Опити за мислене по блоговете

Наистина е добре когато човек пише, да мисли същевременно; защото писания, в които не може да се открие мисъл, едва ли имат някакъв особен смисъл. Много често по блогосферата се срещат писания, в които личи крещяща неспособност да се мисли, граничеща с отсъствието на мислителна (разсъдъчна) способност. Стигнало се е дотам, че някои блогъри успяват да постигнат огромна популярност и влияние тъкмо заради очевидната, дори очебийната си неспособност да мислят.

Ето по тази причина е за приветстване всеки опит да се осмислят, и то по-основателно и дълбоко нещата, с които съвременният човек се сблъсква. И чиято загадка просто няма как да бъде разгадана без мислене. Защото мързелът като базисна ориенталско-балканска черта е до такава степен разпространен из нашите простори, че неговата разновидност, касаеща мисленето, направо преживява невиждан растеж и цъфтеж също така, както казах, и по блоговете. Ето затова много се радвам когато тук-там срещна опити да се мисли по-основателно и задълбочено: мислене имаме там, където се търсят основанията, където проблемът се схваща, като тенденция, в дълбочина и по-цялостно.

Ето един само пример, доста показателен, впрочем. В своя блог И.Марков пише следното:

Днес нямам тема, по която да ви пиша, затова пък реших да ви споделя един много готин цитат, който намерих:

Едно общество, което омаловажава достойнствата на водопроводчиците, защото прокарването на канализация е нисша дейност, а толерира некадърните философи, защото философстването е висше занимание, никога няма да има нито добри водопроводи, нито добра философия. И тръбите, и теориите на такова общество ще си останат безводни. (Джон Гарднър, писател)

Значи той цитира една мисъл, чужда мисъл, която, предполагам, я оценява като значима и по някакъв начин налагаща ни определени внушения и нас, българите. Разбира се, този цитат е добре да се осмисли по-цялостно, щото може да се окаже, че звучи "супервелико", ала всъщност смисълът е нищожен, или пък дори че внушението е вредно: примерно да ни подтиква да смятаме, че интелектуалните занимания кажи-речи са излишни, и то специално за общества като нашето. Или, другояче казано, че не ни се налага изобщо да мислим, че ни насърчава да не мислим изобщо: защото какво е философстването, ако не най-вече страстна отдаденост на мисълта като богатство на човешката душа.

Вижте обаче как реагират в коментарите представители на блогърското съсловие, което благоволява да напише три-четири хвалебствени коментара:

komitata простенва: страхотен цитат

karagyozov каза: Страхотен цитат, наистина, и колко мъдро...

БАЛТАЗАР ИВАНОВИЧ каза: За мен това мнение е вярно и правилно. Винаги съм казвал, че хората са важни. Казвал съм го и ще продължавам да го повтарям, защото вярвам, че е така. По темата от вчера за данъците искам да дам и аз един цитат от Милтън Фридман: „Всеки човек трябва да бъде свободен да прави добро, но само ако е за негова собствена сметка.“

Аз лично ще се въздържа от коментар на изказаните мнения, първо, защото такъв не се налага, и, на второ място, от съображения за "блогърска колегиалност". Ще кажа тук само нещо принципно: засилената склонност към цитиране на чужди мисли винаги обозначава крещящ дефицит на собствени такива. Толкова. Който разбира, разбира; който иска да разбере, нему се налага да почне да мисли със собствения ум...

Е, та в тази връзка ми се наложи да реагирам. Разбира се, за да се схване една мисъл адекватно, е интересен и контекстът, в който е написана; понякога без контекста самата (откъсната от цялото) мисъл може да си остане неразбрана или превратно (изкривено) разбрана. Без контекста на човек просто му се налага да налучква връзката, в която е казана или произнесена съответната мисъл. Та ето защо аз си позволих да вметна следното, което, струва ми се, може да провокира и да предразположи блогърите към по-задълбочен размисъл:

Ангел Грънчаров каза: Аз пък бих си позволил да кажа следното: а когато общество, каквото е нашето, поставя в ценностната си скала водопроводчиците по-високо от философите, то такова едно общество няма как да не е в най-окаяно положение, в каквото именно се намираме ние; да не говорим пък за това, че когато едно общество почне да решава кои философи са кадърни, и кои - некадърни, то такова едно общество рискува да остане под властта на най-долнопробната философия, каквато изобщо може да съществува; което също сме успели да постигнем в максимална степен... т.е. във вода газим и шляпаме, а пък жадни си стоим.

Това последното - във вода газим и шляпаме, а пък жадни си стоим - го добавям сега. Интересна ми е реакцията. Предполагам, ще следва мълчание, което също е безкрайно изразително и показателно. Ето примерно като това мълчание: погледнете коментарите там след моята намеса. Но мълчанието може да е знак за мислене, за по-усърдна умствена активност. Което е само за приветстване...

Добави в Svejo