се опитаме най-настойчиво да проясним основанията, заради които всъщност живеем. Тоест, другояче казано, ако направим нужното да постигнем философията, която отговаря на нас самите като индивидуални човешки същества. В този смисъл между живот, човек и философия има тъждество, пълно покритие: защото по начало човекът е духовно същество. И понеже човекът, за да е човек, на първо място е дух. А пък философията не е друго, а квинтесенция на духа у живия и влюбения в живота човек.
Това исках да кажа тук в един най-предварителен план. Искам да ти пожелая, драги читателю, да пристъпиш към четенето на моята книга с дължимата увереност в собствените сили. Наистина се иска доверие в своята способност да схващаш и да се задълбочаваш в постигането на верния смисъл. Без него за наникъде не сме. Защото истината е тази, която единствена ни прави свободни – друг път към човешката свобода няма.
Ония пък, които проявят неблагоразумието да си втълпят, да речем, “че мен тия неща не ме интересуват”, допускат глупава, а често и непоправима грешка. Не може безразличието към самия себе си да бъде изтъквано като основание да не искаш да разбереш самия себе си, т.е. да се оставиш да живееш слепешката, налучквайки посоката. Не че по този начин не може да се живее – мнозинството от хората живеят точно така. Но те рискуват да се лишат от най-съществената част на онова очарование от живота, заради което животът си струва да се живее. И заради което, предполагам, и изобщо ни е даден животът.
На добър час!
Няма коментари:
Публикуване на коментар