Благодарение на Т.Лефтеров попаднах на един интересен сайт, посветен, както разбрах, на арабския свят и на арабската култура. Факт е, че съзнанието на днешния човек е обрасло с какви ли не предразсъдъци спрямо арабите. Често се забравя, че тяхната култура е високо развита: когато в Европа настъпва "диво Средновековие", арабският свят приживява културен и духовен разцвет. Това е време на безброй постижения в обрастта на философията, поезията, строителството, нравите и пр.Та по тази причина замисълът на този млад човек, автор на блога - той се казва Руслан Трад и е роден в София - да ни представи културата на арабите, е твърде ползотворен, а пък инициативата му трябва да бъде подкрепена. Отбивайте се отвреме-навреме в блога му, струва си.
А ето сега какво е публикувано там, което ми се стори, че се отнася и за нас, българите, доста ни касае, дори до степен, че сякаш е писано за нас. Препечатвам този постинг, с който искам да ви представя блога, за който става дума:
Роденият в Бшарри, Ливан Джубран Халил Джубран е написал множество велики произведения, повечето познати на българина. Но може би най-важно, поне за мен, е написаното от него в няколко реда от книгата му Градината на Пророка. Нека това бъде повод за размисъл.Приятели мои, спътници мои, горко на народ, който е пълен с вярвания и празен откъм вяра.
Горко на народ, който се облича с дреха, не изтъкана от него, яде хляб, непожънат от него, и пие вино, не изцедено от неговата собствена преса.
Горко на народ, който приветства побойника като герой и смята блестящия завоевател за щедър.
Горко на народ, който насън презира някоя страст, а наяве й робува.
Горко на народ, който издига глас само когато крачи в погребална процесия, гордее се само с руините си и се съпротивява само когато вратът му е поставен между меча и дръвника.Горко на народ, чиито държавници са лисици, философите му са фокусници, а изкуството му е изкуство на кърпежа и подражанието.
Горко на народ, който посреща своя нов водач с фанфари, а го изпраща с пищялки, само за да посрещне друг отново с фанфари.
Горко на народ, разделен на части, всяка от които си въобразява, че е народ.
“Градината на Пророка”, стр. 26-27
Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!
4 коментара:
Lissa_waw, преди 4 минути в Свеж.нет
За първи път попаднах в арабският свят през 1991г, както се досещате- на работа.Интересен свят, чудесни хора.Стомаха ми се свива, когато чуя някой невеж да мрази по принцип някого или нещо, което не познава.Благодаря за сайта- чудесен е.
Халил Джубран е маронит. Тази църква се отцепва от Православната през VІІ век, но през ХІІ в. става част от римокатоличеството. Джубран е попил доста влияния от източната и западната мистика и се чете от хора с най-различни вярвания. Това, че той е мъдър и уравновесен, не е доказателство за наличието на същите качества в арабския свят. Този свят е мръсен, мързелив, неграмотен, фанатичен и озлобен към всичко, което го превъзхожда. При бъдещите климатични катаклизми арабите ще залеят Европа и ще я унищожат.
Благодаря за този пост! Наистина съм изненадан от публикацията и нямам думи, с които да изкажа признателността си към думите ви. Бъдете жив и здрав,поздрави -
Руслан Трад
Господин Джубран Халил Джубран определено казва доста мъдри неща, но наистина ме подразни това, че според вас е "писано за нас". Българският народ трудно може да бъде описан с откаса от Градината на пророка.
1. За вяра няма какво да се говори, който познава историята знае какво имам предвид.
2. Всичко, което имаме е наше и виното и хляба.
3. Абсурдно.
4. Много възвишено, но не виждам смисъла. Не всичко за което си мечтае човек е постижимо от него, защото има твърде много противници.
5. Напълно невярно. Освен това абсолютно всеки народ се гордее с "руините" си, защото това е миналото му, предците и историята му.
6. В днешно време, който и човек, от която и страна да попиташ, ще опише така политиците си. За философи не знам, за съжаление през времето, когато философията се е развивала сме слушали "мъдростите" на османците. А изкуството ни не подражава на ничие друго.
7. Валидно за всички отново. Ето ви Буш, Саркози са го погнали, нищо ново тук.
8. Българите винаги са се борили да бъдат заедно, други по-силни ги разделят.
Да знам, че можеше и повече аргументи, но нямам време да се задълбочавам. Ако смятате, че това се отнася за нас искам да чуя вашите.
Публикуване на коментар