Сред тези пошли апотеози на подлизурковщината пред властта, с които все повече свързваме "елитната журналистика" в така силно стегнатата в жестоки олигархични клещи медийна среда у нас срещаме тук-там и примери на достойно гражданско поведение на неколцина журналисти, които с реакциите си по повод на безобразията на властта измиват срама от лицето на българската журналистика. Един от тях е Иво Инджев, чийто блог от доста време ме привлича и впечатлява с точните, професионални, но и съвсем честни, съвестни коментари на автора си. Иво Инджев, не само по моя преценка, е журналист от европейска и световна класа.И затова е истинско явление в българската журналистика. Признавам си, че винаги съм имал и продължавам да имам невисоко мнение за нея, което трудно ще си го променя: една-две-три птички пролет не правят. Но въпреки всичко хора като Иво Инджев дават пример на по-младите и на по-неопорочените, показват им какво е същинска, граждански отговорна журналистика. И поведението му е толкова по-ценно, защото примерът на такива журналисти може да допринесе за промяната към по-добро в нашата толкова унизена сега България. Честните журналистически коментари и анализи могат така да завладеят умовете на хората, че да допринесат за промяната на настроенията, а в крайна сметка и за движение напред в толкова неблагоприятната и даже унизителна за нацията ни българска ситуация, в която пребиваваме през последните години.
Но такива журналисти, които са наистина малко, трябва да бъдат подкрепяни от нас, гражданите. Защото те са репресирани по всякакви начини от властта: уволняват ги, оставят ги без работа, преследват ги, мъчат се да ги пречупят, ето, сега вече започнаха да ги бият и с чукове! Точно затова честните журналисти у нас, поставени в такива ужасни условия, трябва да чувстват нашата всекидневна подкрепа, да усещат, че бива постигнат дължимият ефект от словото им. Ако четем анализите им и си мълчим, въпреки че сме впечатлени, не е достойно: човек трябва открито, без скрупули, да изразява реакциите си, автентичното си поведение. Тоест трябва да бъде честен, открит, предан на свободата си. Ето по този начин, чрез подкрепа и взаимно насърчение граждани и честни журналисти могат да станат онази страшна сила, от която толкова се боят разпасалите се и потънали в разврат наши арогантни управляващи. Т.е. слугите на българо-руската комунистическа мафиотска олигархия, които допуснахме да ни управляват, и то в най-важните, решаващи години на нашето членство в Европейския съюз. Допуснахме ги да ни орезиляват през Европа и света, щото тяхното управление не е друго, а един нескончаем резил и поредица от провали.
Вчера се разбра, че управниците чрез своето свидно отроче ДАНС са работили най-активно за следене и шантажи над журналисти, имам предвид разработката ГАЛЕРИЯ, която депутати видяха при визитата си в Агенцията. Това е скандално, даже БТВ се почувства засегната, и дори любимката на нацията Бенатова (така ли се казваше онази, дето се прочу с мелодраматичните си репортажи за "медиците от Либия"?) се засегна, щото се оказа, че дори и тя била "разработвана". Някои пък се възгордяха - нашата национална психика изобилства от куриози - заради това, че са ги следили, един вид усетиха за първи път "дисидента в себе си", нищо чудно скоро и за герои да се самообявят. Но това е съвсем друга тема. А ето какво Иво Инджев е написал по този повод в блога си, толкова ме впечатли, че държа да ви обърна вниманието:Сега научаваме, че журналисти от „почти всички медии” са обект на разработка на ДАНС под артистичното название „Галерия”. И властниците ни засънуваха кошмари какво би станало ако бъде издигнат лозунгът „журналисти от почти всички медии, обединявайте се!”.
Точно сега, когато подозренията за манипулиране на медиите получиха ярко доказателство, което, смея да твърдя, е далеч по-голям скандал от попадането на депутатски телефони в трафика на подслушваните, началниците в държавата се засуетиха като в мравки в разбунен мравуняк. Най-малкото скандалът с разработването на журналисти е по-ярък заради факта, че не става дума просто за случайно засичане на разговори, а за целенасочена разработка, въпросната „Галерия”.
Главнокомандващият парада на сервилната журналистика у нас Георги Първанов вече издаде заповед: отбой! Нямало скандал, било „много шум за нищо”.
Е, драги колеги, дойде време да научите от любимия Ви, фотогеничния, гушкащия дечица, майстора на първите копки, съвет…, пардон, светския лъв с вкус към луксозния свят на обръчите от олигарси, че Ви смята за едно НИЩО! И затова Ви казва да не вдигате много шум. Стойте си в галерията покорно и не питайте дали и Вашето име е в списъка.
За съгласните - чекове. За останалите - чукове!
Аз не мога нищо да добавя към тия верни и силни думи. И затова млъквам. Само ще завърша с това, че ако имахме още неколцина такива смели и честни журналисти, българската журналистика - пък и българската нация! - съвсем нямаше да са в такова окаяно положение...
Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!
Няма коментари:
Публикуване на коментар