"Бог да те поживи, д-р Смърт!" и харесвам те... наполовина

Двама мои задочни приятели, блогъри, са написали тази сутрин интересни неща в блоговете си, които ме развълнуваха, та се трогнах дотам, че реших да им опонирам с оглед да потърсим заедно истината. Понеже и двамата ги познавам като правдолюбци, та затова, иначе нямаше да си губя ценното време.

Ето ги двата "материала", единият е на Николай Павлов, "Черната станция", и се нарича Бог да те поживи, доктор Кеворкян, другият е на Балтазар Иванич, пишещ "Наръчника по демокрация", и се нарича "Вижте кой" - хора, които харесвам. Прочетете ги, любопитни са тези сутрешни мисли на нашите задочни приятели, повярвайте ми.

Николай Павлов е написал за някой си д-р Кеворкян, признавам си, подлъгах се да не става дума за нашия Кеворкян (Кеворк), та затова се зачетох, ала то било друг, неизвестен на мен, именно някакъв скандален американски доктор. Скандален, понеже се прочул с това, че помагал на тежко болни хорица да... умират, самоубивал ги де, за което бил осъден и лежал в затвора, щото в Америка правосъдието не прощава като нашето. Този "доктор" помогнал на доста хора да умрат, някъде към 130 ако не се лъжа, хубава работа е свършил, няма що. Н.Павлов не крие уважението си към него, нарича го "хуманист" и даже "разсъждава" набързо относно неговата "хуманна мотивация", прочетете, интересно е. Няма как, наложи се да реагирам, щото професионално като философ съм ангажиран с това да помагам на хората да мислят поне малко по-основателно. Написах там следния коментар:

Казваш "Бог да те поживи, д-р Смърт!", което е сюблимен израз, развълнувах се даже!

Да помислим малко по-логично обаче. Свобода, казваш, даже и над своето тяло и душа, да имаш правото да избереш дали да живееш, или да мреш. Хубаво, и който защищава правото ти да мреш по своя воля и даже помага на такива хора щастливо да умрат, е... "хуманист"!

Добре де, но има една тънкост: ти самият ли си си дал живота, та да имаш правото да си го отнемаш когато ти се прииска, т.е. когато ти скимне?! Знаеш ли, между другото, че самоубийството е голям грях? Ако разрешим на тежко болните да се самоубиват, по същата логика е оправдан всеки друг, който е избрал смъртта пред живота, пък макар физически здрав? Щото доста самоубийци умират не при нетърпими физически болки, а при психически такива. Значи и тях трябва да оправдаем, тогава какво ще остане от великата ценност на живота, който ни се дава само веднъж? Ами като имаш право да убиваш себе си, на какво основание някой ще ти забранява да убиваш... себеподобни? Работата става дебела, нали така?

Та аз затова питам, щото ми се губи аргументацията ти. Сиреч ми се чини, че разсъждаваш крайно повърхностно. Извинявай, но съм длъжен да го кажа...

Не е ли правилното който ти е дал живота - Бог - той и да ти го отнеме, щото животът е именно Негов дар? Сам казваш "Бог да те поживи, д-р Смърт, пардон, Кеворкян!", що докторът сам не вземе да се поживи?! Щом е толкова вещ в тия неща с даването и отнемането на живот, това явно няма да го затрудни, ето този коварен въпрос гложди сърцето ми?! И други такива въпроси не са за подминаване, ама да не задълбаваме прекалено. Не знам де, но ми се губи нещо логиката ти. Както и да е: разни хора, разни ценности. Само че има и някои вечни истини, без спазването на които животът ни ще стане кошмар. Аз затова сега реагирам: комунистите също са помогнали на някакви си там стотина милиона човешки същества да умрат, да се простят набързо с живота, понеже не били достойни за "новия живот"! Такива ми ти работи, драги ми Николай. Тях, комунистите де, вярвам, не оправдаваш, но д-р Смърт оправдаваш, как така?!

Това написах на Николай, дано се позамисли. Интересен ми е и неговия отговор на моя коментар. Напоследък с него спорихме по други въпроси, бива го в споровете, макар че на моменти сякаш се изнервя, което не е много добре. Лепва ми етикета и бяга далеч. Да видим сега какво ще каже.

А пък Балтазар Иванич също е интересна личност. Той описал защо много харесва тоя-оня, примерно Евгени Дайнов и прочие индивиди. И между другото казва, че също и Илия Марков харесва, ала "в по-малка степен". Та понеже също се развълнувах от провокиращия мисълта израз, рекох да му напиша това:

Казваш, че харесваш "в по-малка степен" Илия Марков. Понеже съм психолог искам да те запитам как се харесва "в по-малка степен", какво означава този израз? Харесваш ли го или не го харесваш? Или наполовина го харесваш, а наполовина не го харесваш? Кажи, любопитно е...

Страх ме е да не се разлюти този Иванич, щото напоследък все се нахвърля върху мен: ту ме нарича с модерната дума "спамър", ту твърди, че съм бил "незнамкъфси", и т.н. А ние с него спорим все за най-принципни въпроси, примерно требе ли да помолим Президента, Председателя на НС, Премиера, Кмета на София, понеже не са някакви си там само партийни лица, ами и олицетворяват българските институции, та бива ли да ги понатиснем да подпишат Пражката декларация ЕВРОПЕЙСКАТА СЪВЕСТ И КОМУНИЗМА, щото, така или иначе, сме европейска държава и ние, нали така?! Та моля аз да се намесят повече хора по този важен проблем, а той, както виждате там, в блога на Иван Бедров, ме нарича "спамър" и даже още по-лошо на други места ме нарича понякога.

Но както и да е, да видим сега как ще ме нарече. Аз се мъча да му помогна, същото важи и за Николай, грозно е да ме хулят пак, ама да видим...

Добави в Svejo