Писна ми: заминавам да емигрирам в руската блогосфера!

Тази сутрин видях, че Невена Гюрова си е направила свой блог на руски език: ТУК. Аз отдавна имах такава идея - все пак съм завършил образованието си в Русия, руски възпитаник съм - но все отлагах, ето, сега тя ме изпревари! :-) Няма значение де, важното е, че ми даде подтик да се захвана с отдавна отлаганото навлизане в руската блогосфера: ето, и аз си направих свой блог на руски език. Нарекох го Дневник философа. Написах там и своята "уводна статия" на руски, който иска, може да я прочете ТУК.

И аз, подобно на Вени, искам да покажа своето възприятие на Русия, понеже и аз, изглежда, съм обявен за "неспасяем русофоб", сиреч "западник". Ето че заедно с нея започваме един общ щурм на български "русофоби" в руската блогосфера. Може някой, ако иска - и ако му стиска! - да се присъедини към компанията ни. Понеже у нас като ти лепнат етикета, вече мърдане няма, то на мен лично ми се иска не друг да ми приписва априори това или онова, а аз самият да си кажа какво мисля спрямо Русия, руснаците и каквото и да било. Оказа се, че днешна путинова Русия е най-голям проблем за нас, българите, и за нашата опитваща се да се европеизира България. Затова се налага да общуваме с руснаците, та заедно да уточним позицията си по повод на опитите за нова руско-имперска експанзия не само в България, но и в цяла Източна Европа. В този смисъл аз намирам една от целите на своя нов блог. Иска ми се да разбера в жив диалог със съвременните руснаци как те гледат на нашите опити да се еманципираме от студената сянка на руския путинов империализъм. Мисля, че това ще е интересно и полезно както за нас, така и за тях.

Разбира се, още един блог ще засили тежестта на моите ангажименти. Но в тази връзка ми хрумна една кощунствена мисъл. В един момент ми хрумна следното: да емигрирам чрез новия си блог почти изцяло в Русия, в руската блогосфера. Знаете ли защо?

Ами по добре известната библейска причина: "Не можеш да бъдеш пророк в собственото си отечество" е казано там, в Свещената книга. Всичко, за което писах в тия две години - тия дни блогът ми, впрочем, ще отбележи двегодишното си съществуване! - сякаш си мина и замина, а ефект кажи-речи никакъв. Само станах омразен на толкова много хора. Е, имам и приятели, но те се броят на пръсти. Ала намразилите ме са прекалено множко. Дразниш ни, човече, млъкни, замълчи, не се търпиш: това чувам постоянно и всеки ден отвсякъде. Заради блога вече нямам достъп до нито един вестник: изгониха ме отвсякъде. Даже "идейните ми съратници" са преизпълнени с нескривани скрупули спрямо моите изяви и позиции. Казват, че българският гений е завистта: оказа се, че това е точно така. Ето защо си помислих, че ако се изнеса в Русия, тукашните ми неприятели ще си отдъхнат. А аз добре знам как навремето съм бил приеман в Русия: там хората, въпреки всичко, не са толкова плоски и дребнави както у нас. Там непременно ще те оценят ако имаш основание да претендираш за някакво признание. Ето защо едно бягство в Русия, поне, на първо време, в руската блогосфера, ми се вижда все по-желано. Просто ми писна да се блъскам в непробиваеми стени в милото ни отечество. Писна ми прословутата българска неспособност да се води диалог: отвсякъде чукундурите гордо мълчат. Майната ви като мълчите: загивайте в простотията си!

Та ето аз тръгвам да се преселвам в Русия. Малко по малко и това ще стане: с руснаците може да се установи по-пълноценен контакт. Писна ми да се занимавам с нашенски плоски и кухи темерути. В Русия може да са всякакви, но точно такива не са. Затова с тях винаги ми е било по-интересно да общувам.

Е, аз съм поклонник на Запада, ама на запад засега нямам възможност да емигрирам. Ще емигрирам, като не може на Запад, на Изток. Все нанякъде трябва да се емигрира: тук сякаш става все по-нетърпимо да се живее. Това са горчиви, ала верни думи. Не искам да си представя какво ще става тепърва с България, щом като и на мен все по-натрапчиво ми се въртят в съзнанието напоследък такива мисли. Все повече разбирам и оправдавам хората, които се пръснаха по света, бягайки от тукашната ни лудница. Където и да си, но да не си тук. Тук май ще останат един ден само най-пълните нещастници. И ще си ги управляват во веки веков разни Гоцета, Сергейчовци Дмитриевичи, Доганчовци и т.н. А всичко свястно и достойно ще бяга докато тук останат само боклуците.

Е, може и да не съм прав, знаете, склонен съм да се увличам и да довеждам твърденията си до крайност, та да заболи. Като заболи, може някои и да усети: българските кожи, оказа се, са дебели като биволските. Затова се иска остър остен. Да боде до кръв, та да усетят изобщо. Но ми омръзна вече да ръгам с остена. Затова минавам в емиграция. В Русия: където и да е, да не е само тук. Тук вече не се търпи. Тук вече кажи-речи нищо не може да стане. Простотия до шия и за гарнитура - само подлости от всякакъв вид и сорт...

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог "СВОБОДНА БЪЛГАРИЯ". Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Добави в Svejo