Ето че лятото се изтърколи, ваканцията мина и нашите деца отново тръгват на училище. На първия учебен ден пак ще се държат речи за "духовната мисия на учителя", за "възвишения смисъл на знанието и образованието", ще се изприказват още много такива патетични думи и фрази, ще се размекнат нечии меланхолични сърца, току-виж някой и сълза проронил между звъна на чашите, а пък след това всички веднага ще забравим и за училището, и за учителите, и за учениците. Защото всичко в тази сфера е станало само видимост, гола форма, ритуал, изпразнен от значимо съдържание: българското образование е в страшна криза, за която сякаш никой даже и не мисли.
Изобщо не мислят за кризата в образованието тъкмо образователните институции, заети главно със самите себе си, със своята величавост, с властта, с почестите и с далаверките си. Най-много от всички не мисли за ставащото в образованието образователният министър, който отдавна, ако схващаше поне една десета част от трагичността на ситуацията, не само би си подал оставката, ами и би се лишил сам от живот. Ала той изглежда изобщо не съзнава какво става и продължава да си стои там просто като абсурден паметник върху руините на фалиралата отвсякъде образователна система.
Правителството като цяло пък изобщо не е в час и не само че няма животворна стратегия за преодоляване на краха в тази най-важна сфера на живота, но и изобщо не му пука за нищо: то се е вперило маниакално в довършването на мандата, само за това мисли, пък ако ще всичко да иде на поразия. У нас властта сега се интересува единствено от възможните облаги от нея за своите лакоми партизани. Мнозинството от народа твърдо поставя кебапчетата по-високо от всички тия лиготии, именно духовните и интелектуални излишества, понеже за него единствена форма на духовен живот си остават чалгата на Азиса и остроумието на Митю Пищова-Питона. Ние сме първата нация в света, в която десетки години образованието си остава последната дупка на кавала, и то тъкмо в най-модерната епоха на всестранен разцвет на науката, образованието, технологията. Поради което се обричаме на всестранна мизерия едва ли не за столетия напред.
Ако в друга страна се случат такива безобразия - ето, сега властта се чуди как да пръсне бюджетния излишък, как да го прелее в своите обръчи от фирми, ала за нуждите на образованието никой думичка не обелва! - то там цялата нация мигом би въстанала и би натикала вредните си управници в миша дупка. У нас миналата година учителството показа, че положението е нетърпимо, че са нужни спешни и най-дълбоки реформи, показа също решимост да поеме бремето на промените, ала властта се направи на глуха. А пък това, че нацията люпеше в туй време семки и боцкаше кюфтета с вилиците, правейки обичайните гримаси и мълвейки, звучно мляскайки: "Абе кво искат тия бе, и туй дето им се дава е много, те нещо да не работят, те комай все си седят във ваканции?!", спаси правителството и удължи неизвестно докога агонията. Устремът на учителите беше прекършен по най-подъл начин, чрез подкуп на синдикалните лидери, чрез тяхното предателство и благодарение на пълното бездушие на гражданството. Всички си отдъхнаха, а агонията на "образователната система" продължи. Когато група обезпокоени граждани написа своя призив Гражданска акция: да спрем агонията на българското образование! даже и така показно отзивчивата блогърска общност се направи на ударена и никой, разбира се, не подкрепи призива. Както, естествено, е по най-добрия български обичай.
Много пъти съм писал по тия въпроси и сега просто не ми се пише, вече няма смисъл, всичко е казано отдавна, знае се, но тия, от които всичко зависи, не щат да си мръднат и пръста: Крайъгълният камък на образованието, Не наливайте ново вино във вехти мехове…, Академичният дух, идеята за университет и тяхната фалшификация у нас. Също така доста съм и направил нещо да се промени поне в моята област, ала всичко е било напразно: дебели стени от каменни блокове нима се разбиват с глава?! (“Освобождаването” на… свободата у нас самите) Ако средното ни образование е в най-ужасна катастрофа, то висшето пък изобщо се е разложило като отдавна гниещ мъртвешки труп: останал е само някакъв оглозган скелет, червеите са свършили работата си. Най-голямото престъпление на калпавите ни управници спрямо българската нация, за което никога няма да им бъде простено, е това, че допуснаха образователната система да ощетява всекидневно хиляди млади хора, с което лишиха нацията ни от що-годе по-достойно и човечно бъдеще.
Но в шумотевицата по откриването на новата учебна година никой няма да каже нещо за кризата, банкрута и катастрофата на образованието; напротив, ще слушаме умилителни песни и слова, ще поръкопляскаме със светнали от празнота очи и след това ще си отидем при своята си вилица, при биричката и при своите си приятно миришещи кебапчета. Майната му на образованието: защо ни е образование бе, я вижте че най-богати у нас станаха тъкмо най-необразованите, най-простите, именно мутрагените?! Глупаво е да се учи, важното е да си нахален и път в живота си все ще си пробиеш. Нека да учат само смотаняците, ний сме оправни, ний ще щракаме неуморно с пръсти, а пък животът ще ни даде останалото. Роди ме мамо с късмет, пък ме хвърли на смет, нали тъй беше, а, баджанак?!
Изобщо не мислят за кризата в образованието тъкмо образователните институции, заети главно със самите себе си, със своята величавост, с властта, с почестите и с далаверките си. Най-много от всички не мисли за ставащото в образованието образователният министър, който отдавна, ако схващаше поне една десета част от трагичността на ситуацията, не само би си подал оставката, ами и би се лишил сам от живот. Ала той изглежда изобщо не съзнава какво става и продължава да си стои там просто като абсурден паметник върху руините на фалиралата отвсякъде образователна система.
Правителството като цяло пък изобщо не е в час и не само че няма животворна стратегия за преодоляване на краха в тази най-важна сфера на живота, но и изобщо не му пука за нищо: то се е вперило маниакално в довършването на мандата, само за това мисли, пък ако ще всичко да иде на поразия. У нас властта сега се интересува единствено от възможните облаги от нея за своите лакоми партизани. Мнозинството от народа твърдо поставя кебапчетата по-високо от всички тия лиготии, именно духовните и интелектуални излишества, понеже за него единствена форма на духовен живот си остават чалгата на Азиса и остроумието на Митю Пищова-Питона. Ние сме първата нация в света, в която десетки години образованието си остава последната дупка на кавала, и то тъкмо в най-модерната епоха на всестранен разцвет на науката, образованието, технологията. Поради което се обричаме на всестранна мизерия едва ли не за столетия напред.
Ако в друга страна се случат такива безобразия - ето, сега властта се чуди как да пръсне бюджетния излишък, как да го прелее в своите обръчи от фирми, ала за нуждите на образованието никой думичка не обелва! - то там цялата нация мигом би въстанала и би натикала вредните си управници в миша дупка. У нас миналата година учителството показа, че положението е нетърпимо, че са нужни спешни и най-дълбоки реформи, показа също решимост да поеме бремето на промените, ала властта се направи на глуха. А пък това, че нацията люпеше в туй време семки и боцкаше кюфтета с вилиците, правейки обичайните гримаси и мълвейки, звучно мляскайки: "Абе кво искат тия бе, и туй дето им се дава е много, те нещо да не работят, те комай все си седят във ваканции?!", спаси правителството и удължи неизвестно докога агонията. Устремът на учителите беше прекършен по най-подъл начин, чрез подкуп на синдикалните лидери, чрез тяхното предателство и благодарение на пълното бездушие на гражданството. Всички си отдъхнаха, а агонията на "образователната система" продължи. Когато група обезпокоени граждани написа своя призив Гражданска акция: да спрем агонията на българското образование! даже и така показно отзивчивата блогърска общност се направи на ударена и никой, разбира се, не подкрепи призива. Както, естествено, е по най-добрия български обичай.
Много пъти съм писал по тия въпроси и сега просто не ми се пише, вече няма смисъл, всичко е казано отдавна, знае се, но тия, от които всичко зависи, не щат да си мръднат и пръста: Крайъгълният камък на образованието, Не наливайте ново вино във вехти мехове…, Академичният дух, идеята за университет и тяхната фалшификация у нас. Също така доста съм и направил нещо да се промени поне в моята област, ала всичко е било напразно: дебели стени от каменни блокове нима се разбиват с глава?! (“Освобождаването” на… свободата у нас самите) Ако средното ни образование е в най-ужасна катастрофа, то висшето пък изобщо се е разложило като отдавна гниещ мъртвешки труп: останал е само някакъв оглозган скелет, червеите са свършили работата си. Най-голямото престъпление на калпавите ни управници спрямо българската нация, за което никога няма да им бъде простено, е това, че допуснаха образователната система да ощетява всекидневно хиляди млади хора, с което лишиха нацията ни от що-годе по-достойно и човечно бъдеще.
Но в шумотевицата по откриването на новата учебна година никой няма да каже нещо за кризата, банкрута и катастрофата на образованието; напротив, ще слушаме умилителни песни и слова, ще поръкопляскаме със светнали от празнота очи и след това ще си отидем при своята си вилица, при биричката и при своите си приятно миришещи кебапчета. Майната му на образованието: защо ни е образование бе, я вижте че най-богати у нас станаха тъкмо най-необразованите, най-простите, именно мутрагените?! Глупаво е да се учи, важното е да си нахален и път в живота си все ще си пробиеш. Нека да учат само смотаняците, ний сме оправни, ний ще щракаме неуморно с пръсти, а пък животът ще ни даде останалото. Роди ме мамо с късмет, пък ме хвърли на смет, нали тъй беше, а, баджанак?!
6 коментара:
Изцяло се солидаризирам с изказаното мнение. 31 години съм на различни нива в образованието, преживях много реформи, всеки нов министър мисли, че е откривател,а проблемите стават повече. Вече дори не срещам разбиране сред предишните си съмишленици за работещи промени. Просто се уморих да се боря с вятърни мелници. На всеки по-горен пост в образователната йерархия попадат все по-незнаещи хора, които търсят някаква материална изгода вече и от делегираните бюджети. Вече работя като учител, но никой не се интересува от мнението ми за съдържание на учебници, програми, матури. Обсъжданията ни минават бурно, с едни констатации, а после виждаме, че министерството и инспекторатите правят друго, това, което са решили, нищо, че учителската и родителска обност не го подкрепят.На колегите учители, учениците и техните родители желая много сили и воля, здраве и успехи през новата неизвестна и трудна учебна година.
Грънчаров, докато българомразеца и българоубиеца Костов върлува необезпокояван по нашите земи няма да се оправи образованието.
Този комунистически агент-провокатор и национален предател донесе безбройни злини на народа. Костов прикри всички комунистически престъпления, подари Нефтоним на болшевиките, а Балкан на Гад Зееви. Той и приятелчетата му окрадоха милиарди, докато народът гладуваше. Само за тези престъпления трябва да бъде вкаран в затвора с доживотна присъда.
Само осъждането на престъпника Костов ще спаси народа от загиване. Само тогава щи си оправи и образованието!!!
Анонимен, миличък, преди да мислиш за спасението на народа, помисли за собственото си, щото с индивиди, като теб и Костов публично да гилотинирате, пък и всички останали дето ви пречат, пак оправия няма да има.
Образователната система се е отнесла много зле с теб.
Благодаря Ви господин/другарю Грънчаров за обективността и актуалността!!! ...и какво от това... ето, каквото и да стане - Иван Костов е виновен...а преди него имаше септемврийско въстание, социалистическа революция, развито социалистическо общество, демократеческа революция, преход, и още не знам си какво.... май на българина, все някой за нещо му е виновен... като се замислим и обърнем назад в историята, ситуацията не е ли като по времето на Иван Шишман... всеки краде, на никой не му пука ... и всеки друг е виновен...
Драга Карина, благодаря за забележката.
Навремето Костов преподаваше политикономия на развития социализъм (а Ленчето беше партийна секретарка). Но освен партийните другари имаше и много свестни преподаватели.
Като дойде "демокрацията" (т.е. разрешението комунягите и техните лакеи и слуги да крадат кой колкото може) кадърните преподаватели емигрираха, а тези които останаха в България се мъчеха в недоимък и мизерия. Поради това се срина и образованието.
За сметка на това пък комунягите и седерастите натрупаха несметни богатства заживяха в разкош.
Що се отнася до българоубиеца Костов (назначен за "опозиционер" от Луканов, ДС и КГБ), то той изигра най-гнусната възможна роля в цялото представление - вече обясних защо. И затова Костов ще бъде презрян от народа за вечни времена!
Ей това е истината и докато ти, драга Карина, не я разбереш, ще си тънеш в невежество.
А докато комунягите и костоваците върлуват всичко ще продължи да се срива. И образованието също.
Костов да бъде подведен под отговорност като всеки човек когато е допринесъл за щета. Как така един обикновен магазинер, домакин или друг служител ще носи наказателна отговорност за причинена вреда, а този ликвидатор унищожил цяла държава ще се измаква сух от подкупите.
Ясно е за какво става дума - да бъде принуден да възстанови щетите и да бъде натикан в затвора. Тогава да видим дали другите, с голите гъзове, задрапали да стават политикани ще смеят да крадат.
Публикуване на коментар