Ако парламентарните избори са утре, за кого да гласуваме?

В блога на Иво Инджев, в коментарите към статията му "В театъра на неестествения подбор журналистите ги делят на галерия и велможи от ложата" някакъв Стоянов задава на домакина именно горния въпрос. Задаването на звучащия някак си злокобно въпрос - зер, ний, страдающите българи, до такава степен се чувстваме оставени на произвола, че вече даже нямаме и за кой да гласуваме!!! - обаче стана в един особен контекст, за който съм длъжен да дам известни пояснения.

Мен и моят блог същият човек, заел позата на съдник, набързо туря на мястото със следните думи:

Радо е отчаян от безизходицата, в която се намираме, а вие му предлагате някакви философски съждения без всякакъв смисъл. Нека и останалите да посетят вашия блог и прочетат изказванията на посетителите, за да не бъда голословен в упреците. Не съм философ, а обикновен инженер и не мога да проникна в дълбините на мисълта ви, но хората се нуждаят от конкретни отговори, а не от имагинерни съждения за лаещи кучета и бягащи камили. Защото, ако вие се оприличавате на лаещо куче, ние не сме камили и затова се огледайте по кого лаете.

Визираното "съждение без никакъв смисъл", което съм предложил на Радо малко по-горе в коментарите, е следното:

Г-н Радо, всяка промяна е първо промяна в духовете, съзнанията и настроенията. А тук, в блоговете, където се е приютило свободното слово напоследък, се прочистват и шлифоват ония настроения, които после по невидими канали ще овладеят все повече човешки същества и съзнания. Иска се обаче време, а промяната е наложителна именно сега, в този момент. Оттук иде трагичния оттенък на настроенията по блоговете, който се осъзнава като безсилие нещо да променим: кучетата си лаят, керванът си върви…

Обаче не е така: понякога яростно лаещите кучета може така да уплашат камилите, че побеснелите вече камили да разнищят и разпердушинят и кервана, и керванджиите, и скъпите им стоки. Камилите в тази метафора представят именно нашите инертни объркани “масови съвременници”, за разбунването на които се иска понякога не просто и само бесно лаещи кучета, ами и остен, с който да ги ръгат, и жило, с което да ги жилят.

Тази според мен е ролята на блогърите, пък и на автентичните журналисти като г-н Инджев…

Та горе-долу в този контекст лицето Стоянов зададе своя въпрос "Ако парламентарните избори са утре, за кого да гласуваме?", по който настоятелно моли Иво Инджев да се произнесе. Аз пък ще отговоря на въпроса му ей-така, без да ме е молил, понеже въпросът му ми се видя интересен. Тоест, предразполагащ ме да кажа отново своите "съждения без никакъв смисъл". Впрочем, не знам това лице дали си дава сметка какво казва, но да разсъждаваш упорито, пък в съжденията ти да няма абсолютно никакъв смисъл, предполагам, е някакъв своеобразен връх в изкуството на нищонеказването. С една дума, успял съм да победя безспорния лидер в туй отношение у нас, именно г-н Президента на България Гоце Първанов!

Но шегата настрана, нека да подходя по-сериозно, защото така зададен, въпросът ми прозвуча някак си прочувствено, подобно на зов на отчаяна и жадно търсеща истината душа. Не знае човекът за кой да гласува, и моли някой да му помогне. Забележете обаче, не пита "За кой, г-н Инджев, да гласувам?", не поставя въпроса си в единствено число, а го поставя от името на всички такива като него, от името не незнаещото за кого да гласува и страдащо поради това целокупно българско природонаселение, което обстоятелство именно ме и подтикна да опитам да му отговоря.

Жестокият същински проблем на този тип хора, който олицетворява, без да си дава сметка за това, лицето Стоянов, е следният. Той, ето в горния пример, не намирал никакъв смисъл в моите разсъждения. Не казва обаче: "Не откривам и не намирам там никакъв смисъл!", не казва още по-ясното: "Не разбирам нищо, моля ви, помогнете ми да разбера!", а категорично отсъжда: "Там няма никакъв смисъл, туй е безсмислица!". Оказва се, значи, че хората от този тип са склонни да придадат на своето лично неразбиране статуса на "всеобщо", а пък себе си обявяват, ни повече, ни по-малко, за вестители на страдающото - поради обзелото нацията ни безсмислие! - отчаяно природонаселение. Накратко казано, вместо да признае, че не разбира, този човешки тип мълви в несвяст: "Това е неразбираемо!". В тази връзка как ви звучи вече въпроса: "Ако парламентарните избори са утре, за кого да гласуваме?"?

Ами звучи така, че задаващият въпроса уж го задава, уж пита, ала всъщност го задава ей-така, формално; а иначе той, разбира се, прекрасно знае отговора: няма за кой да гласуваме ний, страдающите, окаяните, незнаещите, неразбиращите и пр. избиратели! Като си втълпиш, че всичко знаеш и от всичко разбираш - само дето не знаеш и няма да признаеш никога само това, че не знаеш и не разбираш нищо! - като се вманиачиш, че знаеш предварително отговорите дори на въпросите, които задаваш ей-сега, то на тази база страничният наблюдател на случващото се няма как да не се запита неизбежно: а има ли изобщо смисъл да се разговаря с такива хора? Хем знаят отговорите на всички въпроси, хем питат само и само да изобличат после в незнание ония, които се вържат да им отговарят, хем са високомерни до немай къде, хем пък се представят и за страдающи, за нещо като неразбрани от поколенията титани на българщината - как ви звучи всичко това?!

Но да оставя тия психологически моменти, и с оглед да не стане прекалено дълъг моя коментар, нека въпреки всичко да дам един свой отговор на горния въпрос. И то независимо от съзнанието, че за задалият въпроса специално едва ли моят отговор има някаква цена. Ще му кажа ето това:

Аз, господине, не съм като вас инженер, аз съм философ. И ще ви отговоря философски, сиреч по най-човешки начин. Ето как виждам аз въпроса ви и какво считам за нужно да ви кажа в тази връзка:

Това за кой ще "гласувате" е въпрос на индивидуален и свободен избор, драги ми господине. Затова е нормално да запитате не "За кой ний, българите, да гласуваме?", а "За кой да гласувам аз, не виждащият в момента достойни за моето доверие политици?". Защото опазил ни Бог ний, българите, всинца до един, да започнем да гласуваме все еднакво, все за една и съща партия или политик - както правят руснаците вече, впрочем. Та ако въпросът е правилно поставен, има надежда, че може да му се отговори. На неправилно поставените въпроси или няма отговори, или са възможни само неправилни отговори. Ето, аз ще опитам да ви помогна в затруднението ви.

Оня, който не знае за кой да гласува, явно не разбира какво изобщо става, каква е ситуацията в страната ни. Да ви обясня каква е ситуацията така, както аз я виждам, сам разбирате, е дълга тема. Ако искате да разберете как аз мисля, поразлистете блога ми, от него можете да научите моето виждане, моите оценки и позиции. Аз не ви задължавам и вие да възприемете всичко като мен, нямам това право и тази възможност. Но моето разбиране може да е някакъв ориентир за вас и вие да си изработите собствена позиция към случващото се, опонирайки ми. И на тази основа да си извлечете извода за кой си струва да гласувате.

Аз примерно много добре зная за кой да гласувам. Зная на кой от политиците мога да имам доверие и кой заслужава да го подкрепя. Зная и коя е партията, която съм готов за упълномощя да защищава моите позиции в Парламента. Винаги, на всички избори досега, съм подкрепял определена политика, определена стояща в основата й ценностност, определена политическа линия и философия. Искал съм да видя България като страна, която е устроена по европейските и демократични правила. Доста от моите желания вече са постигнати, но въпреки това сега страната ни се намира в ужасна криза: виждате, че дори самата Европа осъжда днешното управление. Ето защо аз ще подкрепя неговата алтернатива. Ще подкрепя партиите, които се смятат за привърженички на дясната политическа философия и програма. Какво означава това, драги ми господине, трябва да научите сам. Ако искате, питайте, ще ви отговоря. Готов съм да разговарям по тия теми с всеки. Затова и пиша своя блог.

Намеквам за това, което е фундаментално изискване за да реши един човек за кого си струва да гласува. И то е: трябва да имате ясно съзнавани ценности. Според които твърдо знаете, че трябва да бъде устроен и подреден живота ни. Ако един човек няма такива ценности, тогава той няма как да знае за кой следва да гласува. Изглежда Вас Ви е сполетяло точно това.

Зная добре, и съм го писал, че кризата на българската демокрация в корена си е ценностна. Тоест мнозинството от българите още не са решили какво точно искат, как си представят живота, дезориентирани са, на нищо не вярват, объркани са, и дори са възвели собствената си обърканост в ранга на някаква перверзна добродетел. Това ви е сполетяло и вас. По тази причина и не схващате, предполагам, какво ви говоря и сега. Постарайте се, господине, да сложите ред в съзнанието си. Длъжни сте да направите това, да намерите на всяко нещо неговото място. Едва на тази основа ще можете да решите и такъв прост въпрос какъвто е въпроса за кой мога и трябва да гласувам. (Впрочем, и И.Бедров тази сутрин гледам поставя проблем, така или иначе свързан с актуалния политически пейзаж у нас в навечерието на изборите.)

Аз добре зная - и с това завършвам - че много и дори почти всички от кандидатите за властта у нас не са достойни за моя глас и за моето доверие. Зная и това, че политиците не са ангелчета, пърхащи с крилца и творящи само добро. Зная, че те са хора, каквито сме всички ние, с недостатъци и дефекти. Но и с някакви добродетели. Съвършени хора няма, значи не бива да се мисли, че всички политици са... сатани, или маскари, или както искате там го наречете.

Всеки избор е риск. Народът казва на младежите, които искат да се женят: твоята е все едно че си бръкнал в торба със... змии, която те клъвне, нея ще измъкнеш от торбата. И с нея трябва след това да живееш цял живот. А за политическия избор не е така, през 4 години имаш възможността отново да бъркаш в торбата. Политиците дали са змии като... жените не е много сигурно. Но във всеки случай сам виждате, че тази басня за торбата със змии добре илюстрира доколко нашият народ не разбира какво е избор, сиреч какво е това свобода. Тук ни е главният проблем на нас, българите - като индивиди и като нация. Но това е друга и огромна тема.

А с казаното надявам се съм ви помогнал донякъде да се ориентирате в сложността на ситуацията, в която се намира всеки избирател. Не е лесно, но претендиращата за зрялост личност трябва да умее по принцип да решава и предприема къде-къде по-трудни избори. И то всекидневно, касаещи собствения й живот. Така че да се оплаквате, че не можете да намерите достойни за вашия глас политик или партия означава според мен само това, че лично вие тъкмо себе си прекалено много сте склонен да се превъзнасяте: като сте толкова умен, добър и разбиращ, станете тогава политик, хайде, какво ви пречи?! Тъкмо тогава неразбиращите като вас да има за кой да гласуват, да имат своя алтернатива. Да видим тогава как ще ги убедите да гласуват за вас щом сте толкова проницателен, претенциозен, сведущ за всичко, ала и крещящо... неразбиращ, а отгоре на всичко - и в резултат на това! - и... от всичко недоволен!

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Добави в Svejo