“Да няма богати” или “да няма бедни”? Това е крайно важен въпрос. В ХХ век бяха проляти реки от кръв заради илюзията, че ще настъпи всеобщо щастие ако няма богати, ако богатите бъдат избити. А според мен решението на същинския проблем е просто: за да има колкото се може по-малко бедни, трябва да има колкото се повече богати. Не богатството е проблем за човечеството, а бедността. Богатството не може да е лошо нещо, щом като към него всички се стремят. Ще се поясня какво имам предвид. Ще тръгна отдалеко.Ще разкажа една кратка история, която научих преди години. Тя касае станалото в Русия - една страхотно богата страна, разорена изцяло от комунистическия волунтаризъм. Руският народ е преживял за тия години комунизъм такива унижения и такава ужасяваща бедност, каквито дори човешкото въображение не може да си представи. Неслучайно в 30-те години на ХХ век при т.н. “колективизация” на земеделието в СССР се стига до страшен и жесток глад, довел и до прояви на… канибализъм. Имало е случаи, при които майки са убивали някое от децата си, за да нахранят останалите. Кошмар! Ужасно и непредставимо, но е исторически факт. Дори и само за това на комунизма никога не трябва да бъде простено…
Но моя пример е за друго.
Когато избухнал болшевишкият метеж, някаква богата дама един ден чула, че на улицата нещо става, че много хора крещят и била крайно заинтригувана. Тя изпратила слугинята си да иде и да разпита какво става и какво искат тия хора. Слугинята след известно време се върнала и казала, че е избухнала “революция” под лозунга “Долу богатите!”. Дворянката (така в Русия наричат аристократите) се замислила и казала: “Интересно, преди около век моят прадядо-декабрист е бил изпратен на каторга в Сибир, защото декабристите са се борили в Русия да няма бедни! А тези хора искат да няма… богати! Странно, много странно!”. На тази дама стопроцентово не са й позволили дълго да размишлява над този казус: скоро тя самата е била лишена от цялото си богатство. “Революцията”, пожелала да се вземе богатството на богатите, довела наистина до възцаряването в Русия на най-ужасяваща бедност. Бедност, каквато историята не познава. Довежда до страдания и унижения, които днес едва ли можем даже да си представим…
Премахването на частната собственост влече след себе си най-ужасна бедност. Собствеността – това истинско “налично битие” на свободата – непрекъснато ражда богатство и просперитет. Западната цивилизация на свободата доказа и показа това.Е, днес в Русия отново има богати. Баснословно богати даже – както подобава за една наистина богата страна. Жалкото е, че и там, пък и у нас богатите сега са тъкмо наследниците на ония, които едно време са направили “революцията”. “Революцията”, избухнала в името на това да няма вече… богати. Каква ирония на историята! И каква жестока несправедливост…
Но има и нещо още по-важно – и по-лошо. И у нас, и в Русия сега управлява олигархията, генетично свързана с комунизма. Олигарси са представители на едно малцинство, което владее всичко, цялото богатство, управлява както си иска, а пък “демокрацията” е просто фасада. И нашата, и руската олигархия всъщност е една най-нагла плутокрация – власт на богатите, които правят така, че всички други да са бедни. Ето как комунизмът изтълкува по свой начин и пазара, и частната собственост, и демокрацията.
Това е най-жестокият проблем на посткомунистическите демокрации. Едни “демокрации” със съвсем явен разбойнически облик. Трябва да се мисли какво може да бъде направено за да се отървем от това зло. Иначе горко ни…
Но едно трябва да се знае: не богатството е злото, а узурпирането му от една своекористна върхушка, която успя да превърне по най-разбойнически начин своето политическо господство в икономическо – и пак също така и в политическо. Това е наистина раков тумор върху тялото на младите демокрации.
Ала има нещо, на което можем да се осланяме, което дава надежда. То се свежда до убеждението, че свободата поставя всеки на мястото му. Ако народът, ако индивидите покажат автентично гражданско съзнание и лишат узурпаторите-плутократи-олигарси от политическо влияние и господство, то механизмите на свободата, пазара, законността и живота ще довършат останалото…
И днес вероятно има честни хора, които с труда, с инициативата и с… ума си успяват да създадат и богатство, и достоен живот – и то не само за себе си. Защото богатият човек няма как да не създава шансове и за ония, които нямат нищо – по-скоро имат само себе си. А това съвсем не е малко – то е извора на всички богатства…
2 коментара:
Интересно ми е четивото, а още по-интересно е, че няма никакъв коментар. Дали не са им прегрели мозъците ваканционно дори на "самостоятелно мислещите"?
Искам да запитам: как авторът мисли, че ще се случи "народът да покаже автентично гражданско съзнание"? С какви събития, с какви сили, които да водят и формулират исканията, за да не са стихийни? Втори въпрос: как ще бъдат лишени узурпаторите-плутократи-олигарси от влияние и господство? С какви мерки, кой е готов да заеме местото на споменатите? Как ще го изберем, по какви критерии?
Благодаря за вниманието!
Здравейте, благодаря за интереса и за въпросите!
Прав сте, няма реакция, но аз специално съм открил, че когато няма коментари и спорове значи хората, читателите сякаш са съгласни с твърденията; когато пък има много спорове, тогава съм казал нещо, с което мнозинството е несъгласно :-)
А за Вашите въпроси искам да ви насоча да хвърлите поглед на статията ми в същия този блог, наречена "Дясната алтернатива: коя е печелившата предизборна стратегия?", смятам, че там съм отговорил достатъчно убедително за да има нужда да се повтарям.
Бъдете здрав!
Публикуване на коментар