Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

понеделник, 10 ноември 2008 г.

10-ти ноември е ден на национален позор: даруваната свобода до добро не води

Да, защото ето докъде я докарахме: хем сме в Европейския съюз, хем позволяваме на децата на комунистическите сатрапи още да ни управляват, сякаш сме страна от средна Азия, да ни правят за резил пред Европа, да ни крадат, да се гаврят с нас, да ни обвързват с путинска Русия и да превръщат България в троянски кон на Русия в НАТО и ЕС! Крайно време е сами да извоюваме свободата си, като изритаме тази комунистическа напаст от властта. И по този начин възвърнем достойнството си на народ, който е заслужил свободата си, понеже не се е примирил и е измил позора на даруваната свобода.

Ето по тази причина искам да поздравя всички искрени приятели на свободата и на демокрацията, които идват в моя блог, с химна на антикомунистическа Полша, с Химна на Солидарност. Поляците и миг не преклониха глава пред комунистите за времето на комунистическата тирания, бориха се срещу робството и ето, сега са сред достойните и уважавани народи на Европа.

Поляците винаги са били отдаден на свободата, смел и най-непримирим към комунизма народ. Поляците са това, което ние не сме - за жалост не сме. Те обаче ни дават на нас, българите, един нравствен пример. И ако поне малко се трогнем от примера им, България скоро ще стане съвсем друга. Убеден съм в това.

И затова ви моля - изслушайте внимателно тази песен, та белким още повече ви зарази, приятели, вечно животворния дух на свободата:



Аз лично, слушайки тази песен, не мога да не си поплача. Не знам защо. Може да е от старост, може да е заради пристрастеността ми към свободата? Може да е от нещо друго, знам ли?! Ето и сега пиша това със сълзи на очите...

И си мисля, че ако повече българи се развълнуват поне малко като мен, наистина нашата България ще стане друга! Дай Боже!


(Забележка: Апропо, един млад ляв и социалист си позволи да ни поздрави всички нас с "празника" (виж: Господин_И вер.2: Честит празник), т.е. опита се да се изгаври с нас: усещате ли подигравката?! Горко ви ако не я усещате...)


Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

2 коментара:

Блог на Павел Николов, астрофилолог каза...

Песента на Качмарски е не само обикновен химн. Освен призив за бунт, тя носи и предупреждение - може да се разбунтуваш и накрая пак да се окажеш окован. Ето, направих един бърз буквален превод, за да могат читателите да разберат и за какво става дума в текста на песента:

Стените

Той беше млад и вдъхновен, тях не можеше никой да преброи,
той им додаваша с песен сила, пееше, че е близо светлината.
Палеха му хиляди свещи, над главите се издигаше дим.
Той пееше, че е време да рухне стената…
Те пееха заедно с него:

Изтръгни от стените зъбите на решетките,
скъсай веригите, счупи оковите!
А стените ще рухнат, ще рухнат, ще рухнат
и ще погребат стария свят!

Скоро знаеха песента наизуст и самата мелодия без думи
носеше в себе си стар смисъл, трепет през сърцата и умовете.
Така че пееха, пляскаха в такт, като изстрел пляскането им звучеше
и тежеше веригата, бавеше се светлината…
Той продължаваше да пее и свири:

Припев: ………………..

Докато видяха колко са много, почувстваха силата и времето
и с песен, че е близко светлината, вървях по улиците на градовете;
Събаряха паметниците и къртеха павета: - Този е с нас! Този е против нас!
Който е сам, е най-големият ни враг!
А певецът също беше сам.

Гледаше равномерния марш на тълпите,
мълчеше заслушан в шума на крачките,
а стените растяха, растяха, растяха,
веригата се люлееше в краката…

Погледни равномерния марш на тълпите,
мълчи заслушан в шума на крачките,
а стените растат, растат, растат,
веригата се люлее в краката…

Яцек Качмарски
1978

Анонимен каза...

Тук по изключение категорично възразявам. Ако българите продължават да си внушават, че са второ качество хора и че поляците например са всичко, което те не са, накрая наистина ще си повярват. Това са митологеми. Първо, диктатурата в Б-я поради факта, че беше на границата с НАТО, беше по-ригидна от Полша и съпротивата срещу режима беше по-трудна. Второ, няма източневропейска страна, в която да имало 10-годишна въоръжена съпротива срещу комунизма като в Б-я - горяните, за които вече почти не се споменава. Трето, Солидарност веднага беше инфилтрирана от комунистическите тайни служби, а Лех Валенса е агент Болек. Четвърто, поляците след 1989 се скъсаха да гласуват за посткомунистите.
Пето, десницата в Полша беше тотално разбита, независимо че на моменти се посъвземаше. Солидарност се разпадна далеч преди да е свършила историческата си мисия. Шесто, Мазовецки се съгласи на амнистия за престъпленията на комунистическия режим и никой комунист в Полша не беше наказан. Генерал Ярузелски днес е едва ли не национален герой, уж спасил страната от съветска окупация. Братя Качински настояват, че Полша днес се управлява от "мрежата" - картел от бившата номенклатура, тайните служби и мафията. Това е истината, но българите не могат да спрат да се прекланят пред другите и да унижават и подценяват себе си. Само че и другите готвят само с вода.