Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

събота, 27 септември 2008 г.

Свободното слово в България е в немилост: от какъв вестник имаме нужда?

(Това по-долу е публично или открито писмо до Иво Беров, главен редактор на в-к СЕДЕМ, което написах и което ще му пратя още днес.)

Уважаеми господин Беров,

Разбрах от един приятел, че с вестник СЕДЕМ са станали някакви промени. След това и в интернет се информирах донякъде за тях, а пък в крайна сметка, след дълга обиколка из павилионите за вестници в Пловдив, успях да си набавя и самия вестник. Признавам си, интересно ми беше да видя с очите си новостите в списването на този вестник, на който преди време най-активно съм сътрудничил. Винаги съм смятал, че един модерен, балансиран, но и личностно и ценностно ориентиран десен вестник е крайно необходим на България. Ето, сега държа в ръцете си вестника, на който Вие сте главен редактор, и, признавам си, не мога да повярвам на очите си: това ли е вестникът, който във Вашата представа може да стане така дълго чаканото явление на българския вестникарски пазар?

Знаете ли, разочарован съм, не мога да скрия разочарованието си. Вярно е, че има напредък във външната страна: многоцветни снимки, добра изработка и пр. Но в съдържателната страна лично аз за себе си намерих малко интересни, годни за изчитане докрай или пък със затаен дъх публикации. А ми се струва, че този трябва да е ефекта, който може и трябва да предизвиква един автентичен десен вестник. Доста от материалите са жъртуркащи се, жълтеят най-очебийно, даже заглавието на първа страница е в жълт цвят. Само това остана: дясното у нас да стане жълто, да падне на нивото на жълтата булевардна преса, разчитаща на дразненето на най-нисшите емоции на масовия читател. Впрочем, тия хора, дето биха се възторгнали от жълтите чалгажурналистически откровения и от снимките с цици, едва ли си купуват вестници, а ме съмнява дали изобщо още познават и буквите. Не на такава аудитория трябва да разчита един десен вестник.

Най-откровено ще си кажа впечатлението, надявам се, че един вестникар се интересува от впечатлението, което "продуктът" му поражда у потребителите. Недейте да ме разбирате в смисъл че искам да Ви давам акъл или да налагам своята представа за вестник. Аз просто ще си кажа мнението, пък Вие, разбира се, си правете каквото смятате за добро. Предполагам този, който е налял пари, за да се модернизира или обнови вестника, си има своите меродавни изисквания, на които главният редактор не може да не отговори. Но вестникът все пак се свързва с името на главния му редактор, който и поема всички рискове от една или друга инициатива. А пък собствениците на вестници обикновено търсят печалбата. Вярно е, че у нас "тежките", авторитетни и солидни вестници от типа на "Капитал" или "Дневник" са с най-малки тиражи, докато жълтите вестници са станали фаворити на вестникарския пазар. Ала това едва ли е аргумент за пожълтяването и на едновремешния "тъмносин" вестник.

Вижте, аз лично разбирам, че да си купува човек редовно един вестник, той трябва трайно да е привлечен и пристрастен към неговата позиция, а това може да стане само чрез стойностни и силни авторски текстове. Така примерно пише Иво Инджев. Така се опитва да пише Р.Кънев. Но с една-две птички пролет не става. Мнозина искат да пишат хубави текстове, но това не им се удава въпреки исполинските усилия. Ако един вестник бъде открит към т.н. "външни автори", ако привлече повече такива автори със силни пера, то това е главна предподставка за трайния му успех. Със жълтурковщина обаче доникъде няма да стигне. У нас жълтевината си има свои майстори и корифеи, чиято "изтънченост" едва ли ще успеете някога да достигнете. Другояче казано, тръгнали сте по неверен път. Признавам си, че не мога да повярвам, че тъкмо Вие сте решили да измените курса на вестника точно в тази посока. То наистина си е невероятно, и най-вече по тази само причина реших да Ви напиша това писмо.

Преди време, преди собственикът на вестника да реши да се кандидатира за районен софийски кмет от партията на Бойко Борисов, вестник СЕДЕМ беше съвсем друг. Той се придържаше към една ценностно ориентирана, ясна и безкомпромисна позиция, имаше силен екип от автори (примерно проф. Калин Янакиев, проф.Ц.Бояджиев, Иван Младенов и мнозина други). След това обаче "новите повеи" доведоха дотам, че вестникът смени позицията си, почна да апелира към "покръстването в дясното" на партия ГЕРБ и дори стана "антикостовистки". Това доведе дотам, че загуби авторите си, и макар че привлече други, това не доведе до нарастване на престижа му: мнозина като мен просто престанаха да си го купуват, понеже вече вестникът не им беше интересен. След като привързаността на в-к СЕДЕМ към автентичното дясно се смени с демонстрациите на преданост към Бойко Борисов, вестникът смени не само авторите си, но, предполагам, и читателите си. Което е доста рискована операция. След един период, в който в него се даваше трибуна главно на антикостовистки материали, сега пък, след сближението на ДСБ, СДС и ГЕРБ (което, впрочем, и аз признавам за оправдано предвид тежката ситуация в страната), се налага отново смяна на курса. Ала такива резки смени в тенденцията и курса не се приятни на читателите: това у нас се асоциира с... фурнаджийската лопата. Като капак на всичко някой сега е решил, че вестникът трябва да се обърне към масовия читател, поради което трябвало да пожълтее, което, струва ми се, ще го доубие. Някои читатели, представете си, изпитват погнуса от жълтите и жълтеещите се вестници.

Пиша тия неща само с оглед на това да си дадете сметка, че има и такава гледна точка. Аз не мога никому нищо да налагам или дори предлагам. Аз зная едно, с което искам да завърша. И което може само да е от полза за вестник като СЕДЕМ, който, въпреки всички превратности, които му се наложи да преживее, все пак има важно място в българския печат от последните години.

Един по-интелектуален, не подценяващ интелектуалното ниво на читателите си вестник е онова, което е нужно на България сега. Не елитарен или елитен, а открит към най-различни слоеве вестник е необходим, който все пак уважава не просто умствените, но и личностните, морални и ценностни особености на десния, сиреч на свободолюбивия човек. Ако един вестник иска да стане трибуна на най-напредничавата и свободолюбива, а също и мислеща част от българското общество - за което сега, впрочем, е характерна ужасна ценностна обърканост! - то такъв вестник ще изиграе невероятно значима позитивна роля за излизане от тежкото положение не просто на десните партии, но и на страната като цяло. "Обективни", "независими" и "безпристрастни" медии, надявам се, добре разбирате, няма и не може да има. Не може да се угоди на абсолютно всички читатели и граждани, няма и не може да бъде изобретен такъв начин. Жълтурковщината също не е панацеята в това отношение. Иска се ценностна яснота и открита привързаност към ония ценности, които са потребни на България в този повратен момент. А това са ценностите на европейския, на евро-американския жизнен свят, към който ние, мнозинството от българите, искаме да принадлежим. Да се работи за тържеството и триумфа на тия ценности не е срамно, напротив, е голяма чест, пък дори и да става дума за един вестник.

Ако се възприеме една такава открита, смела ценностна обвързаност, то подобна позиция ще изиграе роля за консолидацията на дясномислещите български граждани, които сега са разпиляни по различни партии, крила и перца. Вашият вестник има шанса да изиграе една такава историческа, без преувеличение, роля. И за това се иска нещо много просто. Ще го кажа най-откровено, пък Вие както искате ме разбирайте.

Свобода е единственото условие, благодарение на което може да се случи това, за което писах по-горе. Ако един автентичен десен вестник е вестник на хора, силно пристрастени към свободата, то това означава, че той самият трябва да е територия на истински свободното слово. Което пък значи, че трябва да дава възможност за най-свободна изява на повече автори с различни гледни точки, дори и те да не съвпадат изцяло с "редакционната", с лично Вашата. Ако дадени автори не бъдат допускани на страниците на вестника заради съвсем глупави съображения - че били, примерно, от екипа на Силвия Стефанова, предишната главна редакторка! - то това е убийствено. В изминалите месеци, в които беше провеждан този принцип, т.е. имаше своеобразна цензура спрямо тия автори, вестникът загуби много от читателите си, това Вие го знаете най-добре, защото сте наясно със спада на продажбите.

Когато лишиш читателите на един вестник от авторите, заради чиито текстове хората дълго време са си купували този вестник, неминуемо ще загубиш и голяма част от читателите си. Един десен вестник за свободолюбиви хора няма как да съществува, ако в него има несвобода, сиреч цензура, и то спрямо хора, които били "неприятни" на този или онзи в редакторския екип. Давам веднага ясен пример: в-к ГЛАСОВЕ на Я.Дачков агонизира най-вече затова, защото в един момент стана всъщност не друго, а "в-к ГЛАС". Да, в него звучи само гласа на главния редактор и на тия, които му угаждат или пък мислят като него; всичко друго и различно беше прогонено. По тази причина хората престават да си го купуват.

Търсете нови имена на талантливи млади хора, недейте да отхвърляте текстове на "външни автори", не се затваряйте в тесния кръг на "нашите хора", до който никой друг не се допуска, зарежете този презрян български манталитет все на "нашите хора" да имаме доверие, а "ненашите" да подлагаме на остракизъм. Един вестник, ако почне да се опира на ограничен кръг от пишещи, пък дори и те да са най-талантливи, в един момент почва да става безинтересен: даже най-даровитите писачи, щом пишат един вид "по поръчка", неизбежно стават скучни в един момент. Това пък се случи, за жалост, на другия некомунистически вестник, в-к "Про и анти". Недейте да правите така да ви постигне и неговата съдба.

Ето това исках да Ви кажа. Съжалявам, че ми се наложи на места да бъда по-обстоен, но исках да развия аргументите си, доколкото това изобщо е възможно в текст от такъв род. Зачекнах доста важни и принципни проблеми, които тук, разбира се, не мога да развия както трябва. Но съм сигурен, че ме разбрахте.

Смятам, че това, което Ви казах съвсем открито, ще Ви е от полза. Написах го от желание да помогна. Ако не държах на Вас или на в-к СЕДЕМ, изобщо нямаше да си губя времето да Ви пиша. Писах горното, защото съм загрижен и обезпокоен. Имаме нужда в този момент от добър вестник, и то не само от един. Защото свободното слово у нас, уви, е в немилост. Това пък особено не бива да се прави и допуска тъкмо от вестниците, които имат претенцията да са десни, сиреч толерантни, честни и свободолюбиви...


Вижте и чуйте най-новото в моя видеоблог "СВОБОДНА БЪЛГАРИЯ". Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

5 коментара:

Анонимен каза...

Грънчаров, я кажи защо любимия ти Вожд Костов не го приемаха в САЩ нито пък в Европа като достоен партньор? Защо се държаха с него, както с Туркменбаши или с Алиев?

Много просто, защото американските и европейските политици добре знаят какво представлява. Освен многобройните косвени улики, изобличаващи Иван Костов като руски агент, те явно имат и преки доказателства, получени от техните разузнавателни управления. Затова Костов и неговите аверчета не са добре приети в демократичните страни.

За сметка на това пък Цар Симеон Втори е посрещан навсякъде с уважение и респект. Но ти, Грънчаров, си твърде ограничен и не можеш да оцениш нито интелекта, нито възпитанието на Царя. То вие, костоваците, сте все едни и същи - посредствени, ограничени и злобни човечета, ненавиждащи всеки, който ги превъзхожда.

Анонимен каза...

Г-н Грънчаров, аз съм този който счита че договорки с ББ и ГЕРБ са смъртонсни за нас ДСБ.Вие казахте нещо че трябва да му се дае шанс и.т.н.Моля Ви кажете ясно какво е мнението Ви за ББ-мутра ли е, бандит ли е или достоен десен лидер?Партията му поддържа ли се от ченгета и олигарси или не?Ако сте съгласен с оценката ми за герб и ББ що щем с него?И не излизайте д твърдените в името на България, защото Ви предлагам светкавичен съюз с ДПС и БСП- в името на България!!

Ангел Грънчаров каза...

Прочети, зачети се в статиите ми от последно време, и ще разбереш мнението ми. За ББ и изобщо за всичко на този свят мнението ми е, че нещата не са черно-бели. Няма ангелчета в политиката, няма и сатани. За доброто на България е допустимо да се съюзиш и с дявола. Недей да се правиш на светец, щото ще си помисля, че работиш за вечното господство на ченгетата от БСП, ДПС и царистите. Как пък се намериха толкова много чистички като младенци, а пък всички ние сме били мръсници; аман от самохвалковци...

Анонимен каза...

От първия пост виждам, че КГБ-ГРУ много тъгува по Симеон Сакскобургмафиотски, чиято мисия в Б-я беше само частично успешна. Все пак Б-я стана член на НАТО и ЕС, въпреки неговото вмешателство. Не получилось, товарищи! Но иначе безвремието на Симеон беше златно време за Москва в Б-я. Сегашното правителство включва БСП, която е недолюбвана от Москва, защото за Москва е най-удобно уж некомунистическо правителство, което да е що-годе приемливо за Запада, но да е безусловно предано на Кремъл. Както беше с НДСВ. Колкото до "интелекта" :):) на Симеон, мисля, че всякакви коментари са излишни.

Все пак можем да си представим в каква безизходица се е оказала Москва след упрвелението на Костов, щом се принуди да води Симеон в Б-я и да го прави за вечно посмешище на историята. В Кремъл наистина цари Костов-обсесия.

Ангел Грънчаров каза...

Много верни и справедливи думи са думите на последния изказал се, така е, както той казва. "Инелектът" пък на Симеонча наистина е направо пословичен :-)