Преди седмица, непоследствено преди заминаването ми за Виена, един загрижен за ситуацията у нас и по същество анонимен гражданин (в интернет е известен с ника Rado) се свърза с мен по Скайпа и проведе с мен интересен и крайно показателен разговор. След известен размисъл сметнах, че е полезно да публикувам поне част от този разговор. Сега публикувам най-важното в разговора ни според мен именно като изследователски материал за най-различни търсения, размисли и преценки:
Rado каза: Здравей, Ангеле. Задаваш в блога си едни въпроси и търсиш отговора другаде, а причината е в самия теб...
Ангел Грънчаров каза: Здрасти, как така причината да е в мен самия?
Rado каза: Аз от доста време се чудя защо е това скрито негативно отношение към теб. Наблюдавах, четох. И в крайна сметка го видях...
Ангел Грънчаров каза: И коя е причината?
Rado каза: Решил си по някаква неясна за мен причина да носиш върху себе си недоволството от един много мразен човек. И то по начин, който не оставя място за спор.
Ангел Грънчаров каза: за истината си струва човек да приеме известни малки неудобства; също никъде не е доказано, че трябва да се опитвам да съм приятен някому.
Rado каза: Ха, за истината! Това е твоята истина! Ти не я подлагаш на съмнение. Вярваш, както хората вярват в Господ. Но "нашият човек" е много далеч от представата за Господ.
Ангел Грънчаров каза: Не, ако нещо е истина, то е истина за всички, дори и за ония, които си позволяват да не я приемат; няма "моя" и "твоя" истина, няма много "истини". Ако има много "истини", това значи, че всъщност няма никаква истина, помисли малко.
Rado каза: Виж, за 2 г. всякакви хора с всякакви аргументи не са успели да те разубедят. И аз няма успея. Дори не се опитвам.
Ангел Грънчаров каза: не, въпросът е принципен, философски, това за истината е най-фундаментален въпрос.
Rado каза: Просто забелязах, че се чудиш каква е тази стена от мълчание, която те обгражда. И реших, че мога да опитам да ти отговоря.
Ангел Грънчаров каза: то се дължи просто на това, че мнозинството съвсем не си дава труда да разбере това, което пиша. За мълчанието става дума.
Rado каза: А, четат те много хора. Но е странно при всеки удобен случай да им навираш в очите Костов. Мисля си, че твоята собствена позиция е не по-малко правдива и уместна от тази на Костов.
Ангел Грънчаров каза: А ти по принцип как смяташ са посрещали у нас винаги хора, които казват нещо необичайно?! Винаги е било така, обграждали са ги с мълчание; мълчанието за мен е знак, че вървя във вярната покака; ако ми ръкопляскаха, както ръкопляскат на други, тогава явно щях да съм изневерил на истината.
Rado каза: Ти сякаш използваш неговия авторитет, за да подкрепиш тезите си. А всъщност вместо да печелиш доверия, така го губиш.
Ангел Грънчаров каза: Костов, впрочем, съвсем не е "бита карта", както послушните медии се мъчат да внушат на немислещото мнозинство.
Rado каза: Добре, но защо ти е?
Ангел Грънчаров каза: ако погледнем обективно, той е най-интелигентен и разбиращ политик и държавник у нас, който при това има и някакви по-възвишени ценности.
Rado каза: Пътят към ада е постлан с добри намерения. Опитай се да ме разбереш.
Ангел Грънчаров каза: Наистина защо ми е? У нас всички се чувстват длъжни да хвърлят камък по падналия. Странно е да симпатизираш на падналия, къде е тук келепира?! Това косвено потвърждава, че други са моите подбуди...
Rado каза: Не подлагам на съмнение качествата на Костов. Даже мисля, че е незаслужено очернен. Приписват му се грехове, които са нелепи. Но, първо, той си има своите слабости. Сериозни слабости. И, второ, ще ти отнеме години да реабилитираш образа му
Ангел Грънчаров каза: Не съм твърдял никога, че Костов е безгрешен; аз много съм писал за грешките му. Той сам е говорил за това. Не, аз нямам претенция да чистя образа му; времето ще постави всяко нещо на неговото място.
Rado каза: Е, имаш избор...
Ангел Грънчаров каза: просто ние, философите, имаме за задача да казваме неща, до които мнозинството достига доста по-късно и бавно; ако не го правим, ако не изпреварваме "масовите настроения", тогава не сме никакви философи
Rado каза: Ами ако грешиш?
Ангел Грънчаров каза: сега е излишно да говорим за тия неща, има време да се разбере; но ти благодаря за това, че изказа открито впечатлението си. За мен това наблюдение е ценно.
Rado каза: Моля.
Ангел Грънчаров каза: Да, възможно е да греша, но е възможно и да не греша; никога критерий за истинност не е това колко хора мислят нещо; критерият е дали мислят.
Rado каза: Да те попитам нещо друго.
Ангел Грънчаров каза: Понякога или дори много често прави са не мнозинствата, а единици, отделни индивиди. Питай.
Rado каза: Има ли в теб някакво напрежение към хората? Имам предвид тези, дето обвиняваш, че не мислят.
Ангел Грънчаров каза: как така напрежение?
Rado каза: Не знам как по-точно да го опиша.
Ангел Грънчаров каза: аз да съм напрегнат или те? :-)
Rado каза: Ти. Изнервя ли те апатията им?
Ангел Грънчаров каза: Не, аз цял живот се занимавам със спорове, дискусии, така че съм привикнал, на нищо вече не се учудвам, за мен това всичко е интелектуална игра, от която получавам удоволствие.
Rado каза: Добре, нека ти кажа нещо.
Ангел Грънчаров каза: на моменти, разбира се, ми е неприятно, не съм мазохист; но като се замисля, разбирам, че те всъщност нямат друг избор; мълчанието в случая означава липса на аргументи. Но понеже предпочитат по-скоро да умрат, отколкото да признаят, че не са прави, затова мълчат; разбирам ги, човешко е.
Rado каза: Можеш да водиш дори таралеж, ако го пипаш по посока на бодлите. Но опитай да погалиш коте срещу косъма и ще настръхне. Ако наистина обичаш хората, защо ги настъпваш по егото им?
Ангел Грънчаров каза: има два вида хора, конформисти и неконформисти, другояче казано, нагаждачи и "конфликтни"; аз генетически съм устроен да не се нагаждам към мнозинството, а да го дразня.
Rado каза: Ех, ще ти дам друг пример.
Ангел Грънчаров каза: Защото пред истината всяко его, дори и най-горделивото, трябва да отстъпи - и то за неговото собствено добро.
Rado каза: Опитваш да нахраниш злоядо дете. Дали ще му тъпчеш насила банана в устата? Макар че е за негово добро. Или ще измислиш начин да го накараш да поиска да яде банан. Ако го караш насила, то няма да те обича, няма да те слуша, ще ти прави напук. Недей с лошо.
Ангел Грънчаров каза: Никому нищо не налагам, впрочем, не знам дали си забелязал, аз просто казвам какво мисля и съм доста диалогичен; защо имаш впечатлението че съм искал някого да храня с отвратителна за него храна?! Нека, но когато огладнее, само ще посегне към банана, който в моите ръце му се е видял отвратителен.
Rado каза: Е, разбира се, изборът си е твой.
Ангел Грънчаров каза: Така е, аз съм достатъчно възрастен човек, за да се променям току-така; На колко си години?!
Rado каза: Аз не съм толкоз възрастен ;)
Ангел Грънчаров каза: Интересно ми е.
Rado каза: Под 30.
Ангел Грънчаров каза: Аз никога даже на много по-млади от мен не съм им давал съвети; сам казваш, остави човека да прави каквото намира за добре.
R. каза: Всъщност въобще не очаквам от теб да се променяш. Харесва ми, че си така борбен и критичен към простотиите на управниците.
Ангел Грънчаров каза: аз съм живял два пъти колкото теб; човек не може да се променя току-така, заради нечий съвет.
Rado каза: Но ако си коригираш отношението към обикновените хора, ще си по-успешен.
Ангел Грънчаров каза: Нормално е човек да има принципи, на които държи и от които няма да отстъпи никога. Аз спрямо обикновените хора съм твърде човечен, мен ме мразят, ако си го забелязал, необикновено претенциозни хора, които не търпят някой да им каже, че грешат.
Rado каза: Защо всякакви инициативи увисват безпомощно във въздуха?
Ангел Грънчаров каза: Много работи можем да направим. Но има страшно мощни психологически бариери и пречки по мое виждане.
Rado каза: Ние сами сме си пречка. Нашата сила е и наша слабост.
Ангел Грънчаров каза: Именно.
Rado каза: Имам предвид тези, по-активните. Имаме си принципи и сме неотстъпчиви.
Ангел Грънчаров каза: Най-долнопробен егоцентризъм и пошъл индивидуализъм.
Rado каза: Индивидуалисти сме. А, изпревари ме! Ама защо да е пошъл?
Ангел Грънчаров каза: Защото ако не беше пошъл, щяхме да се подкрепяме, нищо че някой, който не ни е съвсем приятен, го е предложил.
Rado каза: Това е едната страна на нещата. Обаче помисли. Този някой, дето не ти е съвсем симпатичен, има някаква ценност, която не споделяш.
Ангел Грънчаров каза: Имаме атомизирано общество.
Rado каза: И си казваш - ако подкрепя човека, излиза, че подкрепям цялата му линия на мислене. Много ми се иска да можехме да се обедняваме около конкретни, изчистени идеи
Ангел Грънчаров каза: има неща, които, въпреки различията помежду ни, могат и трябва да ни обединят. Трябва да се правят компромиси; нормално е, че сме различни, напротив даже, много е добре, че не сме еднакви, аз не разбирам какво е смущаващото тук?!
Rado каза: Ето, сам го виждаш.
Ангел Грънчаров каза: Приемаш другия какъвто е, това е първото.
Rado каза: По-натрапчив пример от твоите блогове не мога да измисля в момента. Пишеш неща, които много хора си мислят.
Ангел Грънчаров каза: Ако зачиташ свободата му, остави го да си бъде какъвто иска.
Rado каза: Обаче виждат "Костов" и им се задейства придобития рефлекс за отхвърляне.
Ангел Грънчаров каза: моите блогове са точен израз на мен самия, на личността ми. Трябва да ме приемат с Костов, иначе не става :) Аз не ги карам да се отказват от идолите си. ;)
Rado каза: Ами караш ги: откажете се от простотията. ;) На много хората тя им е идол.
Ангел Грънчаров каза: Всеки си носи собствената простотия, впрочем. Значи хора, които са обявени за "костовисти", по твоему излиза, са нещо като прокажени?! И трябва да бъдат отблъснати?
Rado каза: Мене не ме бърка чак толкова. Макар че не ми и харесва особено. Но да, за много хора това е като някаква гадна болест.
Ангел Грънчаров каза: всеки си има накякви политически пристрастия или "слабости", това е естествено. Ако обаче примаме някакви ценности на демокрацията, какво пречи въпреки различията да си взаимодействаме?!
Rado каза: Всъщност, струва ми се, че много хора изпитват към Костов горе-долу същото, което аз към комунизма. Емоционално отвращение. Как сме стигнали дотук е дълга тема, но е факт.
Ангел Грънчаров каза: Там им е проблема на тия хора, оставили са се пропагандата да им внуши някои предразсъдъци спрямо Костов. Тия, дето се отвращават и гнусят към Костов, просто имат извратени вкусове; едва ли можеш да си отвратен към комунизма толкова, колкото съм отвратен аз, защото съм го живял;
Rado каза: И аз съм го живял, макар и за кратко.
Ангел Грънчаров каза: а Костов и такива като Костов разрушиха комунизма. Затова ги и мразят толкова. Аз тия неща съм ги описал най-внимателно в последната си книга.
Rado каза: Впрочем, къде се продават твоите книги?
Ангел Грънчаров каза: В книжарниците ХЕЛИКОН. Май само там. И в полиграфическия комбинат, на книжната борса, на щанда на изд. Изток-Запад.
Rado каза: Изглежда, свободното слово си е намерило подслон предимно из разни блогове.
Ангел Грънчаров каза: Във всеки човек има безкрайно ценни неща, ако се добереш до тях
Rado каза: Виж, това ти е много добра мисъл...
Ангел Грънчаров каза: и ако му позволиш да ти ги открие... ако го предразположиш. Искам само нещо да кажа накрая.
Rado каза: Да?
Ангел Грънчаров каза: В интернет всеки човек неизвестно защо е приел някакъв образ. Истинският човек винаги е нещо повече от своя интернетен образ. Хубаво е това да се има предвид. Просто защото човек трудно може да изрази себе си в цялото богатство от свои качества.
Rado каза: В смисъл, че на живо си много страшен?
Ангел Грънчаров каза: Не, страшен съм в интернет :-)
Rado каза: :)
Ангел Грънчаров каза: Е, приятно ми беше, поговорихме си...
Rado каза: И на мен. Лек път.
Ангел Грънчаров каза: Мерси, всичко добро и до нови срещи.
Rado каза: Здравей, Ангеле. Задаваш в блога си едни въпроси и търсиш отговора другаде, а причината е в самия теб...
Ангел Грънчаров каза: Здрасти, как така причината да е в мен самия?
Rado каза: Аз от доста време се чудя защо е това скрито негативно отношение към теб. Наблюдавах, четох. И в крайна сметка го видях...
Ангел Грънчаров каза: И коя е причината?
Rado каза: Решил си по някаква неясна за мен причина да носиш върху себе си недоволството от един много мразен човек. И то по начин, който не оставя място за спор.
Ангел Грънчаров каза: за истината си струва човек да приеме известни малки неудобства; също никъде не е доказано, че трябва да се опитвам да съм приятен някому.
Rado каза: Ха, за истината! Това е твоята истина! Ти не я подлагаш на съмнение. Вярваш, както хората вярват в Господ. Но "нашият човек" е много далеч от представата за Господ.
Ангел Грънчаров каза: Не, ако нещо е истина, то е истина за всички, дори и за ония, които си позволяват да не я приемат; няма "моя" и "твоя" истина, няма много "истини". Ако има много "истини", това значи, че всъщност няма никаква истина, помисли малко.
Rado каза: Виж, за 2 г. всякакви хора с всякакви аргументи не са успели да те разубедят. И аз няма успея. Дори не се опитвам.
Ангел Грънчаров каза: не, въпросът е принципен, философски, това за истината е най-фундаментален въпрос.
Rado каза: Просто забелязах, че се чудиш каква е тази стена от мълчание, която те обгражда. И реших, че мога да опитам да ти отговоря.
Ангел Грънчаров каза: то се дължи просто на това, че мнозинството съвсем не си дава труда да разбере това, което пиша. За мълчанието става дума.
Rado каза: А, четат те много хора. Но е странно при всеки удобен случай да им навираш в очите Костов. Мисля си, че твоята собствена позиция е не по-малко правдива и уместна от тази на Костов.
Ангел Грънчаров каза: А ти по принцип как смяташ са посрещали у нас винаги хора, които казват нещо необичайно?! Винаги е било така, обграждали са ги с мълчание; мълчанието за мен е знак, че вървя във вярната покака; ако ми ръкопляскаха, както ръкопляскат на други, тогава явно щях да съм изневерил на истината.
Rado каза: Ти сякаш използваш неговия авторитет, за да подкрепиш тезите си. А всъщност вместо да печелиш доверия, така го губиш.
Ангел Грънчаров каза: Костов, впрочем, съвсем не е "бита карта", както послушните медии се мъчат да внушат на немислещото мнозинство.
Rado каза: Добре, но защо ти е?
Ангел Грънчаров каза: ако погледнем обективно, той е най-интелигентен и разбиращ политик и държавник у нас, който при това има и някакви по-възвишени ценности.
Rado каза: Пътят към ада е постлан с добри намерения. Опитай се да ме разбереш.
Ангел Грънчаров каза: Наистина защо ми е? У нас всички се чувстват длъжни да хвърлят камък по падналия. Странно е да симпатизираш на падналия, къде е тук келепира?! Това косвено потвърждава, че други са моите подбуди...
Rado каза: Не подлагам на съмнение качествата на Костов. Даже мисля, че е незаслужено очернен. Приписват му се грехове, които са нелепи. Но, първо, той си има своите слабости. Сериозни слабости. И, второ, ще ти отнеме години да реабилитираш образа му
Ангел Грънчаров каза: Не съм твърдял никога, че Костов е безгрешен; аз много съм писал за грешките му. Той сам е говорил за това. Не, аз нямам претенция да чистя образа му; времето ще постави всяко нещо на неговото място.
Rado каза: Е, имаш избор...
Ангел Грънчаров каза: просто ние, философите, имаме за задача да казваме неща, до които мнозинството достига доста по-късно и бавно; ако не го правим, ако не изпреварваме "масовите настроения", тогава не сме никакви философи
Rado каза: Ами ако грешиш?
Ангел Грънчаров каза: сега е излишно да говорим за тия неща, има време да се разбере; но ти благодаря за това, че изказа открито впечатлението си. За мен това наблюдение е ценно.
Rado каза: Моля.
Ангел Грънчаров каза: Да, възможно е да греша, но е възможно и да не греша; никога критерий за истинност не е това колко хора мислят нещо; критерият е дали мислят.
Rado каза: Да те попитам нещо друго.
Ангел Грънчаров каза: Понякога или дори много често прави са не мнозинствата, а единици, отделни индивиди. Питай.
Rado каза: Има ли в теб някакво напрежение към хората? Имам предвид тези, дето обвиняваш, че не мислят.
Ангел Грънчаров каза: как така напрежение?
Rado каза: Не знам как по-точно да го опиша.
Ангел Грънчаров каза: аз да съм напрегнат или те? :-)
Rado каза: Ти. Изнервя ли те апатията им?
Ангел Грънчаров каза: Не, аз цял живот се занимавам със спорове, дискусии, така че съм привикнал, на нищо вече не се учудвам, за мен това всичко е интелектуална игра, от която получавам удоволствие.
Rado каза: Добре, нека ти кажа нещо.
Ангел Грънчаров каза: на моменти, разбира се, ми е неприятно, не съм мазохист; но като се замисля, разбирам, че те всъщност нямат друг избор; мълчанието в случая означава липса на аргументи. Но понеже предпочитат по-скоро да умрат, отколкото да признаят, че не са прави, затова мълчат; разбирам ги, човешко е.
Rado каза: Можеш да водиш дори таралеж, ако го пипаш по посока на бодлите. Но опитай да погалиш коте срещу косъма и ще настръхне. Ако наистина обичаш хората, защо ги настъпваш по егото им?
Ангел Грънчаров каза: има два вида хора, конформисти и неконформисти, другояче казано, нагаждачи и "конфликтни"; аз генетически съм устроен да не се нагаждам към мнозинството, а да го дразня.
Rado каза: Ех, ще ти дам друг пример.
Ангел Грънчаров каза: Защото пред истината всяко его, дори и най-горделивото, трябва да отстъпи - и то за неговото собствено добро.
Rado каза: Опитваш да нахраниш злоядо дете. Дали ще му тъпчеш насила банана в устата? Макар че е за негово добро. Или ще измислиш начин да го накараш да поиска да яде банан. Ако го караш насила, то няма да те обича, няма да те слуша, ще ти прави напук. Недей с лошо.
Ангел Грънчаров каза: Никому нищо не налагам, впрочем, не знам дали си забелязал, аз просто казвам какво мисля и съм доста диалогичен; защо имаш впечатлението че съм искал някого да храня с отвратителна за него храна?! Нека, но когато огладнее, само ще посегне към банана, който в моите ръце му се е видял отвратителен.
Rado каза: Е, разбира се, изборът си е твой.
Ангел Грънчаров каза: Така е, аз съм достатъчно възрастен човек, за да се променям току-така; На колко си години?!
Rado каза: Аз не съм толкоз възрастен ;)
Ангел Грънчаров каза: Интересно ми е.
Rado каза: Под 30.
Ангел Грънчаров каза: Аз никога даже на много по-млади от мен не съм им давал съвети; сам казваш, остави човека да прави каквото намира за добре.
R. каза: Всъщност въобще не очаквам от теб да се променяш. Харесва ми, че си така борбен и критичен към простотиите на управниците.
Ангел Грънчаров каза: аз съм живял два пъти колкото теб; човек не може да се променя току-така, заради нечий съвет.
Rado каза: Но ако си коригираш отношението към обикновените хора, ще си по-успешен.
Ангел Грънчаров каза: Нормално е човек да има принципи, на които държи и от които няма да отстъпи никога. Аз спрямо обикновените хора съм твърде човечен, мен ме мразят, ако си го забелязал, необикновено претенциозни хора, които не търпят някой да им каже, че грешат.
Rado каза: Защо всякакви инициативи увисват безпомощно във въздуха?
Ангел Грънчаров каза: Много работи можем да направим. Но има страшно мощни психологически бариери и пречки по мое виждане.
Rado каза: Ние сами сме си пречка. Нашата сила е и наша слабост.
Ангел Грънчаров каза: Именно.
Rado каза: Имам предвид тези, по-активните. Имаме си принципи и сме неотстъпчиви.
Ангел Грънчаров каза: Най-долнопробен егоцентризъм и пошъл индивидуализъм.
Rado каза: Индивидуалисти сме. А, изпревари ме! Ама защо да е пошъл?
Ангел Грънчаров каза: Защото ако не беше пошъл, щяхме да се подкрепяме, нищо че някой, който не ни е съвсем приятен, го е предложил.
Rado каза: Това е едната страна на нещата. Обаче помисли. Този някой, дето не ти е съвсем симпатичен, има някаква ценност, която не споделяш.
Ангел Грънчаров каза: Имаме атомизирано общество.
Rado каза: И си казваш - ако подкрепя човека, излиза, че подкрепям цялата му линия на мислене. Много ми се иска да можехме да се обедняваме около конкретни, изчистени идеи
Ангел Грънчаров каза: има неща, които, въпреки различията помежду ни, могат и трябва да ни обединят. Трябва да се правят компромиси; нормално е, че сме различни, напротив даже, много е добре, че не сме еднакви, аз не разбирам какво е смущаващото тук?!
Rado каза: Ето, сам го виждаш.
Ангел Грънчаров каза: Приемаш другия какъвто е, това е първото.
Rado каза: По-натрапчив пример от твоите блогове не мога да измисля в момента. Пишеш неща, които много хора си мислят.
Ангел Грънчаров каза: Ако зачиташ свободата му, остави го да си бъде какъвто иска.
Rado каза: Обаче виждат "Костов" и им се задейства придобития рефлекс за отхвърляне.
Ангел Грънчаров каза: моите блогове са точен израз на мен самия, на личността ми. Трябва да ме приемат с Костов, иначе не става :) Аз не ги карам да се отказват от идолите си. ;)
Rado каза: Ами караш ги: откажете се от простотията. ;) На много хората тя им е идол.
Ангел Грънчаров каза: Всеки си носи собствената простотия, впрочем. Значи хора, които са обявени за "костовисти", по твоему излиза, са нещо като прокажени?! И трябва да бъдат отблъснати?
Rado каза: Мене не ме бърка чак толкова. Макар че не ми и харесва особено. Но да, за много хора това е като някаква гадна болест.
Ангел Грънчаров каза: всеки си има накякви политически пристрастия или "слабости", това е естествено. Ако обаче примаме някакви ценности на демокрацията, какво пречи въпреки различията да си взаимодействаме?!
Rado каза: Всъщност, струва ми се, че много хора изпитват към Костов горе-долу същото, което аз към комунизма. Емоционално отвращение. Как сме стигнали дотук е дълга тема, но е факт.
Ангел Грънчаров каза: Там им е проблема на тия хора, оставили са се пропагандата да им внуши някои предразсъдъци спрямо Костов. Тия, дето се отвращават и гнусят към Костов, просто имат извратени вкусове; едва ли можеш да си отвратен към комунизма толкова, колкото съм отвратен аз, защото съм го живял;
Rado каза: И аз съм го живял, макар и за кратко.
Ангел Грънчаров каза: а Костов и такива като Костов разрушиха комунизма. Затова ги и мразят толкова. Аз тия неща съм ги описал най-внимателно в последната си книга.
Rado каза: Впрочем, къде се продават твоите книги?
Ангел Грънчаров каза: В книжарниците ХЕЛИКОН. Май само там. И в полиграфическия комбинат, на книжната борса, на щанда на изд. Изток-Запад.
Rado каза: Изглежда, свободното слово си е намерило подслон предимно из разни блогове.
Ангел Грънчаров каза: Във всеки човек има безкрайно ценни неща, ако се добереш до тях
Rado каза: Виж, това ти е много добра мисъл...
Ангел Грънчаров каза: и ако му позволиш да ти ги открие... ако го предразположиш. Искам само нещо да кажа накрая.
Rado каза: Да?
Ангел Грънчаров каза: В интернет всеки човек неизвестно защо е приел някакъв образ. Истинският човек винаги е нещо повече от своя интернетен образ. Хубаво е това да се има предвид. Просто защото човек трудно може да изрази себе си в цялото богатство от свои качества.
Rado каза: В смисъл, че на живо си много страшен?
Ангел Грънчаров каза: Не, страшен съм в интернет :-)
Rado каза: :)
Ангел Грънчаров каза: Е, приятно ми беше, поговорихме си...
Rado каза: И на мен. Лек път.
Ангел Грънчаров каза: Мерси, всичко добро и до нови срещи.
Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!
Няма коментари:
Публикуване на коментар