Представена публикация

Ще помогнем ли за лечението на г-н Любен Воденичаров?

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде раз...

петък, 31 октомври 2008 г.

Какво по-точно направи Доган за България за да е нейно проклятие?

Ахмед Доган рече тия дни: "След това, което съм направил за страната, това ли трябваше да получа?". Каза го в своето "историческо интервю" пред Валерия Велева. Той бил направил толкова много "за страната" - какво ли толкова е направил? Какво по-точно е направил - дали се знае това у нас? Знае ли се от младите, които не са преживели ония години? А пък и тия от нас, които ги преживяхме, дали помнят? Късата памет е доста разпространена из нашите предели. Ето по тази причина ми се иска да припомня какво по-точно направи за България Ахмед Доган в тия близо 20 години. За да може един друг политик, също направил много за България, именно Иван Костов, с основание да го нарече "Проклятието на България".

Ще се придържам за фактите, ще се постарая да не правя анализи. Чистите факти говорят много. А иначе всичко най-внимателно съм описал в своята книга СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ, която излезе по книжарниците през май.

На "националната кръгла маса", започнала заседанията си през януари 1990 година, се чу официално за някакъв си "лидер на турците Меди Доганов", който напирал да участва в заседанията й. Спомням си, че Желю Желев предяви искане Ахмед Доган да седне на "кръглата маса". Който седна на тази маса, по-късно се "обезсмърти", т.е. стана нещо като "историческа личност". Две-три останки от тази кръгла маса още щъкат из политическото пространство: това са Доган, Тренчев и Пирински. Останалите, след като направиха своите предателства, изчезнаха в небитието. Там отиде и самият Желю.

Доган беше представен като "млад лидер на турците". Преди това, през декември 1989 г. се беше разиграла една малка, но страшна националистическа истерия, в която се изявиха две познати ви лица: същият този Доган, който, предполагам, е "успокоявал" турците, и... познайте кой... ами известният ви Гоце Първанов, който се изяви тогава като говорител на един националистическо-патриотарски комитет за спасяване на Кърджали (или нещо такова). От този момент започна изгряването на звездата на Гоце Първанов, и във всичките тия години, както сега разбираме, двете ченгета, Гоце и Сава (Доган), са си подавали пасове с топката, играли са все в една и съща игра.

Когато се взе решение за избори за Велико народно събрание Доган вече си беше създал своето ДПС, с което реши историческа и съдбовна задача за бъдещето на страната: така по заповед на ДС успя да откъсне силно антикомунистически настроените граждани на България, каквито са турците, от демократичните сили. С което осигури хегемония на БКП-БСП в най-решаващите години на прехода. Как тогава партията да не е вечно благодарна на Доган?! Напротив, той я спаси, и затова тя вечно ще му целува ръцете по тази причина. Сещате ли се сега защо най-вече Гоце, в качеството си на президент, награди отколешния си боен другар Доган: ами защото направи така, че, откъсвайки турците от демократичните сили, ваправи така, че демократичните сили да останат в малцинство цели 10 години. В които години другарите си организираха всичко, и "усвояването" на цялата държавна собственост, и заграбването на капиталите на външнотърговските дружества с техните канали за износ на оръжие и за трафик на наркотици, и организирането на родната мафия, и какво ли не още. Безценни са заслугите на Доган от ония години, и по тази причини той именно стана галеникът на нашата комунистическа олигархия.

По-нататък Доган вече си имаше вечно представителство във всичките парламенти. В групата му, както сега вече точно знаем, са пребивавали във всичките тия години главно ченгета от ДС, като Лютфи и кой ли не още: трудно ще се открие някой депутат от ДПС, който да не е бил ченге. А ако е имало, Доган бързо му е бил шута. Тия ченгета действаха дружно като отбор, и направиха толкова много предателства спрямо националния интерес, нанесоха толкова много вреди на страната, че човек просто не знае откъде да започне, та да що-годе последователно да ги изреди и опише.

Доган си имаше в ония години и един друг мил приятел: президентът Желю Желев. С него също играеха в една команда. Така например когато Желю даде сигнал Доган да свали първото демократично правителство, Доган веднага изпълни нареждането, и Филип Димитров падна. Щото от кумова срама до този момент уж го поддържаше, ама с ред условия, които не са нищо друго, освен вечни шантажи и деструкции. А за да му повярват турците, Доган разигра фарс, като поиска да се забрани БСП-БКП. Не се забрани, ама турците си останаха чак досега под диктата на Доганчо.

После дойде славната епоха на разцвета на мафията, имам предвид правителството на Беров, на който "мандотоносител" беше пак... познайте кой... не вервате ли... ами пак Доган беше мандатоносител на най-мафиотското правителство в българската история! То и сегашното, на което пак е мандатоносител, е не по-малко мафиотско, ама и онова си го биваше. Мутрите винаги ще помнят с приятна тръпка в сърцето ония славни години, ех, как щастлива беше нашата мафия в ония прекрасни години!!! Две години управлява сламеният човек Беров, човек на Желю и на Доган, подкрепян в парламента от славната БСП. И от Гоце Първанов, естествено. Никакви реформи нямаше в ония години, всички крадяха от държавната собственост колкото можеха, а пък държавата наливаше пари от данъкоплатеца, които изтичаха към фирмите на другарите. Ех, наистина, какво славно време беше онова време на невиждан разгул и разцвет на мафията, в който изостанахме от цяла Източна Европа. И заради който за години напред беше предопределено да си останем и най-бедни.

После Доган и БСП убедиха нацията - с най-нагли комунистически лъжи - че правителството на Беров било... познайте на кой... ами било, представете си, на СДС. Именно на СДС, което единствено беше опозиция на оня мафиотски рацвет! И в резултат на тая лъжа така благодушният ни народец даде пълната власт на БСП! Имам предвид времето на Жан Виденов. Доган тогава поне външно не беше "коалиционен партньор", щото тогава се беше отдал на живот: благодарните мутри, предполагам, са се чудели как да му се отблагодарят за онова, което завлякоха благодарение на Доган по времето на Беров. Доган се жени, развежда, пропи се, поживя си като бей или даже като везир в ония две годинки. После дойде крахът, и на Доган му се наложи да почне пак своите игрички.

Когато възмутените граждани тръгнаха да щурмуват комунистическия бастион в края на 1996 и в януари 1997 година, Доган на първо време се преструваше, че е партньор на обединените демократични сили. Ала скоро получи заповед да излезе и основа "Движение за спасение", което се опита, за първи път с подкрепата на размърдалия се мадридски отшелник Симеон, да стане алтернатива на ОДС на Костов. Не можа, въпреки напъните на "царя" и на Доган, взе мизерен резултат, гражданите тогава не се оставиха да бъдат избаламосани. Но беше разигран сценарий, който след 4 години щеше да бъде напълно успешен: и така ще се реализира единствената възможност да се предотврати така злокобната за мафията възможност Иван Костов да спечели още един мандат. Благодарение на Симеон и на Доган, разбира се. Гоце ще партнира на Доган засега съвсем тайно и конспиративно, понеже БСП тогава беше като пребита мокра кокошка, стоеше е трепереше отстрани, тотално дискредитирана, а пък сивичкият Гоце се беше възвисил дотам да е неин лидер.

Та две сили имаше във всичките години на преход, които всеотдайно пречеха на реформите и вредяха колкото имат сили: това бяха БСП и ДПС. Тоест Доган и... Гоце, защото тази линия на противопоставяне спрямо реформаторския курс на демократичните сили, стигна своя разцвет именно при водачеството на Гоце. Доган е партнирал успешно обаче и с Луканов, и с Желю, и с Виденов даже. Само с Костов не можа да си партнира: по време на правителството на Костов се беше оттеглил из сараите си и си ближеше, подобно на ранен вълк, раните - и точеше лиги за бъдещите кражби и далавери. Само в тия години ДПС и Доган бяха далеч от така апетитно димящия кокал на властта. Но натрупваха злоба, та скоро ще успеят да отмъстят за униженията си. Същото се отнася и за комунистите от БСП. Те винаги са били опозиция на демокрацията, на реформите, на пазара, на какво ли не, на евроатлантическата ориентация на страната и пр. На всичко добро, което беше направено за страната в ония години, те бяха най-яростна и заклета опозиция. Ала въпреки всичко СДС успя да европеизира страната, да ни присъедини към НАТО и ЕС. Тази линия не успя да промени даже Симеон, другият играч, който след Костов вече не можеше да спре развитието ни към Европа. Ала направи всичко, заедно с Доган, да го забави колкото се може повече, респективно, да държи далеч от просперитета нашия многострадален, но така наивен български народец.

Какво правиха Доган и Симеон по време на съвместното си управление всички знаят: крадоха като за последно. Мафиотите, след годините на унижение при Костов, в които те бяха станали по-ниски от тревата, в периода 2001-2005 отново навириха глави и дружно запяха "Времето е наше!". То не бяха кражби, то не бяха злоупотреби, то не бяха лъжи, коя от коя по-опашати! Народецът беше прецакан прекрасно, от душа и сърце. Разбра с кой си има работа. И сякаш от неизкоренима глупост мнозинството се върна пак при своята любима стара блудница и закрилница - лъжливата БСП. На изборите в 2005 година спечели БСП, Доган мигом си отиде при нея, а после се примъкна и Симеон, та да крадат в комбина. Крадоха така, че цяла Европа пропищя. А у нас е тихичко. Народецът сякаш вече е претръпнал и се е примирил.

Ето и накрая най-голямото престъпление на Доган спрямо България: той, заедно със Симеон, заедно с БСП, успя най-накрая да отврати комай цялата нация от... демокрацията, от демократите, от свободата, от всичко! Всички злоупотреби във всичките години, вършени под крилото на тая славна тройка, бяха приписани, благодарение на медийната хегемония на ченгетата, на СДС, на демокрацията, на демократите. Кампанията срещу Костов и за непрекъснатото му оплюване вече толкова години е все в тази насока. Затова нацията днес не вярва на десницата, причината за това е, че по тертипа "Крадецът вика: дръжте крадеца!" цялата вина беше приписана на СДС, на Костов, на демократите изобщо. Да си демократ стана... неприлично. Хвърлиха се огромни пари за да се изкарат демократите по-черни от дявола. А дяволът стоеше по сараите си и доволно и мило се усмихваше. Благодушната нация в мнозинството си се поддаде на най-грандиозната манипулация. Поради което беше, сякаш е стадо, порядъчно издоена, остригана, унижена...

Това е кратичката история на Доган и на неговите "исторически заслуги" към България. Толкова много предателства, злоупотреби, лъжи, заговори, мафиотски сценарии бяха осъществени в тия години, че трудно човек може да ги опише в една статийка. Аз написах цяла книга за това. Тази книга никой сякаш не я чете. Тя стои някъде в книжарниците и в прахта. А Доган триумфира, ето, сега цялата преса се мъчи при най-големия гаф, който изобщо може да се направи, да чисти името му.

Абе, апропо, представете си, мили ми дами и господа, какво щеше да стане ако, да предположим, човешки труп се беше намерил не в сарая на Доган, ами в дома, примерно, на... Костов?! Сещате ли се какво ще стане? Ами щяха да го обезкостят медийните чакали този Костов! Ала Доган не го закачат, милват го с перце. Та той е "от нашите", "добро момче", "патил и препатил", но пълен със "заслуги и приноси", орденоносец е нашият Доганчо. Това е положението. Правете си изводите. Мислете поне малко повечко де...


Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

8 коментара:

Анонимен каза...

Игорь Бунич, Золото партии:

Летом 1991 года в подполье ушла гигантская, хорошо отлаженная, намертво коррумпированная с нынешней властью, "невидимая" партийная страна Номенклатурия и ее экономика. Вчерашний политический и идеологический диктат сменился диктатом экономическим, и против народа был немедленно развязан экономический террор в лучшем духе старых времен. Партия еще соглашалась кое-как кормить своих рабов, но людей, возомнивших себя свободными, она кормить была не намерена. А Номенклатурия по-прежнему будет кормить сама себя и одкармливаться с Запада. А народ, отученный думать и работать, пусть вымирает. Он уже ни в каком качестве никому не нужен.
Коммунисты пришли в нашу страну в 1917 году как захватчики, более семидесяти лет вели себя как оккупанты, а сообразив, что их время ушло, разбежались, как ярмарочные воры, в очередной раз ограбив до нитки народ и уничтожив государство.

Анонимен каза...

Vsi4ko kazano v statiata za sajalenie e viarno.No demokratite sa sa6tite kradci kato drugite,koeto postavia nas obiknovenite hora v edin omagiosan krag-prosto niama koi da ni pomogne.Edinstvenoto re6enie koeto zaslujavat vsi4kite ni gadni kradlivi politici e na stadiona i kato Pino4et na vremeto-s kala6nicite......no niama armia ve4e-okradoha ia i neia.

Анонимен каза...

Въпреки всичко не бих сложил знак на равенство между демократите и комунистите. Имам чувството, че българите или поне демократичната част от тях имат някакви максималистични очаквания от политиката. Ама вие какво искате, някакви свръхчовеци или богове да управляват? Слезте на земята. Във властта са вингаи само хора, а не богове или абсолютната истина. Идеални политици няма дори в най-демократичните страни, камо ли в посткомунистическите общества. Но в Б-я имаше едно напълно приемливо правителство на СДС-ОДС 1997-2001 (и преди това 1991-1992), което при всичките му кусури рязко се отличава от всички други правителства след 1989. Ето защо сегашното корумпирано и некадърно правителство не е безалтернативно, както се опитва да ни внуши комунистическата пропаганда.

Анонимен каза...

Грънчаров, стига си словоблудствал и ръкоблудствал. Всеки знае, че си една комсомолска пачавра и че ти плащат, за да хвалиш или да хулиш когото трябва.

Я да видим отново какво беше написал за теб твоя адаш:

"Имам си един съименник от Пловдив. И той като мен се казва Ангел Грънчаров. Почитател на демокрацията, на Иван Костов, поклонник на крадците и на педерасите. Доцент по философия и невероятен страхливец. По едно време се опитах да водя диалог с него, после се отказах."

Анонимен каза...

И по-нататък:

"Елтимир на Вто Окт 07,
2008 5:00 pm

През 1988-9 година се обаждах до Радио "Свободна Европа" по телефона. Предимно по поръчение на Илия Минев. На няколко пъти засичах, че когато коментират моите обаждания, говорителите казваха "Ангел Грънчаров от Пловдив". Тогава си мислех, че е някаква досадна грешка. По-късно, през 1991-2 година моят адаш почна да се изявява във вестника на радикалдемократите "Век 21". Подписваше се като "Ангел Грънчаров, ученик на д-р Зигмунд Фройд". доста псувни съм отнесъл заради тоя кретенски подпис. Но пък тези факти навяват на много размисли. Да, Хунор, аз също смятам, че адашът ми е поставено лице. Само не съм напълно сигурен, че той самият го съзнава. За мен това е един комплексиран истерик, страдащ от мания за величие. Майната му на копелето. След години ще се помни единствено, че съм имал някакъв дубльор, поставен от Службите. Ще ми се да е по-скоро, докато копелето е живо. Голям майтап ще падне тогава."

Анонимен каза...

И по-нататък:

"Ангел Грънчаров от Пловдив е лицемер. Лъжец. Страхливец. Само ми срами името. Затова аз никога не се подписвам само като Ангел Грънчаров, та макар не от Пловдив, а от Ботевград. Затова повече ме знаят не като Ангел Грънчаров, а като Елтимир. Името Ангел Грънчаров е малко пооцапано. Понаакано. От пловдивския ми адаш."

Анонимен каза...

Грънчаров, ами какво ще кажеш за това:

"...от друга страна-блогът на Трола на Костов - Ангел Грънчаров..."

"...прототипът на най-пиратсваната, най-световноизвестната и най-четената статия на 24 часа "Влечуги зад компютъра" Ангел Грънчаров ме ухапа в блога си. Понеже го разобличих, че е прототипът, виновен за лошото име на форумците. Него и другите блогъри не го щат ..."

"... В типичния си стил на словесна диария в блога си Грънчи ме описва по ужасен и неверен начин - с обиди и предположения изсмукани от незнам къде...."

"УБИЙ ВЛЕЧУГОТО КАТО НЕ ГО ЧЕТЕШ"

"...И ако някой не се страхува да нагази в блога на Грънчи и да не се оклепа и умирише, айде да даде едно рамо с един коментар. И повече да не го четем. Освен Иво Беров и Иван Бедров може би, те ще си паснат!"

Анонимен каза...

Грънчаров, вече не така:

"Ангел Грънчаров, ученик на д-р Зигмунд Фройд",

а по-добре така:

"Ангел Грънчаров, учител на д-р Зигмунд Фройд"!