Здравейте на всички, които ме очакват: едноседмичното прекъсване на публикациите в блога се дължеше на това, че пътувах до Виена за участие в една научна конференция. Стана така, че не предупредих за това свое пътуване, което е довело, както виждам в коментарите, до безпокойства сред някои хора относно това какво се е случило с мен, автора на блога. Нищо лошо не ми се е случило до момента, не са ме помляли с чукове и пръти все още...
Просто пътувах до Виена, пълен съм с впечатления, които жадувам да споделя с вас, но това няма как да стане изведнъж и изцяло. Пътувах до Австрия и обратно с влак, без лаптоп, умишлено не съм влизал в интернет, исках малко да си почина и да се заредя с нови впечатления. Сега наистина не зная какво се е случило у нас за последната седмица, предстои ми да се запозная със случилото се в тия дни днес-утре. Няколко теми изкристализираха в съзнанието по време на пътуването и престоя ми във Виена, просто се иска време да седна и да ги напиша.
Иска ми се например да опиша разсъжденията си по една такава тема: "Моята родина Европа". Имам какво да кажа по нея, много неща ме вълнуват и смятам, че трябва да бъдат казани категорично. Също ми се иска да развия една идея, която се върти в съзнанието ми при всяко едно мое пътуване из Европа, а именно идеята и темата за това защо не мога и няма да простя на комунизма за това, което направи с мен и с хората от моето поколение. С нашия живот какво направи този комунизъм, с какво ни ощети и какво успя да съсипе безвъзвратно. Ето за такива неща ми се иска да пиша след като отново съм изпълнен с най-нови и съвсем свежи впечатления за добрата стара Европа. Но сега съм изморен - пристигнах късно снощи - и затова само маркирам някои неща, по които ми се иска да кажа какво мисля.
Направих и много снимки от есенна Виена, 2008 година. Една част от тях ще публикувам непременно тук, в блога. Защото снимките успяват да уловят онова, което съзнанието би искало, но не успява да фиксира в цялата негова превъзходна пълнота. По тази причина този път взех със себе си фотоапарат и се постарах да запечатам чрез него онова, което бих искал да съхраня. Именно впечатления, възприятия, съзерцания, чувства, размисли и просто мисли.
Това е, пак съм тук, и отново продължавам с блога - това пък казвам по-специално на ония, които непременно ще се натъжат като разберат, че съм се върнал, че съм жив и здрав и че блогът ми няма да загине. А и на едната, и на другата категория читатели на блога сега просто искам да пожелая приятен ден и успехи!
Просто пътувах до Виена, пълен съм с впечатления, които жадувам да споделя с вас, но това няма как да стане изведнъж и изцяло. Пътувах до Австрия и обратно с влак, без лаптоп, умишлено не съм влизал в интернет, исках малко да си почина и да се заредя с нови впечатления. Сега наистина не зная какво се е случило у нас за последната седмица, предстои ми да се запозная със случилото се в тия дни днес-утре. Няколко теми изкристализираха в съзнанието по време на пътуването и престоя ми във Виена, просто се иска време да седна и да ги напиша.
Иска ми се например да опиша разсъжденията си по една такава тема: "Моята родина Европа". Имам какво да кажа по нея, много неща ме вълнуват и смятам, че трябва да бъдат казани категорично. Също ми се иска да развия една идея, която се върти в съзнанието ми при всяко едно мое пътуване из Европа, а именно идеята и темата за това защо не мога и няма да простя на комунизма за това, което направи с мен и с хората от моето поколение. С нашия живот какво направи този комунизъм, с какво ни ощети и какво успя да съсипе безвъзвратно. Ето за такива неща ми се иска да пиша след като отново съм изпълнен с най-нови и съвсем свежи впечатления за добрата стара Европа. Но сега съм изморен - пристигнах късно снощи - и затова само маркирам някои неща, по които ми се иска да кажа какво мисля.
Направих и много снимки от есенна Виена, 2008 година. Една част от тях ще публикувам непременно тук, в блога. Защото снимките успяват да уловят онова, което съзнанието би искало, но не успява да фиксира в цялата негова превъзходна пълнота. По тази причина този път взех със себе си фотоапарат и се постарах да запечатам чрез него онова, което бих искал да съхраня. Именно впечатления, възприятия, съзерцания, чувства, размисли и просто мисли.
Това е, пак съм тук, и отново продължавам с блога - това пък казвам по-специално на ония, които непременно ще се натъжат като разберат, че съм се върнал, че съм жив и здрав и че блогът ми няма да загине. А и на едната, и на другата категория читатели на блога сега просто искам да пожелая приятен ден и успехи!
Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!
9 коментара:
im your favorite reader here!
"Моята родина Европа" - харесва ми. А защо не и "Моята родина - светът"?
Добрата.
Радвам се, че сте добре. Настина изтръпнах като ви нямаше седмица, предвид всичко случващо се в нашата мила родина. Но е хубаво, че сте видели красивата Австрия.
Sparhawk
Чер гологан не се губи :-)
Пък и да се загуби, нима някой ще реагира или пък, опази Боже, протестира?! Не, даже мнозина ще си отдъхнат и блажено ще се обърнат на другата страна, похърквайки и примлясквайки от сладостни усещания...
Няма страшно, не бойте се! Грънчаров е жив и здрав и е в отлична форма!
Докато Грънчаров хвали своя Бог, Вожд и Учител, Преподобния Костов, докато ръси елейни слова за Светиня Му - всичко ще му е наред.
Народния Отечествен Фронт на ДеСеБе бди ден и нощ! Грижи се ОФ-то за добруването на своите най-предани слуги и подмазвачи!
Тъй че Грънчаров винаги ще е в пълна безопасност, ще бъде нахранен и напоен, облечен, обут и обгрижен всестранно. Трябва обаче да костолизачествува съвестно и редовно!
И тогава, бъдете сигурни, Грънчаров ще просперира! Ще бъде канен и занапред на вечеринки и кьорсофри, ще получава ценни подаръци и ще бъде награждаван с екскурзии по света и у нас!
Здравейте отново, г-н Грънчаров!
И аз се чудех как така изчезна една малка, но важна част от деня ми - посещението във Вашия блог, за цяла седмица. Но притеснението ми нарасна още повече, когато цели 2 дни на отговорихте на въпроса ми - къде избяга удоволствието от Вашите статии. Разбрал причината за отсъствието Ви обаче, бих оправдал това, че не осведомихте (по)читателите Ви (и мен включително) за така мъчителното за нас и, вярвам, прекрасно за Вас поради пътуването отсъствие от блогосферата. Все пак сте посетили Виена!
Ще Ви помоля също така да получа новия брой на в. "Гражданинъ" в 3 бройки, ако е възможно. Ще се радвам да ме осведомите как е най-добре да се осъществи желанието ми.
Желая Ви най-вече здраве и сили да устоите на нашенската простотия (коментарът малко по-нагоре) и да пишете все така верни неща! А дали "клисавият" акъл на българина "ще уври" :D скоро - предстои да видим!
Приятна почивка след дългото пътуване и всичко най-хубаво,
Мирослав, ВЕЧЕ 18 г. :)
Мирослав, мисля, че е най-добре да изпратя вестниците на г-н Петър Каменов, но за съжаление той нещо не се появява напоследък. Моля на имейла да ми опишете ситуацията. Аз имам една идея около този в-к ГРАЖДАНИНЪ, която ще обсъдим, интересно ми е как ще я приемете. Благодаря за доброто отношение!
Мирославе, момче младо и наивно, ей затова са опасни костунгерите, защото лъжат наивниците като теб!
Ти, Мирославе, много малко си живял, мойто момче, затова толкова лесно се лъжеш. Но ако имаш интелект и ако си честен човек рано или късно ще прозреш фалша и лицемерието на пишман демократите като Грънчаров.
А за Грънчаров не бери грижа, той няма да остане гладен и жаден, нито пък ще пострада по някакъв начин. Напротив, Грънчаров ще става все по-охранен и по-зализан, ще получава нови и нови подаръци и ще обикаля по широкия свяг, за да прославя демокрацията и Великия Костов.
Ти, Мирославе, по-добре помисли за онези, които лежаха в затвора по политически причини, докато по същото време Костов преподаваше политикономия на социализма, а Грънчаров учеше наизуст гениалните мисли на Ленин. Помисли и за тези хорица, които измряха от глад и студ, докато Костов прикриваше комунистическите грабежи и раздаваше на мафиоти и партийни секретари държавната собственост.
Мисли, момче младо, с главата си мисли!
Публикуване на коментар