Участието ми в различни форуми - не че съм толкова запален, но чат-пат минавам тук-там - невероятно силно ме импулсира: има места в интернета, които сякаш са сборища на пълната, на образцовата простотия. На простотията, достигнала пълно съвършенство, която по тази причина е и изцяло доволна от самата себе си.Аз по тази причина май вече скланям към възможността замислената Политология за простаци да я правя по следния начин: с лека литературна обработка някои дискусии (ако могат да се нарекат така) в интернетни форуми стават превъзходни фейлетони! Мисля, че сме длъжни да съберем частичка по частичка пръснатата из интернета блестяща нашенска простотия на едно място, което би ни завоювало безспорно място в литературната история на човечеството. И току-виж, който направи това, ще стане и първият български нобелист, знае ли човек?!
Онова, което се набива най-напред на очи когато човек мине през някой форум, е претенцията на повечето хора, че си знаят всичко, че всеки всичко разбира най-добре от другите, и следователно се иска просто да даде публичност или гласност на своите драгоценни мисли. Разбира се, налага се да изкрещи, щото в такава ситуация никой никого не слуша - и не чете, що се отнася до форумите. Та всеки се стреми да направи така, щото глупавото човечество да придобие най-после известен ум и разум, щото иначе ще продължи да си пребивава в неведението. И ето че из интернетните форуми човек среща рояци... оракули, които от всичко разбират и всичко знаят. И също така чиито мнения се отличават с претенцията за пълна непогрешимост - сякаш не хора, ами богове са изрекли техните най-драгоценни, повтарям, мисли.
Ето по тази най-вече причина нашите "дискусии" из форумите винаги са не друго, ами разговор между глухи: никой не допуска, че опонентът може да има известно право. Не, няма такова нещо, той априори е погрешен, а е погрешен, понеже... ами ясно за какво... погрешен е, понеже не мисли като мен! И всеки по тази причина запретва ръкави да научи другите как следва правилно да мислят. В резултат дискусията неизбежно се изражда в образцова караница, щото и другите не са толкова прости да отстъпят без бой.
Никой, естествено, не допуска и най-малка възможност лично той да се е заблудил или пък да не схваща. Не, напротив, всеки си мисли, че тъкмо и само той мисли "най-правилно", от което логично произлиза, че всички ще поумнеят просто и само като научат "моето мнение". Та по презумпция всеки си мисли, че е един вид хванал за шлифера поне самия... Т.Живков, че е супервелик; само дето, както обикновено става, не е признат от идиотското човечество, което е привикнало най-даровитите си люде най-много да подценява. И така нататък, и прочие, и ала бала: няма да описвам тук и сега тази нагласа, която е толкова вредна за "чуваемостта", за разбирането на другия, за отношението към различното разбиране и пр.
Та ето по тази причина мен специално, дето съм общо взето търсещ истината човек, във форумите ме разглеждат като най-странна птица: от една страна силно дразня "всичкоразбиращитеси", понеже също излизам с претенциозни, но развити, обосновани, мнения, а от друга страна, представете си, си позволявам лукса да мисля не като тях, а да мисля иначе. И ето това последното никой вече няма и не може да ми прости: поради което съм станал нещо като "черна овца" или пък още по-лошо. Та ето тази сутрин написах, подтикнат от ситуацията, за която тук бегло ви намекнах, написах следното изречение в един форум, което, чини ми се, има крайно дразнещ, но за сметка на това фундаментален характер:По това се различават интелигентните от неинтелигентните: които питат себе си, на себе си задават въпроси, са интелигентни, а тия, дето предпочитат да питат първо другите, а себе си изобщо не питат, са неинтелигентни. Свръхнеинтелигентни пък са ония като теб, които изобщо за нищо не питат, които, ерго, си мислят, че всичко си знаят. Те също си мислят, че знаят как е правилно да се мисли по всеки въпрос, т.е. изобщо не чувстват потребност да мислят. Такива хора се мъчат да научат всеки човек именно на "най-правилните мисли", т.е. на собствените мисли...
Написах това, а после, за да подразня и да провокирам - ако все още е останала, ако не е закърняла хептен - разсъдъчната способност на тия хора, добавих следното:
Бре, какъв шедьовър сътворих; такива като теб крайно много импулсират творческия ми порив, поради което съм ти адски благодарен!
Сигурен съм, че това последното ще накара този човек да пощурее. Щото, знайно е, от друга страна, че тъкмо завистта е най-висшата душевна подбуда из българските простори. И по тази причина, в този колосален душевен потрес на съзнанието, който ще преживее милият ми опонент, съзнанието му вземе, току-виж, да се пренареди поне малко. Поради което той в един момент току-виж започнал и да мисли! Знае ли човек, и това може да стане: живеем в свят, в който чат-пат се случват и доста изумителни изненади...
(Забележка: На снимките, които избрах за илюстрации, се изобразени все нашенски "интелектуалци": на първата е анонимен интернетен интелектуалец (пардон!), а пък на втората е един от най-бележитите нашенски родни интелектуалци, именно знаменитият Иван Гранитски.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар