Жестоките страдания на ловджията Гоце Първанов в Пекин

Медиите вчера радостно ни известиха, че на връчването на първия олимпийски медал за България в Пекин е сколасал да отиде и иначе доста заетия ни президент Гоце Първанов. Ето с какъв ведър и неподправен ентусиазъм пише едно издание по този повод:

С успеха си възпитаничката на Свилен Нейков донесе първата титла за България от Игрите в Пекин. Това стана пред погледа на президента на страната ни Георги Първанов, който дойде специално за гонката на гребния канал "Шуми" в китайската столица.

И ний сме щастливи, че президентът е сколасал да отиде и да присъства на този велик за родината ни момент! Даже този път няма да питаме и да се интересуваме кои лица от приятелския кръг на президента са пътували безплатно с него до Пекин с правителствения самолет, и то не за друго, ами понеже знаем кои са тези лица. Щото те са си постоянно с него, сякаш са абонирани за безплатни пътувания из чужбина с правителствения самолет. Тъй де, няма да лети празен тоя самолет чак до Пекин я?! Няма да се изразходват нахалост държавни средства, ами ще бъдат оползотворени от заслужили дейци на републиката ни като Тошо Тошев-Бор, Вежди Рашидов и останалите от известната компания около българския президент, съставена все от любители на безплатното уиски и на безплатните държавни пури.

Е, разбира се, след това научихме, че същата тази Нейкова, на която президентът така сърдечно е аплодирал в Пекин, е тренирала в най-ужасни условия тук, в България, и тогава президентът, естествено, не е могъл да обърне внимание на проблемите й. Не за друго, а щото в ония редки мигове, в които държавният ни глава е в пределите на Отечеството, той е прекалено зает с това да гони с пушка дивеча из резерватите. Които пък обикновено и случайно все са собственост на лица, които после той удостоява с честта чат-пат да пътуват с него с държавния самолет из пустата чужбина. Пък народният чиляк Гоце Първанов ходи да ловува не за друго - да не си мислите нещо грозно, недейте така де?! - ами само и само за да поддържа жива историческата традиция, според която държавните глави на България са били все най-прочути авджии, като се почне от Крум Страшнаго и Симеона Великаго, та се мине през Цар Фердинанда, и се стигне до незабравимия пряк партиен шеф на Георги Първанов навремето, именно другаря Тодор Живков. А пък говорят, че за да се поддържа жива тази велика традиция около сегашния ни президент е същата ловна дружинка, която навремето е ловувала заедно с таварищ Тодор Живков; е, като изключим ония, които са умрели поради безжалостните и неумолими, но естествени закони на природата.

И защо свързвам отиването на любимия ни президент в Пекин с ловуването ли? Ами съвсем не е случайно, а има пряка и дълбока връзка с нижеследующото, към което пристъпвам.

За зла участ битката за медал на Нейкова на олимпиадата, на която, няма как, е трябвало да присъсъства самият президент (нищо чудно някоя врачка да му е казала какво предстои да се случи там, из отечеството ни ако друго няма, поне врачки в изобилие има!), та тази грандиозна битка за олимпийското злато за зла участ съвпадна с откриването на ловния сезон в Отечеството ни! Ужас! На което - о, съдбо нежалостива! - президентът не можа да присъства само по причина на географската отдалеченост на Пекин от ловните полета на България! Представям си как се е късало президентското сърце когато е трябвало да ръкопляска на Нейкова, а в същото време така силно, от цяла душа, му се е искало да е с ловната си дружинка около буйно пращящия огън, върху който се пържи апетитен глиган или нещо друго съедобно. И където бъклицата с руйно вино е обикаляла веселите и сладкодумни авджии, е, да изпусне човек подобно "мероприятие" не е ли нечовешко, кажете сега де, що мълчите?!

Е, не се знае, президентът може да е уважил традицията като е пострелял с някой от другарите си в Китайската комунистическа партия, понеже, знайно е, комунистическите сатрапи из Азия много си падат по стрелянето с пушки. Е, сега-засега и в този исторически момент им се налага да стрелят само по животни, но при по-щастливи времена са стреляли и по живи бягащи хора де, няма да си кривим душата я...

Та телевизиите дадоха тъжни кадри от откриването на ловния сезон из България, на което авджиите, с посърнали заради отсъствието на "първия ловец на републиката" лица празнуваха началото на сезона и стреляха без него. Представям си как е преживял тази драма президентът в Пекин, неописуема е неговата трагедия, но какво да се прави, държавнически дълг?! Вярно, там и имал други душевни радости, но друго си е да гърмиш с пушка по дивеча, и то баш на откриването на ловния сезон; ама няма как, за президента ни дългът стои над всичко. Негов дълг сега е било не да стреля - да постреля по лисици и вълци може в дните на национален траур примерно - а да ръкопляска бурно на победите на нашите олимпийци и олимпийки. Да ръкопляска, пък макар и така тъжен заради отсъствието си от пиршеството на собствената си ловна дружинка из балкана. На това му викам танталови мъки, хубавото поне е, че си имаме издръжлив и още млад президент...

Това е положението, за жалост премиерът не е могъл да замести президента в ловната дружинка, щото той не си пада по такива архаични спортове като стрелянето, премиерът ни е модерен и си пада по дискотеките. За до ходи на дискотеки около морето, дето сега е купонът, премиерът взе през ден да прави съвещания във Варна, та да не си рече някой, че ходи там заради дискотеките и морето. Неее, няма такова нещо, той не ходи да почива там, както биха заподозрели придирчиви граждани като мен, той ходи там да се труди! Защото имаме, за щастие, такъв работлив премиер, който изобщо не почива, а постоянно работи. Как няма да работи, като първият му трудов стаж се оказа че е именно като председател на Министерския съвет!

Това е, приятели, положението, както се казва, с това разполагаме, това показваме, друго нема. Правете си сметката какво ще трябва да направим с тази напаст, дето ни се е качила на главата, през ранната есен, когато дискотеките по морето опустеят, когато червените доматки за салатка с ракийката станат прекалено скъпички, и когато народът от жегите директно се озове в кошмара на редовното плащане на ток и парно в условията на инфлация. А иде това време, скоро е, и нещо трябва да се прави: така повече не може да се търпи!

Това само исках да ви кажа, да помислите малко повечко този път, щото, както съм го изтъквал и преди, ние като нация си имаме проблем, че бавно мислим. А пък дори сме станали и дотам безчувствени, че примерно съвсем не усещаме какво значи това, че си имаме наистина страстно отдаден на лова президент, обичащ също толкова много да пътува с приятелите си из чужбина. И прочие такива съвсем незначителни дреболии, които правят впечатление вече комай само на темерути като мен...

Добави в Svejo