Ех, наистина, защо и ний си нямахме един наш, роден български Обама?!

България е страна на ограничените възможности. Така нарича нашата България Алекс, в своя коментар в блога на Иво Инджев - в статията Обама спечели, а ние виждаме ли поуката?. Той именно пише ето тия горчиви думи:

Тук наистина няма логичен и добър, реален избор, дори подобно истинско чудо да се случи и в България. Но ние не сме Америка, която неслучайно наричат “страната на неограничените възможности”. Просто ние сме страната на ограничените възможности.

А за какво "истинско чудо", което можело да се случи, говори той ли? Изглежда той има предвид казаното от някой си Бесарабски, който с основание пише:

Ние ли? Ние сме в деветнадесети век. Но и тук нещата ще се променят, въпрос само на време е. Е, повечко време…

Тия негови думи пък са реакция на казаното от един друг мислител, Дончо Аврамов, който пише така:

Всъщност, всички вече добре знаем, че след следващите избори няма да има никаква промена към добро. По тази причина всеки, който има деца се чувства виновен, че не е намерил куража да ги изведе от блатото, наречено България.

И, последно, като капак, някой друг пък, именно някой си Aksel, казва ето това:

При нас кандидатите са от типа Маккейн-Буш - ние просто нямаме наш Обама за съжаление.

Ето тия мисли на наши загрижени сънародници ме провокират в тази ранна утрин и аз да кажа нещо повече. Още повече че Радо в своя блог написа коментар, наречен България - земен рай за престъпниците, в който предлага свои разсъждения как да се излезе от състоянието, в което се намираме сега. Не е зле да прочетете коментара му, който аз не мога да цитирам тук, понеже е направил така, че да не може да се копира - защо ли? Та аз там намерих за нужно да напиша ето това:

Вярно е, за да стане така, че мнозинството от българите да узрее за автентичните демократични ценности (което значи, че се е появила една демократична култура, едно развито съзнание за свобода) наистина се иска време. Но това може да стане по-скоро ако колкото се може повече десни, десномислещи, хора, овладени от тия ценности, разпространяват и помагат за култивирането на това съзнание. Искат се свободни медии, медии, които не са под контрола на милиционеро-олигархията. Искат се ред други условия. Иска се и повече активни личности, които не се отчайват от трудностите. Иска се и идеализъм, чисто нравствено чувство у повече души. Искат се и нравствени примери. Темата е много важна, сега само щрихирах някои неща. Трябва да се обсъжда най-настойчиво този въпрос. Ако искате да направим форум, ако искате, да го обсъждаме по блоговете, но някак си да си изпращаме линкове та да сме в течение на дискусията.

Аз наистина смятам, че този разговор трябва да продължи, трябва настойчиво да се търси изход. Трябва да се търси решение на ония два взаимно свързани въпроса, които поставих вчера в статията си Защо допуснахме България да стане земен рай за мутрите и бандитите?, а именно:

● Защо ние, обикновените гражданите, допуснахме точно тия да ни откраднат нашата България - и да си я направят свой земен рай?!

● А как да си върнем обратно нашата България, как да я отвоюваме от мутрите, от комунисто-бароните и олигарсите, от ченгетата, крадците, бандитите и убийците - и как после да си я направим свой, общ земен рай?!

А сега искам да кажа нещо във връзка с горните коментари. Особено се налага да бъде коментирано ето това изречение: всъщност, всички вече добре знаем, че след следващите избори няма да има никаква промяна към добро, а също и онова, в което така горчиво се съжалява, че си нямаме наш български Обама. Искам да кажа това.

Добре се знаело от всички, че след следващите избори нямало да има никаква промяна към добро - нима и как така?! Аз примерно, признавам си, не знаех това, аз, наивникът, представете си, искам промяна и ще направя всичко, което е по силите ми, тя да дойде. Защото добре знам, че това, което ще става тепърва, зависи от нас, гражданите. Американците направиха своя избор в името на някаква промяна, а ние не можем - откъде-накъде, да не сме еднооки или пък без мозъци?! Ако аз самият като обикновен гражданин не само си втълпя, че промяна не може да има, и не само това, ами тръгна по форуми да го проповядвам, да втълпявам в главите и на други хора своето черногледство, то с това аз ще помогна, ще дам своя принос в името на това у нас да няма никаква промяна. Толкова е просто това, нима не го разбирате още?!

Ала ако силно пожелая промяната и почна да правя нещо тя да дойде, и моят ентусиазъм зарази все повече хора, а техният пък - други хора, така със случващото се ние вече сме приближили самата промяна: тя само по този начин може да дойде! Просто ни трябват хора, които с действия да я направят действителна - и тогава вече нищо не може да я спре? Нима Доган и другите комунистически мутро-барони и олигарси са по силни от всички нас, българските граждани?! Не, по-хитри са, а и вероятно са по-умни, и затова те направиха от България това, което си пожелаха. А пък ний, пасивните мърморковци, дето и пръста си не щем да мръднем и само се оплакваме, изтървахме нещата, и сега тепърва трябва отново да си завоюваме България от тях, ченге-милиционеро-олигарсите. Сещате ли се сега какво се иска от нас, гражданите, за да настъпи поврат към по-добро?!

Добре, ама ето я и другата отчайваща мисъл на нихилистичния българин-умник, които мълви в несвяст: да, ама ний си нямаме наш Обама, леле, горките ние, нашите политици до един са пълни боклуци, майчице, какво ще правим с тях?! И пак се стига до началото на порочния кръг: промяна у нас не може да има. Като все повече хора не вярват в промяната - а това значи, че не я и искат! - тя наистина няма как да дойде: не може да падне от небето, някой трябва да я направи?! Да, ама сме били нямали политици, не знам какво, пък ни и мързи даже и да мислим, не схващаме и най-простите нещица дори!

Имаме си политици, не са свършили и у нас кандидатите за властта. Имаме ги даже в преизобилие. Само че не си вършим собствената работа спрямо тях, пък след това се оплакваме, че те не били вършели това, за което сме ги били избрали. Ние от тях не изискваме най-настойчиво, както това се прави в развитите демократични страни, да изпълняват обещанията си. А пък когато вършат злоупотреби, само си мърморим, а не рипваме и не тръгваме по улицата да им търсим сметка.

Затова нашите политици не се страхуват от нас, те прекрасно знаят, че ний сме прекалено инертни и заспали. И по тази причина си правят каквото им скимне. Ето, например, крадат, тия особено, сегашните ни управници, се скъсаха да крадат, крадоха така славно, чу даже Европа пропищя от кражбите им. Е, как няма да крадат, след като даже когато се разбра, че заради техните кражби ЕС спира европейските пари за България, нито един разлютен гражданин не излезе на площада и не започна да крещи своите проклятия и закани спрямо управниците ни?! Не, нямаше такова нещо, никой не излезе, само дето опозицията се помъчи нещо да направи, ала като не беше подкрепена, нямаше какво да стане, освен това, което стана: крадлювците излязоха сухи от цялата история! И даже най-нагло заявиха: щом Европа не ни дава да крадем от европейските пари, ний тогава ще си крадем от българските! Голяма работа, спряла парите, ама ние пък да крадем няма да спрем, защо сме на власт ако не крадем я?! И дори когато мандатоносителят Доганчо открито заяви тази наглост, пак никой не се намери да скочи и да протестира, пак масовият българин си остана цяло лято при салатката с доматки, с изстудената си ракийца, при смръдливите си кебапченца и пр. А представете си ако примерно поне 50 000 разлютени граждани от цяла България се бяха събрали пред Президенството и Правителството и бяха заявили: е, сега вашата се стъжни, мамицата ви крадлива, сега вече няма да ви простим, разбойници недни!!!

Как ли ще да реагират на такава евентуална наша непримиримост спрямо крадльовците (и също на една категорично показана по този начин решимост за промяна!) зайкото Станишев и толкова сивия ни, но крайно нагъл, както се полага за ченге, президент Гоце?! Гоце специално знаем как ще реагира, щото той вече веднъж, бял като платно, доста потрепера пред разлютения народ в 1997 година: ами и сега ще затрепера като лист от страх пред народния гняв! Дмитриевчето пък ще почне да пикае газ от страх. Ето така се прави достойната за един немалодушен народ история. Ето така и можем да научим политиците си да си вършат работата: като ги държим изкъсо, като изискваме, като правим нужното, че да ни имат страха. И тогава работите ще потръгнат, няма как да не потръгнат. За да потръгнат обаче трябва да турим на нашите политици по една обица на ухото: та да ни имат страха. За обица на ухото им може да им служи само нашият гняв при нередности. И ако той е налице, само тогава работите ще потръгнат.

Ала ний вече комай не можем и да се гневим като хората. Ето затова промяна у нас до момента, в който все пак, от немай-каде, не почнем да се гневим, просто няма как да има. От нас, гражданите, зависи всичко. Каквото пожелаем това ще стане, стига само да покажем, че няма да отстъпим, докато не стане. Ще стане когато станем непоколебими в справедливите си искания и в изявата на своето възмущение от злоупотребите с властта. Така мисля аз, така аз виждам нещата. А вий как ги виждате, мили ми български мърморковци?!

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Добави в Svejo