Представена публикация

Ще помогнем ли за лечението на г-н Любен Воденичаров?

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде раз...

вторник, 11 ноември 2008 г.

Съдбата на българската демокрация зависи от нас, гражданите

В наскоро публикуваната статия Можем ли заедно да изработим проект за реформа на българската демокрация? предложих дискусия по една поредица от въпроси, които се постарах да формулирам пределно ясно и просто. Там даже призовах една група от блогъри с по-активна позиция да се включат в дискусията, като, разбира се, всеки може най-свободно да предложи своя формулировка на проблемите, както и свои отговори на най-важните според него въпроси. Разбира се, минаха няколко дни и реакция никаква няма. По добър нашенски обичай обикновено точно така става...

Ето по тази причина се принуждавам да подновя поканата си. Призовавам следните лица да надмогнат, доколкото е по силите им това, дребните страсти и емоции и да откликнат както намерят за добре: Иво Инджев, Иван Бедров, Александър Божков, Балтазар Иванич, Мартин Димитров, Константин Павлов, Илия Марков, Пламен Асенов, Иван Стамболов, Пламен Даракчиев, Симион Патеев, Радан Кънев, Евгени Тодоров, Даниел Стефанов, Христо Христев, Николай Павлов, Георги Ангелов, Радо, Станислав Касчийски, Борислав Цеков, Ангел Ангелов, Александър Долев, Калин Манолов, Люба Манолова, Петър Стойков, Румен Лозанов, Тодор Христов, Невена Гюрова, Николай Слатински. Каня, разбира се, и всеки друг, гражданин или блогър, който сам се чувства ангажиран с проблемите, които поставя този проект.

А ето сега отново публикувам моите предложения за най-важните, за същностните по моя преценка проблеми, над които се налага заедно да се потрудим, да помислим и така да открием рационалните решения:

1.)Защо младата българска демокрация изпадна в такава ценностна дезориентация и криза, как стигнахме до този провал във функционирането на демокрацията ни?

2.) Кои са причините, довели до блокиране на най-обичайните демократични механизми на държавния живот у нас?

3.) Защо, какво наложи у нас да бъде разбита двуполюсната партийна система, след като всяка развита демокрация, знайно е, винаги, по принцип и дори на практика е двупартийна?

4.) Ако е вярно, че "безпартийна демокрация" няма и не може да има, то каква е ситуацията днес в българските партии; вътре във всяка от тях кои са най-главните проблеми, подлежащи на колкото се може по-спешно решаване?

5.) Загубилият доверие български политически елит има ли шанс да си го възвърне - и как е възможно да стане това? Може ли да се осъществи някаква съдбовна "смяна на елитите"?

6.) Как може да се преодолее задкулисното дирижиране на политическите процеси у нас от мощните олигархични кръгове, свързани с различните крила на комунистическата мафия?

7.) Как да намерим път до съзнанието на масовия българин, как да му помогнем да надмогне апатията, неверието, отчаянието, песимизма и нихилизма си спрямо политиката, демокрацията и свободата изобщо? Какво можем и сме длъжни да направим в тази насока?

8.) Как, по какъв начин следва да се разпространяват в съзнанията автентичните и душеспасителни ценности на свободата, демокрацията, просперитета, хуманността? Как да направим хората у нас отново да повярват в българската демокрация и да допренесат за възкръсването й?

9.) Кой е начина за активизиране на гражданското участие и действие в политиката, включително и по отношение на извънпарламентарния, "уличен" граждански натиск на колкото се може по-широки слоеве?

10.) Как можем да накараме управляващите да имат респект пред справедливия гняв на гражданите, причинен от техните безобразия?

11.) Можем ли да направим така, че масовият избирател повече да не се оставя да бъде лъган и съблазняван от лъжливи политически спекуланти? Как да накараме този масов гражданин да прозре собствените си, и то най-дълготрайните си и същностни интереси?

12.) Ако е истина, че функционираща демокрация може да има само ако има функциониращи демократични механизми вътре в партиите, а така също и демократични процедури в техните междупартийни отношения, то по такъв начин тогава ние, избирателите, можем да спомогнем за вътрешното демократизиране на по-сериозните български политически партии?

13.) Как можем да провокираме условията за възникването на здравословна демократична атмосфера и среда, която да благоприятства изявата на стойностни, алтруистично и идеалистично настроени, способни, твърди, дейни, прагматични, умни, но и съзнаващи висотата на мисията си политици и държавници?

14.) Как да изолираме от политиката крайно компрометираната напаст от безскрупулни политици, доказали в годините само това, че са работили единствено за себе си, за собственото си облагодателестване, и по тази причина не само че не са допринесли нищо добро за България, ами постоянно и най-настойчиво са й вредили през всички години на преход (имам предвид безскрупулни и безсрамни политически играчи като Гоце, Доган, Симеон, малкият Дмитрич, Желю, Беров, Жан Виденов и пр., а също и огромната кохорта от по-незначителни политически въжеиграчи, спекуланти и далавераджии)?

15.) Как да отличим искрено милеещия за страната политик с държавнически потенциал от дребния шмекер, въжеиграч, използвач с престъпни и даже бандитски склонности, който обаче има политически претенции?

16.) Как обикновеният човек може най-основателно да реши кой наистина заслужава неговото доверие - и по тази причина трябва да получи неговия глас на изборите? Наистина ли повечето от хората не са в състояние да решат тази съдбовна за функционирането на демокрацията ни задача? Как да помогнем на такива хора да прозрат истината?

17.) Това, че медиите у нас са под жесток олигархичен похлупак, това, че у нас де факто няма действителна свобода на словото, на медиите и на печата, не е ли всъщност главният фактор за блокирането, за обезсилването, за неработенето на младата българска демокрация?

18.) Как може да се преодолее това крайно неблагоприятно обстоятелство, как гражданите да принудят медиите да не изменят на високата си и отговорна мисия?

19.) Наистина, може ли да се внесе поне известен морал в крайно деморализираното съсловие на българските журналисти?

20.) Как можем да помогнем на журналистите да отхвърлят жестокия натиск, който ги е принудил да станат презрени слуги на контролиращата всичко в страната мафиотско-комунистическо-ченгесарска олигархия?

21.) Как да накараме, можем ли да принудим нашите управници да изпълняват обещанията си, които са дали в предизборния период? И т.н.


Този според мен е списъка от нелеки, но съдбовно важни въпроси, по които не само трябва да се мисли - мнозина от нас и без това само това правят, дори в известен смисъл цялата нация безсъзнателно и всекидневно се тормози от визираните тежки проблеми - но и трябва да сторим нужното, зависещото от нас, та да открием и изработим проекти за излизане от днешното тресавище, за съкрушаване на сложилото се крайно опасно за бъдещето на страната политическо статукво.

Разбира се, готов съм да добавя към този списък всички други смислени и удачни предложения. С нетърпение даже ги очаквам. И след това в течение на недълъг период най-откровено да дискутираме по тях и да търсим някакъв задоволителен изход, да търсим верните решения. А пък след това да се задействаме и най-упорито да заработим - та да променим ужасното положение, в което се намираме. Мисля, че е назряла и даже е презряла нуждата от поставянето на една такава задача.

4 коментара:

Анонимен каза...

Прочетох и тази, и предишната ти статия. Поставил си дълъг списък въпроси - спокойно, работи се по тях. Не, че правя нещо потайно - нищо подобно, просто имам още неща за изчистване, трябва да проведа още разговори със специалисти и ще публикувам каквото съм измислил.

Анонимен каза...

без действащ закон за декомунизация и лустрация е безмеслено да се дават подробни коментари

Анонимен каза...

Аз не съм от блогърите, но мисля и работя по въпроса. Просто не мога да успея да напиша съдържателен текст толкова бързо, имам само нахвърляни бележки. Темата е сложна и голяма, не може да се изчерпа с един анализ и няколко препоръки и няма "патентни рецепти", които светкавично да решат нещата. Ако беше толкова лесно, да сме го направили вече. Но и безнадеждно не е, макар че мнозина май са се отчаяли вече.

Анонимен каза...

Има само едно решение:
Разпускане на парламента и поемането на управлението на държавата от Европейския парламент.