Това долу е малък откъс от дискусия в един нашенски форум, който често заприличва, както е обичайно, на интензивно отделение в психиатрична клиника. Предавам ви част от разговор като единствената ми намеса е в поправянето на правописните и пунтуационните грешки. Което го прави не съвсем автентичен, ала нямам избор: в моя блог трябва да се пише грамотно:borissov, zappист, рече: 10 години от смъртта на последния български държавник! Добър или лош, ще отсъди историята! За мен, с всичките му кусури, Тодор Живков беше последния голям български политик. Лека му пръст! П.П. Костов не го броя, той е Месия...
Додо, оптимистка, рече: Действително, и аз смятам, че Тодор Живков беше изключителен държавник, който с ограничените си "природни ресурси" направи направо чудеса... Но и съсипа всички способни кълнове - къде от простотия, къде от властолюбие... Виж какво е положението след него: само некадърници се бият в гърдите! А за Костов нямам думи: още на първите избори, когато се бореше с един голям български генерал и заяви, че той (Костов) ще победи защото знаел какво да прави, а генералът-легенда не знаел... Още тогава разбрах какво жалко същество е този човек - неговите хоризонти са твърде ниски... Между другото, оказа се, че това, което Костов е знаел че трябва да направи е РАЗРУШЕНИЕ! На това ако казваш държавник, съжалявам - той за мен не е никакъв държавник, още по-малко месия (виждала съм го как говори на митинг - той не усеща хората, не хваща момента!) ... Костов според мен е един сбъркан човек, който сигурно не би се включил в политиката ако не беше асистент по политическа икономия - той практически остава без работа! Поне аз така мисля, доколкото го познавам отдалече...
А между другого и Сталин има хубава страна, не забравяйте! И освен това руснаците не са българи - това са студенокръвни, жестоки и много по-пресметливи отколкото изглеждат хора: те дори когато помагат, не пропускат да те унижат! Тази сърдечност и топлота, която демонстрират, е много бързопреходно явление - те съвсем сърдечно могат да те промушат, и окото няма да им мигне! Така че Сталин е рожба на тяхната си действителност, а и освен това не забравяй Берия, който е правил повечето неща зад гърба на Сталин! Мисля, че тепърва историята ще оценява Сталин - все пак той е човекът, който донесе победата над нацистите! Той укрепи съветската държава!admiral на андорския флот рече: Голям като политик не бих го нарекъл, по-скоро посредствен. Но за разлика от сегашните беше наистина държавник. Не мога да преценя до каква степен чуството, че ще е вечен го е направило от политик държавник. За толкова много години начело могат да се насъберат много плюсове и минуси. Ще спомена само най-големите му: Обявяванято на Балканите за безядрена зона и възродителния процес.
Ооо рече: ... до каква степен чуството, че ще е вечен го е направило от политик на държавник. Това трябва да е. За жалост следващите се оказаха балони. Ние от своя страна - пълни наивници, искащи от една страна ред, от друга демокрация, която в наше изпълнение си е пълна анархия и бездържавност.
Polka_Dot2, втори реформатор, рече: Тодор Живков е едно от най-лошите неща, които са се случвали на България. Такова нещо като него може да се случи само в България. Тодор Живков е еманция на посредствеността и простотията. Най-черните страници в българската история са написани по време на неговата диктатура. Името на този червей трябва да се изпише на една стена с имената на Сталин и Хитлер.Ооо рече: Не съм историк, но ми се струва, че преувеличаваш ролята на личността му в историята на света. В България - едва ли друг на негово място, по негово време би наклонил везните в друга посока. Колкото до посредствеността - не е единствен. GB си кара 2-та мандата без да му пречи. Но, ТЖ е в миналото, днешните са къде по-безнадежни като държавници. И да му мислим за бъдещите.
Плами, стара жица, рече: Не смяташ ли, че тя (историята) вече отсъди?
HUMANUS, търсещ, рече: Обичащите бай Тодара няма начин да не го обичат, обичат го, понеже бяха доста облагодетелствани от него: я с лека службица, я с апартаментец, я с партийна кариера, я с командировчица в чужбина...
А иначе че е последният държавник на България е съвсем верно: ако беше направил това, за което си мечтаеше - да хариже България на СССР, да я направи 16 республика - то наистина щеше да е последният български държавник: след него България просто вече нямаше да я има!
1 коментар:
Не мога да им се начудя на тези форумци – намерили си тема за дискусия – олигофренът Тодор Живков! Тодор Живков, Вълко Червенков, Валтер Улбрихт, Ерих Хонекер, Янош Кадар, Хустав Хусак, Едвард Герек, Николае Чаушеску, Ракоши, Гомулка и пр. идиоти и дебили НЕ СА ЛИЧНОСТИ, които биха могли да бъдат обсъждани, камо ли да се спори дали са държавници и политици, при това „големи” или „малки”. Те дори НЕ СА АВТЕНТИЧНИ ДИКТАТОРИ, а бяха чисто и просто марионетки на Москва, чиято воля изпълняваха безропотно. Тодор Живков беше един необикновено тъп, прост и сервилен спрямо началството в Кремъл селянин, само че коварен, жесток и примитивен и с тези си качества беше много удобен за Москва. Както и колегите му диктаторчета от соцлагера. Спор може да има само за ЛИЧНОСТИ, били те положителни или отрицателни. Измежду комунистическите вождове личности в известен смисъл и с много уговорки са били май само Ленин, Сталин, донякъде може би Фидел Кастро. За тях има известен смисъл да се говори и спори.
Между другото журналистът Христо Христов доказа,че „държавникът” Тодор Живков е фалирал три пъти Б-я! Именно затова е искал да я прави република на СССР, а не поради идеологическа вярност – за да се спаси от банкрута.
Друго обстоятелство, което е разбираемо, но което не приемам е, че всички се връщат максимум до Т.Ж., т.е. до най-близкото минало. Даже Вълко Червенков, Васил Коларов и „вождът и учителят” на българския народ – Георги Димитров – почти не се обсъждат.
А иначе има толкова интересни личности в българската история, за които наистина си струва да се дискутира: Стамболов, Стоилов, Малинов, Стамболийски, Цанков, Филов, Борис Трети и мн. др. Там още далеч не е казана последната дума. Но кратка е паметта на хората. Някои твърдят: „Добре си бяхме при Тодор Живков.”, но защо никой не казва например: „Добре си бяхме при Константни Стоилов. Евтино, добри заплати.”? Или: „Хич не беше лошо при Иван Асен Втори, много по-добре от сега.”
За истинските големите исторически личности споровете никога не секват: Александър Велики, Цезар и т.н. Какво са мислели, какво са правели? Защо? Към какво са се стремели?
Между впрочем историята ще отсъди, но на мен ми се струва, че след 1989 до сега в българската политика и имало само една ЛИЧНОСТ – Иван Йорданов Костов. Правителството на ОДС 1997-2001 вероятно ще влезе в историята като уникално и решаващо за развитието на Б-я. Факт е, че засега най-много контроверзии предизвиква именно личността на Иван Костов. Никой не спори, не се горещи и всъщност никой не си спомня за Попов, Беров, Виденов, Кобургготски, Станишев и пр. нищожества. И това не е случайно – те са само марионетки на (руската) мафия и олигархия, не са личности и за тях просто няма какво да се каже.
Публикуване на коментар