Една притча за възхода и падението

Ще ви разкажа една показателна случка заедно с тълкуването й. Надявам се да откриете смисъл за себе си в нея.

Тя е от зората на философията, станалото е станало с един от първите философи, тогава ги наричали "мъдреци". Твърди се, че Талес бил философът, на който се случил този неприятен инцидент - недобро начало на философията изобщо.

Та Талес бил звездоброец, интересувал се от астрономия. Една вечер, както се разхождал с поглед, зареян в небето, не видял някаква дупка пред краката си и паднал в нея. Наблизо минавала възрастна жена, която от душа се посмяла на тази случка, и при това казала едни доста остроумни думи, които се помнят и до днес. Тя, хванала се за корема от обзелото я веселие, рекла:

- Как ти, който не виждаш това, което е пред краката ти, ще видиш онова, което е на небето?!

Случката, станала с Талес, и реакцията на тази възрастна жена, присмяла се от душа на нещастието на Талес, векове наред били използвани като пример за това доколко странни, непрактични и дори смешни са философите. Интересното е, че никой не успял да измисли убедителни думи, с които да защити философията и философите. Едва 25 века по-късно немският философ Хегел успял да стори това, и то по един наистина убедителен начин. Той написал следното:

- Така наречените обикновени хора твърде много се забавляват когато разберат какво се било случило на първия философ. Но те никога няма да осъзнаят и схванат, че на тях лично по никакъв начин не може да им се случи същото, т.е. да паднат в дупката, понеже те поначало са си там, долу, в нея - тъй като не поглеждат към по-висшето.

Това е, не зная доколко ви звучи убедително аргументацията на Хегел. Дано го разбирате. Но аз въпреки това ще си позволя да кажа своето тълкуване, воден от надеждата, че ще ви помогна да откриете по-точния смисъл на цялата тази многозначителна история.

Защо ли онази жена се смяла и забавлявала така въодушевено? До такава степен се ентусиазирало душевното й настроение, че тя даже успяла да измисли и изрече ония толкова остроумни думи - на какво се дължи този нейн душевен подем?

Знайно е, а тогава това обстоятелство се признавало от всички, че философът по начало заема по-високо място, понеже превъзхожда т.н. обикновени хора, примерно със отдадеността си на интелектуални занимания и пр. Той един вид е, както казваме у нас, "издигнат", а пък хора като онази жена, без особени претенции, са някак си "принизени", т.е. заемат значително по-ниско място. Вероятно точно затова и толкова се радват когато им се удаде случай да видят, че някой, който е по-горе от тях, пада до тяхното ниво, а пък ентусиазмът им става още по-силен когато открият, че е паднал дори по-ниско и от тях. По тази логика, щом им е толкова радостно да гледат как някой пада от високото, явно на същите хора им е крайно мъчно да гледат когато някой се издига нагоре, един вид се възвисява над тях, расте и пр. Вероятно завистта е причина за това самоизмъчване, което, твърдят, особено по нашите предели било крайно много разпространено.

Това е моето кратко тълкуване. Хегел поставил на мястото тия хора, като изтъкнал обстоятелството, че те, понеже са доста ниско, на най-ниското, именно на дъното на самата дупка, наистина няма как да им се случи такова нещо, да паднат в нея. Така че и едва ли има на какво особено да се смеят и радват толкова. А относно издигането нагоре на по-кадърните и смисъла на съпровождащите този възход първични емоции в душите на хората от т.н. простолюдие, искам да отбележа още нещичко, което според мен е важно.

Когато гледаш как някой се издига над теб, заема по-високо място в някакво отношение, работи, стреми се и започва да те превъзхожда, ти имаш две възможности за реакция. Едната, казахме, е най-разпространената. Тя се свежда до това да започнеш да му завиждаш, да започнеш да се измъчваш от болезнени чувства на злоба, завист и пр. Другият, значително по-рядък вариант, е да му се радваш, понеже този човек ти дава пример, че и ти, ако се стегнеш и започнеш да работиш, също можеш да заемеш едно по-високо и достойно място. В този случай ефектът на случващото се е ползотворен, здрав и градивен, докато в първия случай човек просто се разлага от безсилна злоба и завист.

Та тия, които се радват и ентусиазират, когато видят примера на човек, който със собствени сили постига и преживява своя възход, никога няма да се радват, когато видят, че някой, заемащ по-високо място от тях, се подхлъзне и започне да пада; напротив, предполагам, съвсем няма да им е приятно това. Ако душата им не е изродена де, защото други биха се радвали неимоверно, понеже на тях самите още не им се е случило да паднат, поради което поне временно ще са по-горе от падащия. Нищо не пречи, разбира се, падналите веднъж от по-високо да опитат отново да се издигнат, стига да са им останали здрави кокали, понеже падането отгоре съвсем не е безболезнено и неопасно.

Ето така тече животът ни. Някои се издигат, други пропадат. Някои се радват на чуждите нещастия, на други им е мъчно. Някои се радват на чуждия възход, други тъгуват, завиждат и злобеят. Едни хора, които са по-скоро малцинство, когато видят издигнал се, постигнал много човек, не му завиждат, ами се ентусиазират и те да постигнат максималното: понеже той със своя пример им показва, че това и за тях, пък и по принцип, е възможно. Просто трябва да узнаем къде се намираме и да си изработим автентично и адекватно спрямо собствената ситуация отношение. Грозно е като си най-долу да се хващаш за корема и да се радваш и смееш неудържимо като видиш човек, намиращ се по-горе от теб, да пада.

Да, наистина, погрижи се първом за себе си. Остави другите да живеят както намерят за добре. Свидетелство за израждане на душата са тия нездрави и грозни реакции. Лошо е това, че у нас мнозинството изглежда е овладяно точно от тях. И че само малцина са ония, които разбират смисъла и се стремят да заемат онова място, което са заслужили, което отговаря на способностите им. Не е добре, че около нас има толкова малко благородни хора, истински силни личности, хора с благородни души. И е неприятно когато човек разбира, че т.н. "маса" от посредствености и нещожества доминира и налага своите вкусове върху цялата общност. Такива общности просто няма как да чакат просперитет и добруване.

И няма да го дочакат докато благородните и силни личности не заемат полагащото им се високо и достойно място, което може да помогне за облагородяването и на цялата нация. Докато не привикнем да ценим истински способните и инициативните, докато не започнем да им се възхищаваме, докато продължаваме да се радваме на провалите им, да не чакаме добро...

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Добави в Svejo