Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

понеделник, 22 септември 2008 г.

Велик, ала и много тъжен ден на българската свобода и независимост

Преди има-няма седмица премиерът Сергий Дмитриевич, в Сочи, с най-верноподанически жестове и поклони пред батюшката си Путин, стори най-грозно и унизително предателство спрямо българската независимост. Заяви, гузно усмихнат, пред руските медии, че стига Русия да кажела, щели сме като едното нищо да изгоним американците от техните бази, а пък ако рекла да поиска, и от НАТО можело да излезем. Позор и срам: този съветски малчик, за наш резил български премиер (!), вече мина всички граници, които очертават националната и държавна измяна!

Руските интереси в пределите на независимата българска държава, знайно е, са гарантирани с подписаните от правителството Първанов-Станишев-Доган-Сакскобурготски договори за прословутите руски газопровод и нефтопровод, а също и със строителството от руснаците на втората Атомна централа. Ей-така, даром, без компенсации и без зачитане на българския национален интерес, беше отстъпен суверенитет върху наши територии само и само да се угоди на путиновата имперска Русия.

А това, че самите руснаци ни наричат с най-унизително определение, именно че не сме друго, ами сме "руски троянски кон" в Европейския съюз, изобщо не впечатлява нашите управници, които дотам са привикнали да са отколешни слуги на руските имперски интереси, т.е. да са вечни предатели на българската кауза, че без капчица срам и най-открито си служат тъкмо на Русия, не на България. По същия начин, по който преди бащите им служеха на СССР, сега те угаждат на новите имперски попълзновения на руската мечка. Например когато "освободителката" Русия наскоро взе да бомбардира независима и суверенна Грузия, нашите управници, прочути московски мекерета, нищо не направиха да осъдят агресията, а се чудиха как да сторват по-ниски поклони на своите кремълски покровители. Също толкова унизително беше и тяхното вайкане около казуса с независимостта на Косово, когато повече от месец слугите на Москва, днешни български управници, се чудиха как да угодят на руските си покровители. И така нататък, чет и брой нямат предателствата им, а пък угодничеството, подлизурковщината им пред "Големия братушка" е толкова колосална, че на нормалния човек просто му се гади като се сети за това унизително курвинско поведение на днешните български управници.

А ето че днес се честваше 100-годишнината от обявяването на българската независимост, която е била опазена в къде-къде по-неблагоприятни исторически обстоятелства от царете Фердинанд и Борис Трети. Ала за сметка на това е била безброй пъти продавана и подарявана от управниците след 9 септември 1944 година. А пък сега се продава даже по инерция, ей-така, сякаш от пиетет към предателствата и подлостите, и от днешните ни управници, които в мнозинството си са синове и внуци на комунистическите сатрапи. Е, вярно, по една историческа ирония с тях е и наследникът на българските царе, именно политикът г-н Сакскобурготски, който пък изневери, продаде и предаде всичко, което можеше да бъде предадено и продадено: както ордените на дядо си, така и короната на баща си, така и честта на българската монархия. По-унизен човек от Симеон едва ли ходи по този свят. Ама никой не му е крив, той сам си тури този вечен резил върху челото...

Та на днешните тържества по случай кръглата годишнина от независимостта на България крайно лицемерни "пламенни" речи произнасяха тъкмо същите тия поругатели на българската независимост в днешните български условия, когато България за първи път трябва да е изцяло горда и свободна, бидейки в семейството на все такива европейски народи, т.е. бидейки именно в състава на Европейския съюз. Знаете ли как се чувствах и какво си мислех като гледах как тия безсрамни и арогантни предатели на изстраданата от всинца нас българска кауза говореха кухите си словца там горе, на обвеяния от непомръкваща българска слава Царевец?

Ами най-напред ми беше гнусно, повръщаше ми се, отвратително ми беше, сякаш хвърляха върху ми, по лицето, разни плюнки, нечистотии и гадости. Не зная вие как сте се чувствали като сте гледали и слушали Станишевчето или Гоце Първанов, аз се чувствах точно така, признавам си, няма какво да крия. Беше ме също и много срам, че търпим подобни издевателства върху нашата национална свяст. Мъчно ми е, че нашият народ в мнозинството си сякаш вече е напълно безчувствен към униженията, държи се именно като падналите жени, на които не им пука, когато се гаврят с тях. Място не мога да си намеря когато ме обсипват отвсякъде с подобна гнус и гадост.

И то на един най-хубав и светъл български празник, който тия московски навлеци успяха да осквернят по същия начин, по който преди две години оскверниха и опошлиха тържествата по случай влизането на многострадалното ни Отечество в състава на Европейския съюз. Да, тогава точно тия, които десетки години наред работеха България да бъде откъсната от исконното си лоно - свободна и свободолюбива Европа! - безкрайно нагло, безсрамно и подличко се тикаха най-отпред на тържествата по повод този изстрадан от всички нас най-български триумф! Срам, гнус, отврат, нямам думи вече...

Днес беше същото. Тия срам нямат, сякаш и няма кой да им каже, че прекаляват, че всичко, което правят, се трупа и неминуемо - и въпреки всичко! - ще се стовари един ден тъкмо върху техния гръб. За предателите прошка няма. До вчера бяха против "капитализъма", сега са най-първи капиталисти! До вчера водеха антинатовски демонстрации с лозунга "НАТО-убийци!!!", сега са най-първи натовци! И то без да са се покаяли поне малко за престъпленията и предателствата си. Само в едно са неизменни: в продажническите си симпатии и в слугуването си на своите кремълски господари. Това е, хак да ни са щом като ги търпим още...

Искам на този велик, ала тъжен ден на българската свобода и независимост, да си спомня с чисто сърце за героите, които дадоха живота си за българската свобода, които се бориха и проляха кръвта си по бойните поля на Тракия, Добруджа и Македония! Нека да сторим поклон пред борци за българската кауза като Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Стамболов, Захари Стоянов и цялата онази безсмъртна в героизма си българска фаланга от юнаци, които положиха костите си за славата на свободна, независима и достойна България. И за чието величие ние днес съвсем не сме достойни - и по тази причина не заслужаваме да се наричаме техни наследници.

Защото те бяха дръзки и смели, а ние сме крайно малодушни, слаби и подли. Те не умуваха като нас, че "нищичко не може да се направи", че "историческата ни орис е прекалено зла", че "и тия, и ония са все маскари, а ний самите сме... нищожества!" и т.н. Те, нашите предци, направиха всичко, за да я има днес нашата България, за която ние не сме достойни - ако продължаваме да затъваме в бездушието, недостойнството и в слабостта си. Защото такива велики неща - независимост, живот, чест, свобода, достойнство, величавост - не са дават по наследство, а се завоюват всекидневно и в непрекъсната борба. Борба най-вече със собствената слабост и малодушие.

А оня, който нехае, не само не се бори за свободата си, ами и не се чувства ангажиран с нея, неизбежно я губи. А ако не се освести навреме я губи завинаги. По същия начин се губи и честта. Ако я е загубил, но не чувства липсата й, нещата вървят към непоправимост - както и се случва сега с нас. Затова е тежко болна българската душа: боледува по загубената чест. Ние сме тези, които сме длъжни да победим болестта и да си върнем честта. Дано Бог ни даде сили да изпълним предназначението си преди да сме се обезличили съвсем и безвъзвратно!

3 коментара:

Анонимен каза...

Грънчаров, ти отново по стар комсомолски навик охули Царя! За да угодиш на Костов! Аман вече от тебе, няма ли да мирясаш най-после!

И кога най-сетне ще кажеш дали Костов подписа Пражката антикомунистическа декларация! Подписа ли я Костов, или не? Защо мълчиш?

И кога ще обясниш откъде си толкова сигурен, че "Нефтохим" не е можел да работи с друг петтол, освен руски. Кой ти го каза това, Костов ли? Ами Костов откъде знае? Той нали е преподавател по политикономия на развития социализъм и комунизъм!

Анонимен каза...

Освен това, трябва да обясниш защо Иван Костов стана министър на финансите в правителството на Димитър Попов. Кой го предложи? Луканов ли, или Желев?

Докога ще мълчиш, Грънчаров! Докога!

Анонимен каза...

Не знам дали и един ит тези три проекта ще се реализира. Най-вероятно е да се построи атомната централа, но след 20 години. ЮП въобще не искам да го коментирам - той е от типа проекти "Руска мисия на Марс".

За БА, няма петрол и се пита дори и да се построи за какъв дявол е. Абе, руска работа - целта не е строж, а създаване на васали и точки на напрежение. Това обяснява всичко.