Хубаво е комунистическите идеологически клишета да бъдат подкрепяни с цитати от комунистически издания, а не от капиталистически такива (като “Дневник”), защото в капиталистическите вестници пише още много други нещица, но те няма как да са основа за комунистически заключения.
Това написа уважаваният г-н Иво Инджев в един коментар-отговор към статия в блога си.
Възхитих се, и по тази причина написах там следното:
ПРЕКРАСЕН СИЛОГИЗЪМ, ще го запомня, направо е шедьовър:
Хубаво е комунистическите идеологически клишета да бъдат подкрепяни с цитати от комунистически издания, а не от капиталистически такива (като “Дневник”), защото в капиталистическите вестници пише още много други нещица, но те няма как да са основа за комунистически заключения.
Върхът! Като ценител на сполучливите сентенции искрено изказвам своите поздравления на автора за духовитостта и остроумието му!
Тук добавям още нещичко. И за тънката ирония поздравявам Иво Инджев: впрочем, а дали младите изобщо я усещат?! Защото те, горките, не са живели комунизма и нищо не знаят за скудоумието, което цареше тогава.
Какво говоря: щастливци са те, че не са живели комунизма, и са за завиждане! Но понеже не знаят каква е била системата на робството и тоталното унижение на личността, наречена комунизъм, дали сега са способни да обичат и ценят свободата, след като изобщо не са живели без нея?! Вероятно не, защото тя за тях е проста даденост. А пък за някои от нас тя беше съкровен и дълбоко спотаен в сърцето копнеж и импулс...
Това написа уважаваният г-н Иво Инджев в един коментар-отговор към статия в блога си.
Възхитих се, и по тази причина написах там следното:
ПРЕКРАСЕН СИЛОГИЗЪМ, ще го запомня, направо е шедьовър:
Хубаво е комунистическите идеологически клишета да бъдат подкрепяни с цитати от комунистически издания, а не от капиталистически такива (като “Дневник”), защото в капиталистическите вестници пише още много други нещица, но те няма как да са основа за комунистически заключения.
Върхът! Като ценител на сполучливите сентенции искрено изказвам своите поздравления на автора за духовитостта и остроумието му!
Тук добавям още нещичко. И за тънката ирония поздравявам Иво Инджев: впрочем, а дали младите изобщо я усещат?! Защото те, горките, не са живели комунизма и нищо не знаят за скудоумието, което цареше тогава.
Какво говоря: щастливци са те, че не са живели комунизма, и са за завиждане! Но понеже не знаят каква е била системата на робството и тоталното унижение на личността, наречена комунизъм, дали сега са способни да обичат и ценят свободата, след като изобщо не са живели без нея?! Вероятно не, защото тя за тях е проста даденост. А пък за някои от нас тя беше съкровен и дълбоко спотаен в сърцето копнеж и импулс...
Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!
Няма коментари:
Публикуване на коментар